Абе, как се забременява с полицайче? Сигурно на задна прашка...

За момиче не ми дават детски надбавки, за момче – също. Трансджендърче жена ми не ще, така че ми остава само един вариант – да се опитам да я забременя с полицайче. Виж, те получават индексации редовно. Чел съм в „Новото познание“, че близнаци се правят по пълнолуние със стрък комунига зад ухото, като се тананика тихо Интернационала. Аня Пенчева твърди, че с Пипито е забременяла след вагинални промивки с целина. Ако някой знае рецепта за милиционерско зачатие, да се свърже с мен на телефоните на редакцията.

Като всеки гражданин с трицифрен коефициент на интелигентност, не мога да се нарека особен патриот. В крайна сметка да обичаш една страна е като да обичаш конкретен човек – трябва да се абстрахираш от мляскането му, пърденето под юргана, досадните забележки и ежемесечните разходи, за да го поддържаш в прилично състояние. Всичко останало е глупаво мятане на пиратки навръх националния празник и псувни по съседите.

Винаги обаче съм смятал за патриотичен акт отглеждането на деца в България. Разбира се, не съм го направил заради Бойко, Румен Летеца, кака Деница, духа на Караджата, или дори заради заветите на хан Кубрат. Нямам амбицията да захранвам с войници илюзорната армия на Краси Каракачанов и вечния донаборник Джамбазки, нито да осигурявам сервитьорки на Ричард Алибегов и подобните му. Но хич не ща да ме правят на идиот.

У нас една трета от населението е неграмотно, но всички знаят да пишат молби и да се оплакват от дискриминация. Златките били дискриминирани, защото са кухи лейки, циганите – защото нямали достъп до образование, педофилите – че не им дават да обикалят из детските градини, Бабикян – защото Борисов отказал да му цака някой милион за политически пиар. Даже Мегз е  дискриминирана, тъй като не успяла да си уговори духане за ефир от Карбовски. Интересно, аз като български баща не съм ли обезправен? Прецакан? Минат на задна прашка? Защото съм имал наглостта да завърша журналистика и да получавам нормална заплата. Да инвестирам две десетилетия в образование, вместо през това време да помпам някоя малолетна съседка, която да ми народи половин дузина чавета.

Не ме разбирайте погрешно, далеч не стоя на социалистическо-популистката позиция да се раздадат по малко пари на всички, без оглед на това, което се постига в макроикономически план. Нямам нужда от пършивите 90 лева на Деница Сачева, за да си гледам децата. Политическите решения трябва да имат за цел повишаване на доходите и потреблението, а не да се изчерпват с повече безогледно харчене.

Притеснява ме друго – поставянето на праг за детските надбавки директно стимулира раждаемостта у най-уязвимите и нефункционални семейства и демотивира образованите и работещи българи. Цвъкането на деца на конвейер се превръща в нискодоходен, но сигурен бизнес, особено в настоящия момент на финансова непредсказуемост и нестабилност. Огромната част от тези пари не достигат изобщо до бенефициента, а са изпивани на ерзац ракия, изшмъркани на лепило и проиграни на ротативки.

Нормално ли е една държава да насърчава раждаемостта сред неграмотните, малолетните и безработните? Докато Деница си отговори на този въпрос, аз продължавам с опитите да си направя малко полицайче. За тях пари винаги ще има, защото иначе кой ще влачи журналисти зад колоните на партийния дом?