7,8 по скалата за Човечност
Понякога нещо трябва да ни разтърси силно, за да осъзнаем колко крехък е животът. Когато това се случи буквално заради непобедимите сили на природата, ние притихваме и поне за малко оставаме в състояние на истински размисъл. Тъгата е неизбежна, но и необходима.
По време на тъга, за съжаление, ставаме повече хора.
Земетресението в Турция и Сирия нито е първото, нито ще бъде последното. Това, което ни кара да бъдем особено съпричастни е фактът, че нещастието сполетя населението на съседна държава. Комшиите винаги са ни скъпи и така трябва да бъде. Хилядите загинали и незнайно колко още затрупани изпод руините събуждат съвестта ни и връщат у нас способността да бъдем състрадателни. Не че войната е по-малко бедствие, но сега става дума за фактор, причиняващ смърт, ужас и отчаяние, който е извън нашия контрол.
Животът нас контролира, не ние него.
Смелостта има много проявления. Едно от тях е да помогнем с каквото и колкото можем. Утре подобно бедствие може да се случи и тук. Изобщо, утре е едно бъдещо несигурно събитие, затова трябва да посрещаме съдбата си с нагласата, че на този свят няма нищо вечно. По-сигурно от неизбежната смърт на света не съществува. Още с раждането си сме обречени на смърт, но ако в оставащото ни време можем да помогнем на някого, непременно трябва да сме готови да го направим.
По скалата на Човечността добротата винаги оцелява.
Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg
