40% от българите не са прочели нито една книга миналата година

40% от българите не са прочели нито една книга през 2023 година, показва социологическо проучване в навечерието на 24 май. 

72,6% от нашите сънародници не са посетили библиотека нито веднъж, близо две трети (62,6%) не са били на театър през изминалите 12 месеца, 61% не са посетили кино, а 82,5% не са били на концерт за класическа музика, опера или балет. 

Всичко това стана ясно от данни, огласени вчера от Диана Андреева от Обсерваторията по икономика и култура и Янина Танева от "Фабрика за идеи" в "Гьоте институт" - България. Това са резултати от национално представително проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч" за достъпа до култура и потреблението на културни продукти и събития, и се прави за втора поредна година, отбелязаха те.

Попитани към какво събитие биха имали интерес, ако е в населеното им място, най-много от респондентите са отговорили с "Театър". На второ място е отговорът "кино прожекции". Народна музика и танци също е много припознаван отговор, следват музикални представления, музей и изложби.

Проучването показва, че 39% от българите имат желание, но нямат финансовата възможност да посещават представления, театър, концерт. 25% са отговорили с "нямам достъп до такива събития" (в населеното им място не се провеждат такива или нямат транспорт до друго, в което се провеждат). 16% са отговорили, че нямат компания, която да ги придружава по такива места и събития, а 43% са посочили отговор "Нямам свободно време". Едва 12-13% са онези, които не харесват културни събития и не биха ги посещавали, отбелязват Андреева и Танева.

На въпроса при какви условия биха посетили повече културни събития, най-много хора са отговорили с "Ако имам повече пари". Вторият по многочисленост отговор е "Ако имам повече свободно време". Сред другите опции са "Ако дойдат приятелите ми", "Ако е в населеното ми място или наблизо", както и "Ако има организиран транспорт".

Сред решенията, които те предлагат, е да се дават транспортни ваучери на хората от малки населени места, за да стигат до градове с културни събития.

Възможностите да мотивираме хората миналата година са били повече, отколкото сега. И колкото по-дълго няма политика в тази област, толкова по-трудно ще е, обясни Янина Танева. Диана Андреева добави, че данните са представяни пред Министерството на културата, но по думите й не са получили нито отговор, нито са предприети политики в тази посока.

Сред препоръките, които експертките имат, са да се въведе културен паспорт за всички от 6 до 26 години. Да се отделят по 100 лева на  човек от тази възрастова група на годишна база, или общо 130 милиона лева всяка фискална година, а също така да бъдат организирани културни събития, които са създадени от държавни, общински, частни и неправителствени организации.