100 години от рождението на Фелини - геният на италианското кино (ГАЛЕРИЯ)

Днес светът на киното отбеляза 100 години от рождението на един от гениите на филмовото изкуство - Федерико Фелини. Малцина знаят, че освен икона на европейската култура, той е любимец и на Американската академия за филмово изкуство, която му дава цели 4 „Оскара” за чуждестранен филм - за „Пътят” (1954), „Нощите на Кабирия” (1957), „8 ½” (1963) и „Амаркорд” (1974). Малко преди смъртта си, през 1993 г., геният получава статуетка и за цялостен принос към Седмото изкуство.

Фелини се ражда на 20 януари 1920 г. в Римини – артистичен град, разположен на италианската Адриатическа Ривиера. Учи няколко семестъра право, работи като репортер и карикатурист. Първите си стъпки в завладяващия свят на десетата муза Фелини прави през 1945 г., когато започва работа като асистент-режисьор при Роберто Роселини. 

В Италия юбилеят започна още в края на 2019-а с изложба в родния град на режисьора - „Фелини 100: Безсмъртният гений“, а тамошното Министерство на културата създаде специален комитет, който да координира инициативите – изложби, панорами, срещи, майсторски класове, преиздаването на книги на Фелини, създаването на комикси по негови произведения. Предвижда се и пълна дигитална реставрация на всичките му 20 филма и разпространението им на Ботуша и по света.

През 2020 година в програмата на 24-тия София Филм Фест ще бъде включен един от безспорните шедьоври на твореца, любимата творба на няколко поколения киномани – „Сладък живот”, с което ще отбележим и 60-годишнината от премиерата на филма.

„В митологията на киното „Оскар” е най-голямата награда, аз нямам нужда от митове. Моите мечти и митове са моят истински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми”, казва Фелини.

„Когато бях на седем години, родителите ми за първи път ме заведоха на цирк, където бях най-силно впечатлен от клоуните. Изпитах странното чувство, че са ме очаквали. Оттогава връзката ми с цирка е много здрава. Сънувам го през целия си живот. В тези сънища имах усещането, че съм си у дома. Като малък още не знаех, че животът ми ще протече именно в цирка. Защото какво друго е киното, ако не цирк… карнавал…“, е друг емблематичен цитат на великия режисьор.

"Забелязах Марчело Мастрояни заради ресторантската ни хармония. Той винаги ядеше много и с голямо удоволствие. А аз имам естествен афинитет към хората, които обичат да се хранят с наслада", казваше още италианският режисьор.