6 февруари - датата, която спря завинаги стрелките на 15:03 часа

Времето лети неумолимо. Изминаха 62 години от една от най-големите трагедии във футбола - самолетната катастрофа на отбора на Манчестър Юнайтед. В инцидента загиват от 8 от основните футболисти на Червените дяволи, както и още други пътници - хора от делегацията на англичаните, журналисти, екипаж.

Мюнхен, 6 февруари 1958 година. Тази дата завинаги ще остане вплетена в историята на един от най-великите отбори на Великобритания - първият английски, спечелил КЕШ. 10 години след гибелта на този голям отбор на провъзгласения по-късно с титлата Сър - Мат Бъзби.

Съдбата има отне възможността за слава на футболния терен, тъй като те можеха да постигнат още много, уви! Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Били Уилън - тези имена ще останат в съзнанието на всеки един фен на Манчестър Юнайтед. Завинаги! Както завинаги спряха и стрелките на часовника на "Олд Трафорд" - 15:03 часа.

Животът е преплетен от нишки от различни обстоятелства, от съдби, истории...

През втората половина на 50-те години Манчестър Юнайтед е най-силният тим в Британия, спечелил две поредни титли и отправил предизвикателство към Купата на европейските шампиони.

На 1 февруари децата на Сър Мат гостуват в Северен Лондон в мач, който се превръща в класика, а много хора по онова време го определят като най-добрата футболна среща в историята, след която може да не гледаш повече този спорт.

За жалост това е и последната изява на една легендарна генерация британски футболисти на английска земя.

В този съботен ден на „Хайбъри“ се стичат 63 578 души, за да се насладят за последно на един от най-силните британски отбори в история при срещата им с домакина Арсенал - наслада за окото, триумф на нападателната игра и доказателство за това кое първенство е номер едно в света. Н

а почивката Юнайтед води с 3:0, за да се вдигнат артилеристите и доведат нещата до 3:3 преди нови два гола за отбора от Салфорд и късен такъв за лондончани да финализират класиката при резултат 5:4.

Според официалната страница на Арсенал в интернет по онези времена, тези, които са имали възможността да гледат Юнайтед на живо, са били истински щастливци. Нещо, което обаче не може да се каже за 5 футболисти взели участие в тази битка, както и още други трима техни колеги, които отиват във вечността на 6 февруари в мразовития и снежен Мюнхен.

А освен тях и още 15 души от клуба и журналисти, които никога не се завръщат в Англия при своите семейства. В онези времена Арсенал е далеч от борбата за трофеи, но класата и уважението показано към Юнайтед е огромно.

В програмата за следващия домакински мач срещу Болтън на 18 февруари са отделени две страници, в които се отдава почит на загиналите играчи и на техния мениджър, по-късно и за единствен път в историята е поставена снимка на първа страница на гениалния Дънкан Едуърдс.

Едно отношение, което показва каква голяма загуба за Британия и за спорта въобще, е тази самолетна катастрофа. В последствие тези два клуба завинаги ще останат дълбоко свързани и с поредица от легендарни сблъсъци на всички фронтове, превърнали се в една от запазените марки на английския футбол.

10 години по-късно, именно един от оцелелите - Сър Боби Чарлтън, ще бъде водеща фигура в първия триумф на английски отбор за КЕШ, което е едно галено намигване на съдбата, при това напълно заслужено.

Днес камбаните в Манчестър и в параклиса в Мюнхен ще бият в знак на траур за 62-и път след онзи злокобен февруарски ден на 1958 година.

6 февруари 1958 година се превръща в най-черния ден от историята на Манчестър Юнайтед, след като онази самолетна катастрофа причинява смъртта на 23 души. Загиват Бебета на Сър Мат, за да се превърнат завинаги в Цветята на Манчестър.

Един от най-силните футболни отбори в историята на играта, който трагично си отива, за да се превърне в легенда. Всъщност този инцидент превръща Юнайтед в легендата, която е днес. Именно тъгата, покрусата и нереализираните мечти на една страхотна генерация са част от романтиката около името на клуба от „Олд Трафорд“.

В началото на сезон 1957-58 Червените дяволи са си поставили амбициозната цел за трета поредна титла, атака на Купата на Футболната Асоциация и пробив в Европа.

Сезонът тръгва добре, за да се обърка нещо във формата им, особено след загубата от съперника за титлата – големия тим на Уулвърхемптън, воден от друг титан на треньорската професия – Стан Кулис. Именно загубата с 1:3 в Мидландс кара Мат Бъзби и неговия асистент Джими Мърфи, да добавят Хари Грег за сумата от 23 500 паунда, с което да закрепят единствения си проблемен пост – вратарският.

След няколко слаби резултати през късната есен тимът напипва формулата на успеха. Следват 9 поредни победи, включително успех над Болтън със 7:2, онова 5:4 над Арсенал и трудната победа за КЕШ с 2:1 над Цървена Звезда в манчестърската кал и мъгла. Следва сладко равенство от 3:3 на „Мала Маракана” и открито предизвикателство към властелина на Европа – Реал Мадрид. Но, не би!

В студената и мразовита зима, сковала Европа, съдбата решава да увековечи този велик състав, при това по трагичен начин. Празнуващи класирането си на полуфинал, те кацат да заредят гориво в Мюнхен и никого повече не успяват да излетят.

Двата опита на капитан Тейн и помощникът му Реймънт се оказват неуспешни, което ги кара да направят трети и оказал се фатален такъв.

В 15:03 минути на този фатален ден, самолетът на Британските кралски авиолинии, летящ под номер 609 Зулу, излиза от пистата, врязва се с крило в намираща се в съседство къща, корпусът му удря дърво, следва експлозия, хаос, паника, трагедия на борда.

Очевидци разказват как Били Уилън се моли и казва, че „ако това е краят, то той е готов за него”.

Хари Грег – онзи, който идва само преди месец и половина от Донкастър, изнася в несвяст телата на своите съотборници. Спасява Боби Чарлтън, изнася и тялото на Денис Вайълет, за да изпадне и той в безсъзнание. Преди това спасява и майка с нейното бебе!

На борда е страшно - агонията на умиращи тела в разсечения и горящ самолет, звуците и стоновете на смъртта са нещо, което трудно можем да си представим и ужаса изпитан от тези хора, там в мразовития мюнхенски следобед.

Помощник мениджъра на тима Джим Мърфи, който пропуска гостуването в Югославия идва да посети борещите за живота си в баварска болница Дънкан Едуърдс, Мат Бъзби и Боби Чарлтън. Бъзби е в кома и лежи в кислородна камера, Боби се възстановява бързо от травмите, но никой не вярва, че ще може да играе отново футбол. А Дънкан пита как е завършил мачът с Уулвс и после умира, за да остане завинаги в сърцата на футболна Англия.

При тази ужасна трагедия загиват 8 футболисти, а Юнайтед е тотално разстресен, като земетръс от най-висока степен. До края на сезона записва една победа и завършва на 14-то място. Достига до финал за Купата и там пада от Болтън с 0:2.

В Европа от Мадрид предлагат купата да бъде връчена на манчестърци в знак на уважение, но УЕФА отказва.
Манчестър Сити е поканен да замени своя съсед, но отказва, а техният немски вратар Берт Траутман се явява модератор и преводач в преговорите, за учредяване на фонд в Германия, който да подпомогне жертвите от трагедията.

Докато се случва това, Мат Бъзби е излязъл от комата и се лекува от депресия в Швейцария, за да се вдигне точно преди финала за Купата и да си постави за цел да изгради отново непобедим и харизматичен отбор.

И го прави, като успехът им точно 10 години по-късно срещу Бенфика е това, което кара всички оцелели да почувстват облекчение и чувство на изпълнен дълг към своите трагични съотборници – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Били Уилън, Дънкан Едуъдс и хора от делегацията на Манчестър Юнайтед, журналисти, пътници. Общо 23 души.

Капитанът на самолета Тейн е обвинен, че е причинил трагедията заради замръзналите крила на самолета и едва 10 години по-късно успява да бъде оневинен, когато се доказва че пистата не е била изчистена и това е причина за катастрофата.

10 години на психически ужас, от който той излиза с изчистено име.

Хари Грег, който не спечелва трофей за своите 8 години на „Олд Трафорд“, е определен за най-добър вратар на Световното първенство в Швеция 1958 година, но по-важното е, че спечелва признанието и любовта на всички със своята саможертва, когато спасява няколко живота в онзи злокобен и мразовит февруарски ден.

Сър Мат и Сър Боби записват имената си със златни букви в историята на футбола и оставят наследство, от което всички следващи генерации се учат и развиват. А в знак на почит Ерик Уинтърс написва песента „Цветята на Манчестър”, която първо е изпълнена от ливърпулската фолк група The Spinners през 1962 година, а великият Morissey издава песента „Munich air disaster, 1958” през 2004 година.

И, ако тук става дума за един от най-великите спортни отбори на света, нека не забравяме и няколко други емблематични трагедии, свързани със самолетни катастрофи.

На 4 май 1949 година се разбива самолетът, превозващ великия тим на Торино – най-силният отбор на Италия по това време „Grande Torino“, при който загиват 18 футболисти начело с големия треньор Ерньо Ебстайн, оцелял от концлагерите унгарски евреин, и легендарния капитан Валентино Мацола. Сякаш неговото момченце Сандриньо продължава пътя на баща си, за да се превърне в лидера на големия Интер от 60-те години на миналия век.

На 11 август 1979 година в небето над Днепродзержинск, днешна Украйна, се сблъскват два самолета Ту-134 А, при което загиват 178 души, сред които 17 играчи на ФК Пахтакор Ташкент, отбелязвайки най-голямата авиокатастрофа в епохата на бившия СССР и втора в световната история въобще.

Фактът, че загива футболен отбор е причина да се разчуе за случая в епохата на т. нар. Желязна завеса.
Поради тази катастрофа по административен път е решено, футболният отбор да не изпада в рамките на 3 последователни години, независимо от резултатите на терена.

В най-ново време 76 души загиват, за да превърнат скромния бразилски тим Чапекоензе в легенда при полета им за финала за Копа Судамерикана. Сред загиналите беше и бившият футболист на българския ЦСКА - Фелипе Машадо. Оцеляват едва трима фуболисти и общо 5 човека, като вратарят Джаксон Фолман е бил с библията в ръцете си при трагедията. По-късно Южноамериканската Конфедерация КОНМЕБОЛ връчва купата посмъртно на бразилския отбор, за разлика от УЕФА, която не иска да си наруши принципите през 1958 година заради Манчестър Юнайтед.

През януари 2019 година самолет с аржентинския играч Емилиано Сала пада в английския канал при полета му от Нант към уелския Кардиф, където той така и не успява да заиграе.

Така от пламъците на горящия самолет и от разтърсващата и неописуема тъга, изникнаха обичаните и прекрасни цветя на Манчестър, които озаряват пътя на великия клуб от "Олд Трафорд".