БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО: Андрей Гюров критикува Израел за ударите по Газа

Кандидатът за президент и бивш служебен премиер Андрей Гюров изрази, макар плахо, недвусмислена критика спрямо Израел заради непрестанните й удари по цивилното население на Ивицата Газа от октомври 2023-а, когато Хамас уби 1200 израелски граждани в ужасяващ терористичен акт. За пръв път Гюров признава, че ударите на Бенямин Нетаняху по палестинската територия, сринали Газа до земята, са били несързмерни като отговор на нападението на военното крило на палестинската формация. 

Попитан защо по време на последното заседание на ООН, България не е напуснала залата при излизането на Нетаняху на трибуната, както десетки други представители на страни-членки на организацията, Гюров казва в интервю за "Дойче веле", че България има добри отношения както с Израел, така и с Палестинската автономия, която сме признали още през 1988 г.

"От тази гледна точка ние, заедно с нашите съюзници, трябва да бъдем мост към намиране на път към мира в Израел. За да може това да се постигне, трябва да се следват стъпките от плана, който беше приет миналата година. Там усилията на Николай Младенов доведоха до конкретни резултати.

За съжаление, това, което виждаме в момента, е, че има примирие на хартия, но то не се спазва. Следващите етапи и стъпки трябва да бъдат направени. Пълно разоръжаване на Хамас и в същото време формирането на преходно правителство", коментира кандидатът за държавен глава. Но е убеден, че трябва да има възпиране на действията и от двете страни. 

"Знаем, че след подписването на примирието все още има много жертви. Около 1400 палестинци са били убити след подписването на примирието, което показва, че от двете страни трябва да има деескалация, за да може да се придвижат следващите стъпки от мирния план", смята Гюров. И конкретно отговаря на въпроса дали ударът по Газа е бил съразмерен на фона на 7 октомври: 

"Според мен отговорът не беше съразмерен. Разбира се, че Израел може да защитава своето население и своята териториална цялост и да отговори на терористичните атаки на Хамас, но за да може да имаме моралната позиция, от която да говорим за борба с тероризма, трябва да се съобразяваме също и с международното право и запазване сигурността и живота на мирното население на Палестина". 

А на питането дали, в случай, че стане главнокомандващ, би говорил директно с руския президент, отговаря, че би направил всичко възможно българската диаспора в Украйна, а и в Русия, да се чувства защитена. 

Ето как Гюров се обръща и към русофилите:

"Това, което мога да им кажа, е, че всеки от нас има право да харесва или не литературата или народа на една страна. Но тогава, когато става въпрос за агресия, за нарушаване на международното право и най-вече за това да застрашава живота, сигурността на други народи, включително и на български граждани, независимо дали те се намират в Украйна или на нашата собствена територия, тогава ние трябва да поставяме на първо място нашият национален интерес". 

Не остава безучастен и към борбата за права на LGBT+ елементите на обществото, като казва, че е "за" ползването им на всички права, които съществуват и за останалите граждани. 

Попитан за менторите си в политиката, Гюров признава, че се е учил от правителството на Иван Костов и от президента Петър Стоянов, като се аргументира: 

"Това са политиците, които поставиха България на пътя, който ни доведе дотам днес да бъдем членове на най-силния икономически съюз и на най-силния отбранителен съюз. Много от постиженията, които имаме в момента, се дължат на визията и на действията на тези политици. В международен план винаги съм харесвал президента Макрон и неговото лидерство". 

Дали би вдигнал юмрука си (като Румен Радев, докато бе президент - б.р.) в знак на протест срещу определени действия на властта, кандидатът за наследник на Радев/Йотова отвръща, че неговият начин е с протегната ръка, но уточнява, че "тогава, когато се наложи, винаги съм поемал отговорността на силни и ясни позиции". 

А на финала Андрей Гюров признава, че да, родителите му са били членове на БКП.