Безобразие: Новите пенсионери след 2021 г. ще са жестоко ощетени

Има сериозен риск първите пенсионери, които ще взимат т. нар. втора пенсия от частен фонд, да получават сумарно по-малко, отколкото ако бяха се осигурявали само в НОИ. Това признаха във вторник с половин уста социалният министър Бисер Петков и председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов по време на кръгла маса за представяне на законопроект, регламентиращ т. нар. фаза на изплащане.

От 2002 г. до 2015 г. насам хората, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряваха за пенсия на две места. Те бяха длъжни да се осигуряват за старост както в Държавното обществено осигуряване (НОИ), така и в частен пенсионен фонд (т.нар. "втори стълб"), където отиваха 5% от вноската. Според стартиралата през 2002 г. пенсионна реформа първите редовни пенсионери от втория стълб ще са жени и ще придобият право на пенсия през есента на 2021 г. Дотогава трябва да се регламентира как ще се изплащат пенсиите им, тъй като вече близо 20 години въпросът не е уреден законодателно.

Социалният министър Бисер Петков призна, че пенсиониращите се след 2021 г. ще получават с около 20% по-ниски пенсии

Така, в края на 2021 г. новите пенсионери ще взимат намалена с около 20% първа пенсия от НОИ и втора пенсия от частен фонд, която обаче при мнозинството от хората няма да компенсира 20-процентното намаление. Причината е, че натрупаните средства по партидите на тези пенсионери просто няма да са достатъчни, за да се мерят с държавната пенсия.

"Действително съществува риск за първите кохорти пенсионери да получат по-малко плащане в сравнение с това от НОИ", призна във вторник министър Бисер Петков. Като евентуална възможност за реакция на тези хора Петков припомни, че през 2015 г. управляващите отмениха задължителния характер на осигуряването в частен фонд и дадоха възможност хората да прехвърлят партидите си обратно в НОИ. До края на 2018 г. всеки осигурен можеше да прехвърли партидата си, но много малко хора са го направили. Оттогава насам важи правилото, че прехвърлянето в НОИ може да стане не по-късно от 5 години преди придобиване на право на пенсия.

Това означава, че за хората, които ще се пенсионират през 2021 г., 2022 г., 2023 г., възможността за прехвърляне в НОИ и съответно – за получаване на по-достойна пенсия, на практика вече не съществува.

"И аз съм притеснен, че когато след есента на 2021 г. хората видят размера на пенсиите си, може да настъпи загуба на интерес, а може би срив и депресия в отношението на по-младите, които сега навлизат в осигурителната система", коментира и шефът на социалната комисия Хасан Адемов. По думите му т. нар. "коефициент на редукция" (тоест намалението на пенсията от НОИ с около 20%) трябва да се намали, за да не се демотивират осигурените лица.

"Наше задължение е да кажем, че има риск за първите пенсионери по тази система", въздъхна Адемов.

За опасността двете пенсии – от НОИ и частен фонд, да се окажат в по-малък размер в сравнение с плащането само от НОИ първи преди няколко години алармира финансистът Любомир Христов. Завоалирано темата бе повдигната и от финансовия министър Владислав Горанов, но за първи път социалният министър Бисер Петков се осмели открито да посочи проблема, за който към момента няма решение. По думите на Петков обаче хората са имали избор.

"Едно лице, дори хипотетично да получава по-малко, може да смята, че това е по-сигурно. За него може да има значение това, че става дума за лични пари по неговата индивидуална партида, които са негова собственост. Разбира се, това предполага активно отношение, заинтересованост и ангажираност на лицата, и промените в пенсионната система са в тази посока – лицата да имат повече избор и да не очакват, че държавата ще решава вместо тях въпросите, свързани с живота след пенсиониране", каза министърът.

Миналата година социалното министерство за първи път обяви официални разчети на евентуалния размер на т. нар. втори пенсии, за който асоциацията на частните фондове не искаше да говори години наред. Сметките на социалното министерство показаха, че за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 г. - 2027 г. натрупванията в частните фондове към момента на пенсиониране не биха осигурили пенсия дори в размер на 50 лв. Нещо повече -

55% от новите пенсионери след 2021 г. ще са необратимо ощетени.

От анализа на Бисер Петков през 2018 г. ставаше ясно още, че пенсиониращите се между 2021 г. и 2037 г. ще получават средно с около 20% по-ниска пенсия от НОИ, ако останат във втория стълб, тоест проблемът може да засегне не само първите, но и следващите пенсионери.

В кръглата маса взеха участие бивши социални министри като Лидия Шулева, Ивайло Калфин, Тотю Младенов. Шулева заяви, че проблемът с по-ниските пенсии идва от това, че основните допускания при старта на пенсионната реформа от 2002 г. впоследствие не са изпълнени. По план осигурителната вноска за втория стълб е трябвало да достигне 7%, а реално тя остана 5%. Дефицитът в НОИ от 8% пък е трябвало да падне на 2-3%, а вместо това той е увеличен на 33%. "Притеснявам се да не компроментираме втория стълб с несправедливо третиране на първите кохорти", коментира Шулева.

Хасан Адемов пък обясни, че капиталовият стълб изисква 40 години натрупване на средства, за да работи ефективно и в това отношение изминалите близо 20 години са малко, за да се съди за смисъла от него. "Действително ще възникне въпросът има ли смисъл от капиталовата система, но за мен има смисъл", каза бившият министър на социалната политика Ивайло Калфин.

Главният изпълнителен директор на пенсионна компания "Доверие" Даниела Петкова призна, че действително има известен риск при първите пенсионери, но той се отнася само за част от хората и не важи както за тези с високи вноски, така и за получаващите минимална пенсия. Петкова не бе съгласна и с констатацията на Бисер Петков, че доходността на пенсионните фондове се е оказала по-ниска от заложеното в пенсионната реформа.

"Средната доходност е 4%, а не 2%, както твърди министър Петков", разясни шефката на "Доверие". По думите й около 3 млрд. лв. от натрупаните във фондовете към момента 15 млрд. лв. са дошли от управлението на вноските от страна на пенсионните дружества.

Социалният министър представи проект на промени в Кодекса за социално осигуряване, с който се регламентират три основни вида пенсии, които ще получават хората от универсалните пенсионни фондове: пожизнена (ако натрупаната сума по партидата дава възможност за месечно плащане от поне 15% от минималната пенсия), разсрочено плащане и еднократен превод (при ниска сума по партидата).

Съдбата на законопроекта е неясна, защото неофициално се говори за напрежение между социалното и финансовото министерство по темата. Чуват се и слухове, че е възможно социалният министър Бисер Петков да бъде освободен, тъй като не е успял да комуникира правилно задаващия се проблем с по-ниските доходи на новата партида пенсионери.