Бой и фрапантни нарушения на изборите в Грузия (ВИДЕО)

Парламентарните избори в Грузия започнаха с фрапантни нарушения. Изпълнителният директор на Transparency International Georgia Ека Гигаури и бившият омбудстман Нино Ломджария публикуваха видео, в което се вижда как неизвестен мъж набутва в избирателната урна множество бюлетини, съобщава СЕГА. Инцидентът е станал в изборната секция № 69 в Марнеулския район. Срещу наблюдателя на изборите, който е заснел нарушението, е било упражнено физическо насилие.

https://x.com/ItsSoldierFella/status/1850095266642178182

На друг участък - №74, неизвестни нападнаха представител на партия "Единство — Национално движение". Той е бил пребит, когато се опитал да съобщи на членовете на избирателната комисия за нарушения. Прегледан е от медицински екип.

На някои привърженици на проруската партия “Грузинска мечта” бяха дадени по две бюлетини.

Изборите започнаха при огромен интерес. По данни на грузинската ЦИК към 12 часа избирателната активност е 22%. На предишните избори по същото време е била 19%.

Изборите се провеждат за първи път по напълно пропорционална система, като за попадане в парламента партиите трябва да преодолеят 5% бариера. В 90% от избирателните участъци има електронно гласуване.

Парламентарните избори в Грузия са ключови за бъдещето на страната, като на тях се противопоставят обединените проевропейски опозиционни формации и управляващата партия, обвинявана в проруски авторитарни практики. 

ЕС се опасява, че Тбилиси се отдалечава от своята амбиция да се присъедини към блока, въпреки че тази цел е  вписана в грузинска конституция, и може да се сближи с Москва.

Последните социологически проучвания показват, че алиансът от опозиционни партии би могъл да събере достатъчно гласове, за да победи управляващата партия „Грузинска мечта“ на милиардера Бидзина Иванишвили, обвиняван, че дърпа в сянка конците на властта от десетина години.

Опозиционните сили в Грузия, които традиционното са разделени, успяха да сформират невиждан фронт срещу управляващата партия.  Сред този опозиционен квартет е и Единното национално движение на бившия грузински президент Михаил Саакашвили, „черната овца“ на Иванишвили.

Програмата на четирите опозиционни партии, обединили се в алианс, предвижда големи изборни и съдебни реформи и отмяна на обнародваните неотдавна закони, прокарани от управляващата партия и породили полемика и критики.

„Но ако управляващата партия се опита да остане на власт независимо от резултата от изборите, има риск от следизборни размирици“, предупреждава експертът относно Грузия Гела Вазадзе от Центъра за стратегически анализи.

В неделя, седмица преди вота, десетки хиляди проевропейски протестиращи се събраха в Тбилиси, знак за все още силните аспирации за сближаване с ЕС, особено сред младите поколения.

В отговор управляващата партия докара в сряда вечерта с автобуси десетки хиляди свои поддръжници, сред които държавни чиновници, за митинг на „Площада на Свободата“ в центъра на Тбилиси.

„Ако опозицията дойде на власт, тя ще започне война срещу Русия“, твърди Тамила Сирадзе, 70-годишна участничка в тази демонстрация.

„Грузинска мечта“, която е на власт от 2012 г. , е обвинявана, че се спуска по проруска авторитарна спирала и отдалечава Грузия от ЕС, както и от НАТО, към която Тбилиси също иска да се присъедини.

Някои от лидерите на „Грузинска мечта“ са много критични към Запада. Бидзина Иванишвили нарече Запада „Световна партия на войната“, която ще се отнася към превърналата се в нейна жертва Грузия като към „пушечно месо“. В интервю, публикувано тази седмица, Иванишвили заяви дори, че по улиците на Запада се вихрят оргии.

Грузия, бивша съветска република, си остава силно белязана от руската инвазия по време на кратка война през 2008 г. Русия след това разположи военни бази в двата грузински сепаратистки района – Абхазия и Южна Осетия, които призна като независими държави.

В този контекст управляващата партия води кампания, като се представя за единствено способна да попречи на предполагаемата „украинизация“ на Грузия. Правителството казва, че иска да спечели три четвърти от местата в парламента, едно широко мнозинство, което ще му позволи да промени конституцията и според проекта си да забрани прозападните опозиционни партии.

Проевропейската президентка Саломе Зурабишвили, която прекрати връзките си  с правителството, в интервю за Франс прес през октомври обрисува нещата с думите: „Това ще бъде нещо като почти референдум относно избора между Европа или завръщането към едно несигурно руско минало“.

Грузия беше обхваната през май от големи протести срещу закона за чуждестранното влияние, критикуван от Запада и вдъхновен от руско законодателство за чуждестранните агенти, използвано в Русия за заглушаване на гласа на дисидентите.

Брюксел замрази след това процеса за присъединяване на Грузия в ЕС и САЩ наложиха санкции на грузински представители, обвинени, че са разрешили бруталното потушаване на протестите. Тбилиси реагира, като заплаши, че ще преразгледа дипломатическите си отношения с Вашингтон.

Русия си остава исторически играч в Кавказ и е страната, в която Иванишвили натрупа състояние след разпадането на СССР.

Индикация за предизвикателството на изборите в Грузия е това, че Кремъл обвини Запада в неприкрита намеса в тях.

Последната причина за напрежение между Брюксел и Тбилиси стана обнародването в началото на октомври на закон, ограничаващ силно правата на ЛГБТ общността.

Според Тамар Джакели, активистка от ЛГБТ общността, интервюирана тази седмица от Франс прес, този закон се използва, за да се отклони вниманието от истинските проблеми на грузинското население – бедността и масовата емиграция.