76 години от смъртта на Борис III Обединител
През зимата на 1894 г. в новата столица София се ражда бъдещият престолонаследник на цар Фердинанд Сакскобургготски и княгиня Мария Луиза. Негов кръстник става папа Лъв ХІІІ, който му дава титлата княз Борис Търновски.
Борис III се обучава във Военната академия, участва в Балканските войни, както и в Първата световна война като офицер за свръзки и скоро се издига във военния ранг. След края на войната страната изпада в криза, а цар Фердинанд абдикира. Тогава на Борис му се налага да поеме тежката задача с управлението на една изтощена от войни държава.
В периода между двете световни войни цар Борис е изправен пред няколко големи държавни сътресения. Той успява да се справи с преврата от 9 юни 1923 година. Новият цар управлява без много шум, опитва да бъде близък до народа и да изгражда своя мрежа от приближени лица. Борис III стабилизира отношенията на България с останалия свят, но строго наказва и преследва комунистите.
Негово величество на олимпиадата в Берлин - единствен на стадиона отказва да даде нацистки поздрав
След преврата от 1934 г. царят използва кризата в страната, за да започне своето авторитарно управление. Оценките за неговото царуване са различни, но никой не може да отрече решителността, с която управлява страната в най-размирните времена на 20 в.
Голямата заслуга на цар Борис си остава връщането на Южна Добруджа, спечелило му прозвището "Обединител". След края на Първата световна война България губи голяма част от територията си. Стремежът към възвръщането им е причина за включването на страната към Тристранния пакт.
Благодарение на тази стъпка обаче се стига до Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. Тя е сключена между царство България и кралство Румъния. С подкрепата на Германия, СССР и Италия, Южна Добруджа е върната на българите. Така България е единствената държава, която губи Втората световна война, но се разширява териториално.
Негово величество умира при неизяснени обстоятелства на 28.08.1943 г., броени дни след като се завръща от Германия за среща с Адолф Хитлер. Погребан е в Рилския манастир, но болшевишката власт го изхвърля от последното му обиталище и гробът му до днес е неизвестен.
