Асен се раздаде, даде план как България да стане богата държава

Лидерът на "Продължаваме Промяната" Асен Василев направи публично представяне на тема "КАК ЕДНА БЕДНА ДЪРЖАВА МОЖЕ ДА СТАНЕ БОГАТА, ВЪПРЕКИ КРИЗИТЕ".

Пред пълна зала "Азарян" в НДК, бившият финансов министър представи визия как страната ни да се развие, да има инвестиции и модерна индустрия, както и високи доходи. Как да има работеща администрация, прозрачни държавни разходи и да има справедливост, така че който краде - да бъде наказан.

С карти на света, графики и разходка из старите бюджети от времето на Стамболов до последните бюджети, с които като финансов министър направи разходите на държавата прозрачни, Василев обясни нагледно на аудиторията пътят, който трябва да се измине, за да стане страната ни богата, нормална европейска държава. 

Три водещи центъра на световната икономика 

Василев показа карта на света на базата на това коя държава колко стоки услуги произвежда и коя държава колко е богата. В нея се очертават ясно три центъра — САЩ, Европейският съюз и Китай.

По думите му тези три икономически блока държат между 65% и 79% от световното производство. Къде е България в цялата тази картинка по БВП на глава от населението? През 1990 г. почти ни няма в картинката, но през същата година Китай са по-бедни от нас, изтъкна лидерът на ПП.

След няколко години Китай са напреднали, ние сме се изравнили с румънците почти, но спрямо Евросъюза почти ни няма на картата. След още няколко години вече румънците са ни подминали. Сега ние сме наваксали малко, но има още доста да наваксваме като икономическо развитие, коментира цифрите бившият финансов министър.

"Сега често говорят, че България трябва да влезе в БРИКС. Това са двете най-богати държави в БРИКС - Русия и Китай. И двете са по-бедни от България. Не че е повод за гордост, но е повод за размисъл - дали искаме да сме в клуба, където държавите са по-богати от нас и съответно ние наваксваме и ставаме по-богати, или в клуба, където ние сме най-богатата държава и другите трябва да наваксат, за да станат толкова богати, колкото нас", обясни Асен Василев.

Лидерът на ПП посочи, че въпросът е колко бързо България наваксва икономическото изоставане от държавите в ЕС. През 2006 г. преди влизането ни в ЕС, ние и румънците сме на 39% от средноевропейското ниво на доходи. "През 2011 г., в края на първата световна икономическа криза ГЕРБ проведе изключително сбъркана финансово-икономическа политика и тогава румънците ни изпревариха.

Ние бяхме 3 г. на постна пица. През 2021 г. вече сме на почти 60% от средноевропейското ниво по този показател", обясни Асен Василев. През 2025 г. вече сме 2/3 от средноевропейските доходи. И тук сме наваксали 10% за тези 4 години. Тоест три пъти по-бързо наваксваме последните години.

Производството на стоки и 4-те компонента 

Първият компонент е образованието. Колко един работник може да произвежда, колко е обучен. Тук отново водещи са Европа, Китай и САЩ, Австралия.

Ние стоим доста прилично в Европа по ниво на завършили университет. 85% от хората между 25 и 64 г. у нас имат или средно, или висше образование. Средно за Европа - 80%, в Испания - 65%, в Италия - 67%. Така че като цяло нашата образователна система проблем с количеството няма. Който не е поискал, той не е завършил университет.

Василев изтъкна, че относно качеството на образованието обаче резултатите от PISA от 2022 г. сочат, че сме доста по-зле от средното за Европа. "Така че това, което постоянно ни се обяснява, че имаме ниска производителност на труда, не може да бъде обяснено с образованието.

Всеки български работник може да качи на самолета, да отиде в Германия и изведнъж защитава 2 - 3 пъти по-висока заплата. И това не е защото в самолета са му налели знания в двата часа на полета", каза Асен Василев.

Вторият е с колко капитал сме въоръжили работника и колко инвестиции има в страната.

Вторият показател как една държава да стане по-богата е да се увеличи капитала, с който разполага всеки работник, с какви машини работи, независимо дали е в завод или е програмист . В Европа всеки работник работи, с машинен парк за около 20 000 долара, в България е 14 000. Тоест нашите работници са по-зле оборудвани от европейските работници."

На какво се дължи това? - в кабинета "Борисов 1" ГЕРБ решават да не се прилага евродирективата за държавна помощ България, според която ако една фирма иска да инвестира в нови производствени мощности и машинен парк, държавата има право на база развитието на региона да я подпомогне с грант. Примерно, ако завод купува машина за 100 000 евро, държавата може му даде 50 000 евро.

Румънците това го приложиха още при влизането в Евросъюза през 2007 г. и затова там отидоха всичките заводи. В България за първи път приложихме евродирективата през 2023 г. , от което 4 големи предприятия в Шумен, Пловдив, Плевен и още над 30 по-малки компании разшириха производствата си. Този механизъм работеше година и беше спрян от кабинетите "Главчев" и "Желязков". Тоест постна пица не само за гражданите, постна пица и за инвеститорите.

"На бизнеса трябва да се помогне, за да може да се случат тези инвестиции. И като му се помогне, вече той може да даде по-високите заплати на българските граждани и на работниците. Това беше причината 1 милион българи да напуснат България за по-високи заплати. Едно сбъркано решение и обърква директно живота на всички хора, заяви Василев.

Иновации и предприемачество

Всичко започва с едно изобретение, обикновено учен измисля нещо ново. След това се появява предприемач. Предприемачът хваща нещо, изобретено, вижда в него възможност да се правят пари. Намира кой да му даде капитал, за да го рискува и да реализира на пазара новия продукт. Но на пазара обикновено има едни големи фирми, които не са много доволни от това, че се появява нов продукт на пазара.

В момента, в който този продукт се окаже успешен и точно тръгне на пазара, идват имитаторите.

Има цели държави, чиито икономики са специализирани в имитация не е само Китай, Япония преди това. Имитацията е най-бързият начин да наваксаш, защото вземаш готов модел, знаеш, че работи, имитираш го с по-евтино или по-ниско качество, или по-евтин начин да го направиш и цялата икономика дръпва напред. И когато всички ти изимитират продукта, приключва цялото нещо и се връщаш обратно в статуквото.

Ако искаме предприемачеството да ни дърпа икономиката като локомотив напред, трябва да сме готови всички големи компании да не могат да блокират малките компании. Ние, за съжаление, не сме готови на това като общество все още. Европа не готова. Европейският съюз е направен за големите компании от статуквото", обясни Асен Василев.

Според него трябва да сме готови да кажем "ние ще бъдем дерегулираният пазар в Европа, ние няма да пазим големите компании, ще докараме тези огромни фондове, които имат милиардни сметки и могат да застанат зад една компания така, че тя да успее да пробие индустрията. Ще лобираме в Брюксел срещу всички регулации, които се опитват да прокарат големите компании и това ни е националната политика".

Четвъртият компонент, който най-много ни куца в България, ако искаме да станем богати, са институциите - всичко от съда до лелката на гишето, която Ви издава някакво разрешително или свидетелство за съдимост.

И проблемът на институциите обикновено е, че те губят икономически ресурс на гражданите и на фирмите. Въпросът е да губят по-малко икономически ресурс, тоест да са по-ефективни. Гражданите и фирмите да не прекарват три часа, а трийсет минути, за да свършат една работа.

Бюджетите - от този на Стамболов до наши дни 

За илюстрация Асен Василев показа и част от бюджетите България, правени в първите години след освобождението.

Документите от времето на Стамболов - 1894 г. например показват, че тогава е имало 9 министерства. От тях се вижда, че в Министерството на просвещението заедно с министъра и главния секретар са работили общо 20-ина човека, с ясно разписани срещу всяка длъжност заплати. В бюджета са фиксирани и възнагражденията на учителите и училищните директори. "Прегледът на тези бюджети показва историята без украса и идеология", каза Асен Василев.

Той даде пример, че сегашния бюджет на Министерство на отбраната на един ред за разходите за персонал са записани 1,2 млрд. лв. - няма разбивка, не е ясно за колко хора, не е ясно какви заплати. И министърът може да прави каквото си иска в рамките на този милиард и двеста. Не е и много ефективно.

"Неслучайно и протестите станаха за това, защото бяха заложили 20 милиарда лв. дълг при 7 милиарда лв. дефицит. Това са пари, които изчезнат в ББР, в БЕХ и в разни други касички. Бяха заложили вдигане на данъците, тоест всеки от нас да плати повече за това.", коментира Василев.

"В годините на ГЕРБ се пишеше една цифра от няколко милиона лева в една графа. И от джипката се правеха подаръци с решение на Министерски съвет. През 2021 г. това са около 2 млрд. лв.. През 2022 г. ние сложихме една алинея, която казва за какво тези пари се харчат - за стратегията за научната пътна карта, за увеличение на заплатите в БАН, за ремонт на студентски общежития, за училищни автобуси и т.н. Тези пари за първи път ги показахме разписани. Пак се дават с постановление на Министерския съвет, но вече парламентът казва за какво да се дадат. 2023 г. и 2024 г. по същия начин, 2025 г. - тази алинея вече я няма.", показа Асен Василев.

"В нашите бюджети за първи път Регионалното министерство разписа 2 млрд. лв. за пътища - проект по проект, къде и какво ще се строи, и колко пари ще струва. Парламентът гласува точно тези пари, които са заявили МРРБ. Друг е въпросът колко от тези пътища са построени и след това разплатени. Защото ние спряхме практиката с авансите. Бойко Борисов се жалваше, че една лъжица асфалт нямало. Ама то не защото няма пари, защото не могат крадат", каза лидерът на ПП.

Според него последното нещо, което вече съвсем ги взриви, е "като направихме програмата за общините и вместо да ходят кметовете да се молят при министър-председателя, казахме всяка община на база на населението има право на бюджет и кметът решава какви проекти да подаде - за пътища, за улична мрежа, за ВиК, за каквото кметът иска да направи в общината си. 

"Начинът да върви България нагоре икономически, да си образоваме хората, машинният парк да е обновен и да си оправим институциите. Част от институциите, свързани със съд, прокуратура, Висш съдебен съвет също трябва да се сменят, за да не се краде. Защото ако се краде, който и да е предприемач ще иска си направи компанията и инвестицията в чужбина, за да не му я откраднат", обобщи Асен Василев.

"Другата част е свързана с това да има прозрачност на разходите. Направихме го за ПМС-тата, направихме го за капиталовата програма, но не успях да го направя и да се преборя за администрацията", призна той. Да се опишат по съответната позиция, колко бройки на тази позиция и колко пари ще вземат, за да не стане така, че главният секретар да взима два пъти повече от министъра.

Гарантирам само това да успеем да прокараме като прозрачност, разходите ще намалеят драматично. Първо, ще се махнат заплати, които са неразумни и то на високите позиции и ще се види кой каква работа върши", категоричен беше той.

Според него вторият начин да се вдигне ефективността е парите да се върнат обратно при хората и при бизнеса - дали под формата на данъчни облекчения, дали като по-ниски данъци, дали под формата на таван на цените на електроенергията, както стана в голямата криза. Върнат ли се парите обратно при хората като доходи, като пенсии, няма как да бъдат откраднати.

"Като решиш тези проблеми вече започваш да правиш истинската политика. Решаваш къде ние като страна трябва да си сложим ресурса, за да върви икономиката напред, за да има по-добри доходи за гражданите, за да има по-конкурентен бизнес с по-добър машинен парк, така че да може да плаща по-високи заплати. И как да направим така, че да не губим времето на бизнеса.

Всяко едно от тези неща минава през натискане на копче в парламента и 121 човека, които казват "да" или "не".

"Това е истинският разговор за България като нормална европейска държава, а не като организирана престъпна група, която да ни краде. Ако тръгнем през идеология да решаваме икономическите проблеми на страната, тогава шансът за катастрофа е огромен и цената, която ще платим като общество, е супер голяма и това сме го плащали няколко пъти", категоричен беше Асен Василев.

"И тук истинският въпрос, искаме ли да дръпнем като доходи, икономика и да могат да се правят читави инвестиции? За са се правят читави инвестиции - няма как те да стават на тъмно и няма как те да стават, ако няма истински контрол и истински съд за тези, които бъркат в кацата. И затова първата ни точка не са доходите, а първата ни точка е нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор. Ако това не го оправим, това ще е една спирачка на основните неща, които трябва да се случат в българската икономика, за станем по-богати", каза лидерът на ПП.

Василев призна, че е важно и развитието на военна мощ. Той показа как изглежда картата на света като военна сила - Англия, Франция, Русия, Щатите, малко Китай, Израел и всички други ги няма. "Защо това е важно за икономиката? - трябва да направим ние като българи, но и Европейският съюз като цяло инвестициите в отбрана, защото в момента разчитаме на партньорите ни отвъд океана.

И затова е важно да сме интегрирани в Европейския съюз, защото трябва да имаме силата да можем да го направим. Евросъюзът е единствената организация, която е конструирана така, че имаме право на вето, независимо колко сме големи. Това ни дава възможност и да натиснем в каква посока трябва да тръгне Евросъюзът", заяви лидерът на ПП.

"Ако България се опитва да прави тези неща в изолация и в същото време идва войната в Иран, цената на газа се вдига, цената на петрола също. Единственият шанс, е да отреагираме заедно с Европейски съюз, както направихме 2022-ра година с пакет от антикризисни мерки, които не са на принципа "На тебе няма да ти дам, защото си малко по-богат. В кризисни ситуации трябва да се работи с мащаб, защото има структурни проблеми за цялата индустрия за цялото население", смята бившият финансов министър.

Според Василев, първа голяма задача е да имаме директно избран европейски президент, както има директно избран американски президент, за да има човек, който може да защити Европа", заяви Асен Василев.

В заключение Асен Василев заяви: "В кризисни ситуации трябва да се работи с мащаб, защото има структурни проблеми за цялата индустрия за цялото население. Трябва наистина да можем да започнем да си защитаваме интереса, да решим в крайна сметка каква икономика искаме да изградим, което става в разговор с бизнеса и с гражданите. Дали искаме да имитираме, дали искаме да сме предприемаческа икономика, дали искаме да сме просто една нормална икономика, която разчита на случайността.

Ако искаме да сме предприемаческа, готови ли сме да спорим с Европейския съюз и правилата му и да си договорим в рамките на тези правила свободата да подпомогнем младите компании да се сбият с големите индустрии? И в крайна сметка как да похарчим общите си пари през бюджета, за да може икономиката да върви напред по начин, който е справедлив и по начин, който не гони хората от страната, а ги връща обратно"

"Това не е въпрос за политици. Това е въпрос към вас. България е ваша. Вие трябва да вземете това решение", призова Асен Василев.