Акад. Васил Гюзелев : Няма съмнение, че костите от Преспа са на цар Самуил
При изследването е използван методът радиовъглеродно датиране с въглерод-14, който позволява да бъде определен приблизителният период, към който принадлежат органичните останки
Няма съмнение, че откритите в Преспа останки са на цар Самуил, смята академик Васил Гюзелев. В интервю за БНТ той обясни, че според него научните изследвания, археологическите находки и писмените извори дават достатъчно основания за тази идентификация.
Останките са открити при разкопки на базиликата „Св. Ахил“ на остров Ахил в Малкото Преспанско езеро от гръцкия археолог и архитект професор Николаос Муцопулос. Гюзелев се е познавал и е работил с него още от времето, когато откритието е било обявено публично.
Самуил – един от най-значимите владетели на Средновековна България
По думите на акад. Гюзелев цар Самуил е сред най-значимите фигури в ранносредновековната българска история. Управлението му е свързано с продължителната борба за запазване на независимостта на българската държава и съпротивата срещу византийската експанзия.
Самуил е син на комит Никола, управител на област с център Средец – днешна София, и Рипсимия. За семейството свидетелства надписът, открит в село Герман край Преспанското езеро, който е посветен на родителите на Самуил и на неговия брат Давид.
След смъртта на Самуил през 1014 г. властта преминава към сина му Гаврил Радомир, а след неговото убийство престолът заема Иван Владислав – син на Самуиловия брат Аарон.
Тази последователност е сред аргументите, на които професор Муцопулос основава предположението си, че откритите саркофази в базиликата „Св. Ахил“ са свързани със Самуил и неговите наследници.
Според акад. Гюзелев научният анализ е установил, че останките принадлежат на личности от XI век – времето, в което е живял Самуил.
При изследването е използван методът радиовъглеродно датиране с въглерод-14, който позволява да бъде определен приблизителният период, към който принадлежат органичните останки.
За историка това е важен факт, но идентификацията не се основава само на датировката.
Към нея се добавят археологическите обстоятелства около погребението, откритите саркофази и данните от базиликата „Св. Ахил“, както и писмените свидетелства за българската държава през този период.
„Това е археологическо откритие, което пряко потвърждава писмените свидетелства“, посочва акад. Гюзелев.
Проф. Муцопулос е изследвал и надписите по стените на базиликата в Преспа.
Според акад. Гюзелев те дават информация за основните митрополитски средища на България по това време. Имената им в значителна степен съвпадат с данните от първата грамота, издадена от византийския император Василий II през 1019 г. за Охридската архиепископия.
Това според него е още една връзка между археологическите находки в Преспа и писмените сведения за българската държава от началото на XI век.
Връщането на останките в България е резултат от дълъг процес, който продължава десетилетия.
Акад. Гюзелев разказва, че се е запознал с професор Муцопулос още когато откритието му е било оповестено за първи път. Самият Гюзелев допринася за популяризирането му в България чрез статия във вестник „Антени“.
Според него преговорите за връщането на останките са се проточили заради различни изисквания от гръцка страна.
Сега останките, идентифицирани като тези на Самуил и съхранявани в Музея на византийската култура в Солун, се завръщат в България.
За акад. Гюзелев значението на останките не може да бъде измерено само като археологическа находка.
Той определя костите като имащи „свещено историческо значение“, тъй като са свързани с един от най-знаменитите владетели в българската история.
Историкът прави разграничение между тях и църковната утвар, която България връща на Гърция в рамките на постигнатото споразумение. По думите му върнатите църковни предмети нямат същото историческо значение за България, каквото имат останките на Самуил за българската история.
Той определя завръщането на останките на Самуил и неговите наследници от Солун в България като значим момент в съвременната българска история.
Именно откриването на останките в Преспа преди повече от половин век и последвалите археологически и исторически изследвания превръщат въпроса за тяхната идентификация в една от най-обсъжданите теми, свързани с материалното наследство на Самуиловата държава.
