Анализ: Време е за преговори, време е да има правителство

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ

Няколко предварителни извода от прогнозните резултати (текстът е писан към 18 ч в изборния ден).

Първо,избирателите отново не дадоха мандат за реализация на тази или онази партийна програма. Дадоха мандат за правителство на широка обществена и парламентарна основа.

Второ, съвсем очаквано за пореден път за изминалите 30 години демокрация българските граждани с внушително мнозинство от повече от 80% от гласувалите се произнесоха категорично в полза на принадлежността на България към Свободния свят. Прокремълските  среди, които искат да завлачат България в прахоляците на евразийските деспотско-тирански режими, останаха под своя естествен таван, който се движи около 15%. Преди тази ниша беше запълвана от "Атака", сега е ред на "Възраждане". Този естествен таван винаги е отреждал на този тип формации съпътстваща, малцинствена роля. С откритата си подкрепа за руската агресия срещу Украйна “Възраждане" си отрежда и ролята на остракирано малцинство, което няма място нито във, нито близо до властта.

Трето, приличното представяне на БСП в сравнение с предходния вот и очакваният провал на т.нар. вътрешна опозиция, която сформира "Левицата", слагат точка на досегашния разговор в лявото пространство. Нинова ги надигра, а левите избиратели, колкото и да са разочаровани или деморализирани, не припознаха претенцията на "Левицата" да ги представлява.

Оцеляването на БСП се дължи отчасти и на хартиената бюлетина.

Докато анихилирането на вътрешната опозиция е резултат от драстичното разминаване между реалностите и измамното самомнение на няколкото дьлгогодишни партийни апаратчици, които нямат реални обществени или експертни достижения вън от партийния апарат, но кой знае защо са си въобразили, че имат някаква самостоятелна тежест извън партийната абревиатура на БСП.

Четвърто, ГЕРБ не само доказа, че е незаобиколим и водещ политически фактор, но и демонстрира най-висок коалиционен капацитет. ПП-ДБ обаче остават в плен на сектантското “ние сами”, за което нямат необходимата обществена подкрепа.

Какво предстои оттук-насетне? Сега ще си проличи политическата зрялост на водещите системни партии. Вече две години България е в нестихваща политическа криза. Без цел, без ясна посока. Ерозия на парламентарната република, целенасочено миниран диалог между партиите, пълзяща подмяна на конституционния смисъл на служебните правителства чрез установяване на една фактическа конституция на безконтролно президентско управление, от което понякога лъха балкански бонапартизъм. Няма да се уморя да повтарям - България изживява своя ваймарски момент на уязвимост на демокрацията и избуяващи амбиции за авторитарно прекрояване на държавата. Логичните резултати от всичко това вече се усещат от всички.

Държавата боксува. "Беровизация" на властта, но вече на стероиди. Инфлация, която значително надхвърля европейската.

Застой във всички сфери - камък върху камък не е сложен в държавата за тези две години. Иначе казано, политическата конструкция, която под една или друга форма управлява държавата през цялото това време, ни докара тодорживковски борчове, жанвиденова инфлация, байганьовска шуробаджанащина и леонидбрежневски застой. А ако гражданското общество и медиите се върнат към своята класическа роля на коректив на всяка власт - най-вероятно ще лъсне и африканска корупция. Заедно с това ни отдалечиха от еврозоната и от Шенген.

Осъществяването на този мандат изисква висока политическа зрялост, а не махленски партийни заяждания. Визионерство и смирение, а не партийна фарфаронщина и гротескно месианство. Задачата и отговорността на основните партии е да намерят начин как да работят заедно, а не да ни обясняват как не можели да се понасят.

Политическият инфантилизъм на "червените линии", чертани за щяло и нещяло, трябва да отстъпи място на демократичната консолидация. Защото фундаменталният разлом в обществото е само един - геополитически и конституционен. Геополитическият аспект е свързан с нашата цивилизационна принадлежност - България е част от Свободния свят, а това значи - и от усилията за спасяването на Украйна. Конституционният - с парламентарната република като гарант за демокрацията и единствена солидна преграда пред евразийската авторитарна силоващина. Днес това е единственият важен разлом, по чиито очертания се подреждат партийните и обществени среди.

В тази обстановка има поне три императива, които стоят пред България.

Императив първи: Възстановяване на суверенното начало в българската политика, произтичащо от Парламента, който е единственият институционален изразител и представител на народния суверенитет.

Императив втори: Демократична консолидация в обществото. Организираната пропаганда на автокрацията изисква целево сплотяване на демократично мислещите хора. Не става дума толкова и само за партиите, а за много по-широка и разнородна като генезис и идеологически нюанси обществена среда - за всички тези, които сме се борили, всеки в своята леха, и носим волята България да принадлежи към Свободния свят. Трябва да бъдат оставени настрана, поне в тези военни времена, ненужните спорове, а онези, без които не може - да водим все така разпалено, но с взаимното уважение на свободни хора, а не като "пунически войни" за взаимно обществено унищожение. Днес трябва да защитим Свободата и България като част от Свободния свят - със слово, с гражданска активност, с гордостта на патриоти, които обичат Родината и нейната Свобода.

Императив трети: Винаги с Демокрацията, никога с Автокрацията. Днес България има крайна необходимост от солидно правителство, излъчено и контролирано от Парламента, което не само категорично, но с гордост и самочувствие да отстоява принадлежността на България към Свободния свят. Без да се снишава, без да шикалкави или да се умилква пред автокрациите, без да се чуди чий е Крим. Правителство, което действа като правителство на държава от Свободния свят, а не от позицията на интелектуалния провинциализъм за "малка България".

Не е никак малка България - заедно я направихме интегрална част от най-могъщите икономически и военно-политически съюзи на планетата. Някогашната военновременна формула, приписвана на Царство България: "Винаги с Германия, никога срещу Русия", ни откъсна от Свободния свят в продължение на десетилетия - първо - в съюз с Хитлер, после - в тоталитарния съветски лагер.

Днес трябва да прилагаме друга формула: Винаги с Демокрацията, никога с Автокрацията.

Нужна е адекватна правителствена формула, около която да се консолидира тематично мнозинство в името на тези три императива. Партийните егоизми трябва поне в този момент да отидат на заден план. Нагледахме им се в продължение на две години. Време е за преговори, време е за кабинет. Дали най-после парламентарните сили на Демокрацията ще ни изненадат приятно, като надскочат самите себе си?