31 години след "Хилзбъро" ужасът все още е жив! (СНИМКИ И ВИДЕО)

На днешния 15-ти април се навършват 31 години от най-голямата трагедия в спорта във Великобритания. На тази дата през 1989 година на стадион "Хилзбъро" загинаха 96 привърженици на Ливърпул. Това се случи по време на полуфинала за Купата на Англия срещу Нотингам Форест.

Шест минути след първия съдийски сигнал мачът бе прекъснат, тъй като много от феновете на мърсисайдци бяха притиснати в оградата на сектора, в който бяха настанени. Много от тях прескочиха загражденията и нахлуха на терена, но десетки намериха смъртта си.

Още на стадиона загиват 94 души - мъже, жени и деца, а двама издъхнаха по-късно от раните си. Първоначално за трагедията бяха обвинени феновете на Ливърпул, изпълнили отредената им трибуна. Но след години борба за справедливост от страна на семействата на жертвите, след разсекретени документи, стана ясно, че вината е изцяло в полицията.

Времето през априлския ден е слънчево, а феновете на Ливърпул и Нотингам Форест се събират на един от най-хубавите стадиони на Острова - "Хилзбъро“, а сблъсъкът е от полуфиналите на турнира за Купата на Англия.

Проблемите обаче започват малко преди началото на мача. Има броени минути до първия съдийски сигнал, а хиляди фенове са още пред стадиона. Тогава Дейвид Дъкънфийлд взима решението да отвори голямата порта и близо 2000 души влизат като вълна на стадиона. Но секторът, към който са се насочили, вече е препълнен. В края му, както на почти всеки стадион, има метална преграда, която да спре хората да слизат на игрището, но това означа, че феновете всъщност се намират в клетка.

Кадрите от "Хилзбъро“ са ужасяващи. Хората се задушават, едни биват спасени, като са издърпани на горните трибуни, 96-те обаче са смачкани до смърт.

Изглежда, че днес в Ливърпул всеки има връзка с трагедията.

"Имаше едно момче, с което ходех на училище, което беше на първите страници на вестниците, подавайки ръка през оградата. Картинката беше ужасна“, казва местен мъж пред BBC.

“Бях малък по онова време, но двамата ми чичовци бяха там. От тогава те не са ходили на футболен мач“, спомня си друг.

"Всеки път, когато пееш You will never walk alone имаш сълзи в очите, защото се сещаш за онези, които никога повече няма да пеят“, казва един от феновете на Ливърпул.

Три десетилетия семействата се борят за справедливост. Миналата година беше основана група да помогне на онези, които са преживели трагедията – Даян, Деймиън и Йън са били на „Хилзбъро“ в онзи ден. За първи път те разказаха историята си.

"Имах една приятелка зад мен. Тя крещеше, че умира, а не можех да направя нищо, за да я спася. Аз също се опитвах да дишам, но не можех, защото бях притисната, дробовете ми не можеха да се разгънат. Бях студентка по медицина по онова време, но тялото ми не можеше да направи нищо. Вината, че не съм успяла да помогна, е несравнима“, спомня си Даян.

"Опитах се да се самоубия. Да се самонаранявам. Направих си татуировка, защото беше по-позитивната алтернатива от това, да режа ръцете си. Загубих дъщеря си на "Хилзбъро“, казва Дейвиън.

"Никога няма да преживеем това, което се случи. Трябва да се научим да живеем с него. Знам, че накрая, когато хората си спомнят за теб, няма да казват само, той беше баща, съпруг, приятел. Ще казват "Той е оцелял от Хилзъбро“. Това е нещо, което белязва живота ти“, споделя Йън.

Оцелелите живеят с травмата от 1989 година насам.

Преди 30 години разследващите не гледат пълните доказателства, които сега са достъпни. В продължение на 30 години ситуацията изглежда така, все едно роднините са изправени сами срещу съдебната система. На 20-та годишнина от трагедията обаче нещо се променя. Тогава, на „Анфийлд“ политикът Анди Бърнхам държи реч. Изведнъж публиката избуха и започва да пее само едно: "Справедливост за 96-те“.

Това изпраща сигнал на "Уестминстър", започват да се сформират комисии, публикувани са важни документи, а през 2012 година премиерът на Великобритания Джеймс Камерън се извинява на семействата на жертвите.

През 2015 година Дейвид Дъкънфийлд дава показания. Аудиото е публикувано едва сега, 4 години по-късно.

"Вярвате ли, че ако не бяхте пуснали потока от хора по тунела, това нямаше да се случи?“, пита разследващия.

"Да, сър“, отговаря Дъкънфийлд.

Той признава напълно вината си за смъртта на 96-те души. Той признава, че на сутринта след трагедията, е излъгал, че феновете на Ливърпул сами са нахлули на стадиона. Казва, че е бил стресиран, засрамен.

През 2016 година съдиите признават, че нито един от феновете не е бил виновен за трагедията, а 96-те са били убити. Техните близки чакат това решение дълги години. Когато то е взето, всички в залата – семействата, съдиите, адвокатите, започват да плачат.

Традицията повелява - днес в 15:06 часа британско време камбаните на всички църкви в Ливърпул ще забият, за да напомнят за една от най-големите футболни катастрофи в Европа, а в света.