Антонио Бандерас пред Канал 3: Животът наранява всеки от нас
Холивудският актьор е основен претенден за „Златна палма” с автобиографичния филм на Педро Алмодовар „Болка и слава”
По време на 72-то издание на филмовия фестивал в Кан бе представен филмът „Болка и слава” на испанския режисьор Педро Алмодовар. Лентата е автобиографична, а в неговия образ се превъплащава актьорът Антонио Бандерас, който даде ексклузивно интервю пред пратеника на Канал 3 Ивелина Кунчева.
Тежко болен артист, загубил творческата си муза – като такъв ще видим Антонио Бандерас в един от основните претенденти за „Златната палма” тази година. Откривайки избавление чрез хероина, в „Болка и слава” Бандерас прави ретроспекция към някои от най-добрите заглавия във филмографията на режисьора на продукцията Педро Алмодовар.
Ето отговора на Антонио Бандерас, попитан дали може да се каже, че „Болка и слава” е автобиографичен филм за живота на Педро Алмодовар или е по-скоро фикция?
„Как да ви го обясня, сложно е! Той не го нарича автобиографичен филм, а аутофикция, селфикция. Повечето неща, които казва и които виждате във филма, никога не са се случвали. Но той би искал да му се бяха случили. Филмът е пълен с неща, които Алмодовар е искал да изрече, да каже, но не ги е произнясял, пълен е с неща, които е искал да направи, но не е могъл. Това се отнася дори за отношенията му с истинските персонажи - актьорите, майка му, любимите му – хора, които са реални в живота му, дори за тях, нещата не са протекли както би му се искало да бъде.
Просто за някои по- специфични моменти от живота му Педро не е искал да приключат по начина, по който са се случили в реалността. Например никога не е казвал на майка си, „Мамо – съжалявам, аз не съм синът, който си искала да имаш, просто, защото съм различен човек“, никога не го е казвал, но е искал да сподели това с майка си. Ето защо филмът е толкова емоционален.
Защото всички ние имаме моменти от живота, в които с нещо не сме приключили така, както би ни се искало. Моменти, които ни тежат, които ни нараняват.
Знаете! Педро не е искал просто да направи този филм, той е имал нужда да го направи! И така нещо толкова лично някак се превръща в публично достояние. А всички ние… ние сме пътници, всеки със своите собствени проблеми, носим си товара на гърба, който е изпълен с болка и слава.”
