АЕРОФЛОТ убер алес, нали, г-жо Деси?
Факт е, че в последните години „Луфтханза” се превърна в нарицателно за отменени полети, стачки, изпуснати прекачвания и дърварско отношение към пасажерите. Всеки, който е летял отвъд „Меден рудник”, ще го потвърди. Още по-голям факт обаче е, че от 2017-а насам една смугла и длъгнеста няколкократна госпожа на име Десислава влезе в одеждите на обществен коректив от мижавата си страничка във фейсбук, като всъщност изигра на живо баснята за изпълзялата на челото срамна въшка.
Разбирам гнева на Първата ни дама покрай гафа с полета на германските авиолинии, от който е била потърпевша. Но не разбирам инфантилната й реакция в стил тутраканска тийнейджърка във форума на БГ-мама. По принцип не отива на жена на средна възраст да подскача като хормонално разстроена ученичка, а когато има и представителни функции, правилото да се брои до сто, преди да се действа, става задължително.
Включването ни в клин, ни в ръкав на куплета „Дойчланд юбер аллес” по адрес на частна фирма пък съвсем намирисва на провинциална първосигналност. При това без да навлизаме в семантика и да обясняваме как и защо първите два куплета от „Песента на германците” не са част от националния химн, при това с решение на Конституционния съд.
Проблем е обаче, ако не става въпрос за непремерена женска злоба, а за поредната брънка в хибридната директива всичко цивилизовано и европейско да се етикетира като лъжливо, джендърско, небогоугодно, нехристиянско и антибългарско. Сигурно Десислава щеше да получи много по-добро отношение от русокосите старлетки на „Аерофлот”, чиито полети никога не закъсняват. В противен случай дали щеше да си пльосне на стената „Единый, могучий Советский Союз!”
Иначе на първи дами, които вършат глупости, сме свикнали отдавна. В началото беше симпатично, когато г-жа Маруца пресипваше на официални банкети чашката си с уиски в тази на Желю. Народняшкото поведение изглеждаше като ненатрапчив контрапункт на болшевишката аристокрация.
После изтраяхме и шармантната Антонина Стоянова, която се превърна в нарицателно за сините полички два пръста под най-милото и безплодните обществени напъни, смяната на шапките и на бордовете на различни фондации.
На този фон Зорка Първанова приличаше на тиха камериерка, а най-голям късмет имахме Юлияна Плевнелиева, защото реши да тегли една майна и на нас, и на съпруга си и изобщо да не се показва с благоверния държавен глава. Де да можеше и Десислава да се скрие някъде. Или поне да не пуска постоянно глупости във фейсбук.
