Българките раждат или много млади, или след 30-те си години
Тревожно висока е детската смъртност в първите шест дни
Здравното министерство да разработи стратегия и програми за бързо подобряване на майчиното и детското здравеопазване у нас. Националната програма да бъде публична и прозрачна. Неонаталният слухов скрининг да се да бъде включен към Пакета медицинска помощ, финансиран от НЗОК. Да се организират информационни кампании за превенция на болести.
Това са само три от общо деветте важни препоръки, които Сметната палата адресира към здравното министерство и институциите, отговорни за детското и майчиното здравеопазване в България.
Одитния доклад е установил тревожни факти, които показват , че детската смъртност до едногодишна възраст намалява от 2014 г. насам, но все още също е по-висока от средната за ЕС.
Продължава да е висока детската смъртност през първите 6 дни след раждането, която според одиторите е резултат от малкия брой профилактични прегледи през бременността, ниското качество на акушеро-гинекологичната помощ и ниското ниво на познания на населението.
Оказва се, че в България програмите за тестване на новороденото за набор от заболявания преди да се появят симптоми, като превантивна здравна практика са ограничени само до 3 заболявания, докато в Италия са 49, в Германия - 16.
Според възраст за раждане, българките са на двата полюса. Близо 250 са родилките под 15 г. през 2022 г., като за някои от тях e второ или трето раждане. В същото време трайно намаляват ражданията между 20 и 29 г., увеличават се след 30 г. Ранните и късните раждания водят до висок коефициент на мъртвородените – 5,67 на хиляда живородени през 2022 г., отчита докладът.
Над половината от здравно осигурените жени в България раждат с цезарово сечение, при 25% за Европа, и това е трайна негативна тенденция у нас. Съгласно Целите за устойчиво развитие на ООН, Цел 3.1., до 2030 г. коефициентът на майчина смъртност в световен мащаб трябва да е по-малко от 70 на 100 000 живородени деца. България е постигнала този индикатор, като през 2022 г. е отчетена 12,4, но коефициентът е все още по-висок в сравнение със средната стойност за ЕС, която през 2020г. е 6,35.
