25 май - една от най-лудите дати във футбола

Датата 25 май по различен начин е закодирана в сърцата на футболните фенове. И по-точно - на няколко поколения. Дата, която е татуирана дълбоко в душите на обичащите футбола и на тези, които с носталгия си спомнят за отминалите романтични години преди пандемията.

И сега малко история.

През далечната 1967-ма се играе финалът за КЕШ между отборите на Селтик и Интер. Домакин на събитието е Лисабон и точно поради този факт този отбор на шотландците ги наричат "Лъвовете от Лисабон. Те побеждават с 2:1 нерадзурите, които са сочени за фаворит в този сблъсък. А детелините стават първият британски отбор, спечелил купата с големите уши, както я наричат феновете.

По пътя към финала Интер успява да си отмъсти на Реал Мадрид за загубата на полуфинала преди година и елиминира Кралския клуб на 1/4-финалите. На хоризонта се появява и холандският Аякс, за когото наближават славни времена. Амстердамци направо размазват Ливърпул във втория кръг с 5:1 на своя земя и след 2:2 на “Анфийлд” продължат на 1/4-финалите, където обаче са спрени от пражката Дукла. Така единият полуфинал е Селтик – Дукла, а другият Интер – ЦСКА (София).

Шотландският гранд се справя без проблеми с Дукла и чака другия претендент за купата. Италианският Интер и българският ЦСКА изиграват три епични полуфинални битки. След разменени равенства (1:1), възелът трябва да се разплете на неутрален терен в Болоня. Там Интер изнася силно първо полувреме, като в 13-ата минута Ренато Капелини посреща едно центриране на Корсо и прави безпомощен вратаря на ЦСКА Стоян Йорданов. До края българите така и не успяват да достигнат да изравнителен гол.

Така на финала в Лисабон спорят италианският колос Интер и шотландският Селтик. Преди двубоя футболистите на Селтик правят отлично впечатлeние с чудесното си настроение, докато поведението на италианците е коренно различно, а момчетата на Еленио Ерера са крайно мобилизирани и заявяват, че са дошли единствено за титлата. Наистина интеристите имат силно начало и още в 6-ата минута Мацола открива от съмнителна дузпа. Това обаче явно е искрата, от която се нуждаят детелините, и те веднага зареждат опасност след опасност пред вратата на нерадзурите.

През второто полувреме натискът на шотландците се засилва, като в един момент Сарти дори заковава топката на самата голлиния. В 63-ата минута Томи Гемил изравнява със страхотен шут от границата на наказателното поле. Малко след това и гредата помага на нерадзурите. В тези минути Ленъкс и Джонстън буквално развинтват по крилата отбраната на Еленио Ерера.

Малко случайно, но напълно заслужено, детелините достигат до победния гол. Седем минути преди края Стиви Чалмърс е оставен непокрит и прави 2:1. Така Селтик става първият тим от Острова триумфирал с КЕШ, а момчетата на Джок Стейн си спечелват завинаги място в сърцата на феновете на футбола.

Любопитен факт е, че десет от титулярите на Селтик са родени в радиус 10 км от клубния стадион. Единайстият - "чужденецът", е роден в градче на... 30 км от Глазгоу.

Преди 15 години се изигра финалът на Шампионската лига - наследникът на КЕШ. През 2005-та стана Чудото в Истанбул. Лудост от най-висок клас! Някои считат двубоя Ливърпул - Милан за най-великия финал или поне един от най-великите.

Първото полувреме росонерите поведоха с 3:0, като мачът започна с гол още в първата минута на Паоло Малдини. През втората част мърсисайдци изравниха само за 6 минути. И се стигна до продължения и дузпи.

На стадион „Кемал Ататюрк” зрителите изживяха наистина луда вечер, която едва ли биха забравили някога - едни с хубави спомени, други - с лоши.

Росонерите бяха устремени към своята 7-ма купа в надпреварата, докато мърсисайдци се завърнаха на голямата сцена след точно 20-годишно отсъствие.

Хронологията. Милан повежда още в самото начало, чрез своя голям капитан Паоло Малдини. Още не е изминала първата минута на мача, когато 36-годишният ляв бранител намира по чудесен начин едно центриране от фаул на Андреа Пирло и открива. Статистиците веднага отчитат, че това е най-бързият гол в историята на финалните срещи.

Малко след това страничният рефер Клементе Плоу отменя гол на Андрий Шевченко заради много спорна засада. В тези минути росонерите са абсолютни господари на терена и резултатът не закъснява. В 39-ата минута при вихрена контраатака Кака, Шевченко и Креспо матират смаяната отбрана в червено и Ернан Креспо покачва на 2:0.

Пет минути по-късно Кака прерязва с едно свое подаване дефанса на Ливърпул като с нож и останал сам срещу Дудек Креспо покачва на 3:0. Очертава се разгром за Ливърпул и триумф за тима на Карло Анчелоти. Да, но не.

Милан започва силно и второто полувреме. Мощен изстрел от фаул на Шевченко в 51-ата минута е избит с мъка от Дудек. Може би именно това е решаващият миг в мача. Дудек обаче в този ден изкупва всички свой грехове пред феновете на Ливърпул и завинаги влиза в музeя на славата на „Анфийлд”. Три минути след пропуска на Шевченко Рийзе центрира от ляво, Яп Стам не се намесва добре срещу Джерард и капитанът на червените връща с глава едно попадение – 1:3.

Две минути по-късно чешкият ветеран в тима на Ливърпул Владимир Шмицер стреля опасно по земя и след неособено умела намеса на Дида топката се оплита в долния десен ъгъл за 2:3. Червената част от публиката на стадиона в Истанбул обезумява, като вече предвкусва обрата. Тази от отсрещната страна вече не знае какво да очаква.

В 60-ата минута натискът на Ливърпул се увенчава с дузпа. Алонсо стреля в долния десен ъгъл, но Дида отбива, при добавката обаче испанският халф намира мрежата – 3:3. Секторът с феновете на Ливърпул експлоадира, а тифозите на Милан са като попарени. За 7 минути отборът на Рафаел Бенитес заличава аванса на росонерите от три чисти гола. Прави чест на тима на Анчелоти, че след изравняването отборът намира сили в себе си и не допуска повече неразборий пред Дида. Нещо повече – Милан отново става доминиращият тим на терена, но късметът е изцяло на страната на англичаните.

Оттук до 120-ата минута росонерите пропускат няколко чисти голови възможности, като върхът е в края на първото продължение, когато Шевченко стреля опасно с глава, Дудек парира удара, а при добавката на украинеца падналият страж като по чудо успява да избие в ъглов удар. Малко преди дузпите се случва нещо любопитно, което в последствие се оказва решаващо за изхода на финала.

Юношата на Ливърпул Джейми Карагър отива при Йежи Дудек и му казва да танцува по голлинията, така както го прави Гробелаар през 1984 година в Рим. Първите двама изпълнители за Милан са разколебани и пропускат – това са Сержиньо и Пирло.

За Ливърпул Хаман и Сисе са точни. След това Томасон и Кака не се разсейват от движенията на Дудек, а Рийзе греши за англичаните, преди Шмицер да направи 3:2 за червените. Така Шевченко трябва задължително да реализира, за да могат съотборниците му да се надяват на Дида при последното изпълнение на Ливърпул. Шева обаче стреля слабо и Дудек избива.

Ливърпул се възкача отново на европейския клубен трон и то по възможно най-неповторимия начин.

И така стигаме до 25 май 2013 година. На "Уембли" един срещу друг се изправят германските Байерн и Борусия Дортмунд. Това е единственият финал, в който участват два германски отбора

Е, Байерн триумфира след успех с 2:1, а срещата имаше рекордна зрителска аудитория - общо над 172 милиона души по целия свят гледаха финала.

Рейтингът бе по-висок с пет милиона в сравнение с двубоя за престижния трофей през 2012 година между Байерн и Челси.

Първото полувреме завърши 0:0, но имаше зрелищната немска битка на британския остров.

Втората част започна в контраст с първата – битката на терена бе повече от шансовете за гол, но двата тима продължиха да играят на изключително високи обороти.

В 59-та минута Франк Рибери изведе Робен зад отбраната на жълто-черните, а холандецът се реваншира за пропуските си, намирайки Марио Манджукич на кристално чиста позиция. Хърватинът нямаше как да сбърка, бележейки лесно на празна врата – 1:0 за Байерн.

Десетина минути по-късно страстите на „Уембли” се нагорещиха, след като отборът на Дортмунд получи правото да изпълни дузпа. Данте фаулира Марко Ройс в наказателното поле на баварците, а реферът Никола Рицоли посочи бялата точка. Зад топката застана Илкай Гюндоган, който хладнокръвно прати Нойер в другия ъгъл и мачът започна от начало.

Две минути преди края, когато отборите живеехе с нагласата за продължения, Байерн разплака сънародниците си. Ариен Робен прати топката зад Роман Вайденфелер, извеждайки баварския колос отново напред и подпечата победата.

Германският канцлер Ангела Меркел и президентът на УЕФА по това време - Мишел Платини, изгледаха финала, седнали един до друг в ложите на “Уембли”.