Археолози откриха некропола към манастира на свети Теодосий Търновски

Археолозите професор Хитко Вачев и Илиян Петракиев откриха некропола към манастира на свети Теодосий Търновски. Светата обител е построена след 1360 година с ктикорството и личното участие на цар Иван Александър. Третият археологически сезон разкри находки, които показват, че манастирът в горите на великотърновското село Самоводене неколкократно е бил унищожаван и възстановяван и е функционирал до края на 18-и век.

Средновековната обител е сред най-впечатляващите археологически открития в България. Житието на свети Теодосий Търновски сочи, че лично цар Иван Александър е градил зидовете на манастирския комплекс.

Проучена е главната църква "Св. Никола", която е изградена по византийски образец и следва модела на храмовете в Търновград, разказа археологът Илиян Петракиев:

"Успяхме да разкрием, че не само има християнски храм, но и че покрай него се е развивал монашески живот".

Манастирският некропол е следващата цел в проучванията, мястото му вече е локализирано, поясни Илиян Петракиев:

"Некропол, определено свързан с храма. Датировката тепърва ще я разбираме, защото, както винаги в нашата професия, това се случи в последния ден, когато зазимявахме обекта".

Предположенията на археолозите са, че в манастира е погребан и големият български светец свети Роман Търновски – ученик на св. Теодосий, поясни професор Хитко Вачев.

"Вариантите са два – или в преддверието на храма, или в некропола".

При разкриването на скелетите, на всеки от тях ще се извършва антропологичен анализ, подчерта проф. Вачев.

Манастирът на св. Теодосий Търновски е разрушаван и възстановяван след свлачище края на XIV век и след опожаряване век по-късно, по времето на Баязид II. Просъществувал е до XVIII век.

За разкритите сега артефакти археолозите Илиян Петракиев и професор Хитко Вачев разказаха:

"Луксозна керамика, която подсказва, че става въпрос за елитарен начин на използване. Пещи за печена на хляб и месо. Откриваме фрагменти на длета, с които е обработван камъка през XIV век. Има следи от паянтова конструкция на трапезарията. Намерихме акчета на Баязид II. Сред находките са стрели, което е нетипично за манастирски комплекс, което отваря хипотезата, че тук става нещо много насилствено, съпроводено със съответния пожар. Находките сочат, че последното събаряне на църквата е в края на XVIII век".

Откритията на археолозите потвърждават това, което е известно от историческите извори – манастирът на св. Теодосий Търновски се е намирал в подножието на днешния манастир "Св. Троица" край с. Самоводене. В този район през епохата на Второто българско царство се е простирала Търновската Света гора.

"В манастира на св. Теодосий Търновски са неговите ученици – бъдещият Патриарх Евтимий, Киприян, които работят и извършват книжовна дейност. Евтимий се връща от Света гора през 1370 годна. Тогава манастирът е пострадал от свлачището, бил е в руини. Както е описано в житието на Цамблак, той се настанява в пещерата на Теодосий Търновски и тогава създава манастира "Света Троица". Възстановяват манастира на свети Теодосий и той продължава да функционира".

Храмът има временен статут на паметник на културата с национално значение и с решение на Великотърновски общински съвет е предаден за управление и стопанисване на Регионалния исторически музей за три години, посочи неговият директор Иван Църов.

Пътеките край манастира на св. Теодосий Търновски са почистени и вече са част от туристическите маршрути от Велико Търново до хижа "Божур".