30 години по-късно Бреме: Това беше най-неравностойният финал

Топ
16:09 - 08 Юли 2020
9926
30 години по-късно Бреме: Това беше най-неравностойният финал

Тежестта е огромна. Целият свят те гледа, всички са вперили поглед в теб. Андреас Бреме направи това, което трябваше - вкара от дузпа и коронова Германия със световната титла за трети път. Левият бек, който се превърна в герой във финала с Аржентина през 1990-та, говори за сблъсъка преди 30 години. Бреме даде специално интервю за немското издание "Кикер".

- Знаете ли колко дузпи си отбелязал в кариерата си?

- Ох, не знам, точно.

- С националния отбор на Германия четири дузпи, а в Бундеслигата 23. Помните ли поне една, която да сте пропуснали?

- Ако беше някоя фатална и важна, щях да помня.

- Най-важната ли беше на финала срещу Аржентина през 1990-та?

- Не може да се каже коя е важна или не. Когато се стигне до такава ситуация, трябва да си уверен, да си сигурен, че ще успееш. Подобно на целия отбор, изиграхме великолепно Световно първенство. Но изпълнението отне известно време, малко повече от обикновено, тъй като аржентинците дълго оспорваха отсъждането на съдията. Това беше най-неприятно, тъй като можеха да ни разконцентрират.

- Изпълнението на дузпа автоматизъм ли е или следствие на хиляди тренировки?

- Не е достатъчно само да тренираш изпълнението на 11-метрови наказателни удари. Игровата ситуация е много по-различна, натискът е огромен. На тренировка има по 50 зрители, докато на финала на Световното в Италия - над 73 000. Независимо че освен германските фенове, на наша страна бяха и италианските.

- Преди изпълнението ви от бялата точка, бяхте ли обсебен от мисълта за удара?

- Не. Бях наплъно съсредоточен. Както отбелязах - единственият проблем беше забавянето на изпълнението заради споровете на аржентинците.

Големият отбор на Германия, станал Световен шампион през 1990 година и победил на финала Аржентина. Прави, отляво надясно: Томас Бертолд, Бодо Илгнер, Юрген Колер, Гуидо Бухвалд, Руди Фьолер, Клаус Аугенталер; клекнали, отляво надясно: Пиер Литбарски, Андреас Бреме, Томас Хеслер, Юрген Клинсман, Лотар Матеус (капитан)

- Защо не Матеус, а Бреме?

- Лотар не искаше да бие дузпата, защото на полувремето си смени обувките. Някои хора все още искат да помогнат на Матеус, като казват, че той ми е предоставил изпълнението, за да попадна в обективите и да обера славата. Няма нищо подобно, не е честно, а и несправедливо като твърдение. Винаги сме имали трима или четирима изпълнители на наказателни удари, при това равностойни, защото никога не знаеш какво ще се случи в даден момент от играта. Лотар не се чувстваше в безопасност заради обувките - това е. А искахме световната купа и го направихме заедно, защото бяхме отбор. Ако бях изпълнил лошо и не бях вкарал, никога нямаше да се изкачим на трона.

- Матеус имаше ли мания за величие?

- О, не! Категорично не! Той играеше за отбора. Ако нещо беше сбъркано, щяха да се възползват от това, а ние действахме като машина.

- Колко често ви питат за този успех преди 30 години и за дузпата?

- Всеки ден, навсякъде, дори и непознати. Но това не е проблем за мен.

- Как Бреме нокаутира Гойкоечея?

- "Гойкоечея знаеше всичко, но не можа да го спре", така коментира по телевизията Герд Рубенбауер.

- Каква роля изигра за вас, че вратарят на Аржентина спечели репутацията си "Убиец на дузпи" по време на турнира?

- Той не беше титуляр, а влезе в игра, едва когато Нери Пумпидо се контузи. Но Гойкоечея заведе Аржентина до битката за трофея с феноменалните си изпълнения на четвъртфинала и на полуфинала, и двата завършили с победи на гаучосите след дузпи. Аржентина не изигра добро първенство, представи се на ниво единствено на полуфинала срещу домакина Италия. На финала трябваше да водим с 4:0 до 25-та минута. Когато взех топката да изпълня дузпата, просто я заложих и я насочих към левия ъгъл. Преди това Руди Фьолер дойде при мен и ми каза: "Ако я вкараш, сме световни шампиони!" Отвърнах: "Благодаря много за информацията, Рудолф, приятелю!"

- Години по-късно отново се срещнахте с вратаря Гойкоечея.

- Да, той работи за една аржентинска телевизия. По времето, когато във Волфсбург играеха много аржентинци, на един двубой с Байерн, на полувремето сложихме екипите. "Как да направим това?", попита той. "Както през 1990-та", отвърнах. Но не исках да се притеснявам и изстрелях топката в обратния ъгъл. Беше хубаво, спечелихме и много пари за благотворителна кауза. А и той не ме обвини.

- Все още не сме говорили за дузпата в Рим...

- Всеки, който твърди, че не е било така, греши. Важното е да са замесени главните герои. Преди това имаше и още една кристална ситуация - фаул срещу Клаус Аугенталер. Казва го това всеки път. Може би дузпата на Руди не беше 100-процентова, но тази на Аугенталер беше! На финала Аржентина нямаше шанс да вкара от нито една ситуация - нито от фаул, нито от корнер. Не им дадохме да дишат. Звучи като обвинение, че Фьолер повече преиграва, отколкото е фаулиран. Наскоро един аржентинец ми каза, че са били излъгани. Отговорих му, че трябва да са щастливи, че стигнаха до финала. Аржентинците дори не участваха в играта, бяха пасивни. Това беше най-неравностойният финал в историята на Световните първенства.

- Колко сигурен бяхте в победата?

- Никога не можеш да бъдеш сигурен, тъй като всеки има своя лош ден. Когато тръгнахме към стадиона с автобуса, улиците на Рим бяха пълни с бели фланелки на националния отбор на Германия. Това ни даде увереност, това ни подгря допълнително.

- "Домашните" игри помогнаха ли за повишаване на самочувствието ви? (бел. прев. - по това време Бреме и Матеус играят в италианския Интер, а на "Сан Сиро" се състояха някои от двубоите на Германия).

- Аугенталер каза, че когато погледне световната купа, всичко се изпарява и трудностите, които сме преживели до момента, не би трябвало да са напразни. По време на първенството имаше доста стойностни отбори, но Германия почти винаги достига поне до полуфинал. В началото такава беше и нашата цел. Да, изиграхме доста "домакински" мачове, феновете от Италия също ни подкрепяха, а това беше важно за увереността ни. На финала сами се затруднихме, тъй като не рискувахме още от самото начало. А от другата страна беше Диего Марадона, който можеше да реши изхода само с едно действие.

- Какво ви каза Франц Бекенбауер на полувремето, когато резултатът все още беше 0:0?

- Да продължим да играем толкова съсредоточено.

- До колко помогна изгонването на Педро Монсон през второто полувреме за фаула срещу Юрген Клинсман?

- Не се заблуждавайте толкова. Те сами си направиха живота труден.

- Наслаждавахте ли се в последните минути, след като осъзнахте, че няма какво повече да се случи?

- Да. Ние можехме да играем повече с топката, да я връщаме до Бодо Илгнер, който да я хваща с ръка. Четири години по-рано, през 1986-та, Аржентина заслужено стана световен шампион, след като ни победи на финала в Мексико. Но през 1990-та заслугата си беше изцяло на нас.

- Какво почувствахте при последния съдийски сигнал?

- Радост! На първо място - хубаво е да си на финал. Но никога не знаеш как ще завърши. През 86-та бяхме твърде наивни, след като изравнихме, след като изоставахме с 0:2. И тогава се хвърлихме напред, за да вкараме за 3:2. Беше глупаво. И загубихме след контраатака. Ако бяхме стигнали до продължения, щяхме и тогава да сме световни шампиони, защото аржентинците бяха напълно изцедени и съкрушени. През 1990-та спечелихме титлата, защото играхме мъдро.

- На Мондиала в Италия вие вкарахте три от петте гола във фазата на елиминациите, а бяхте ляв защитник. Хората видяха ли най-добрият Андреас Бреме тогава?

- Не искам да говоря за себе си, а за целия отбор, защото бяхме такъв. 22-ма мъже бяха в един юмрук, страхотни момчета. Да вземем за пример - Олаф Тон, който изненадващо получи правото да играе на полуфинал, но не игра на финала заради наказание.

- Как беше партито след спечелената титла?

- Пристигнахме късно в хотела, жените и спонсорите ни ни чакаха там. Празнувахме до сутринта, след което отлетяхме за Франкфурт. Там празненствата продължиха. Вечерта след това с Лотар Матеус се върнахме за Милано. Бяхме съседи, а всичко около домовете ни беше оцветено с немски и италиански знамена. Изпихме по две бири и батериите ни паднаха. Бяхме работили усилено, за да постигнем тази цел, но всичко си заслужаваше. След това можехме да си позволим да празнуваме два дни.

- Вашето победно попадение на финала ви нареди до имена като Хелмут Ран, Герд Мюлер и Марио Гьотце - все футболисти, короновали Германия със световната титла. Как промени това живота ви?

- Само положително. Рекламните договори и различните събития отвориха много възможности пред мен.