Болнава нация: Всеки пети е с пожизнен ТЕЛК

Всеки пети човек с увреждане има пожизнен ТЕЛК, като около 59 хил. българи получават свидетелство за инвалидност на година. Най-често хората се инвалидизират заради високо кръвно и инфаркти. Хората с пожизнен ТЕЛК са 35 047 души, което е 21,5% от всички освидетелствани и преосвидетелствани, показват последните данни на Националния център по обществено здраве и анализи. Той се дава предимно възрастни хора, които са се пенсионирали с достатъчно стаж и възраст. За тях Законът за здравето определя пожизнено решение.

Освен това от 2021 г. над 110 заболявания вече дават възможност на хората да се освидетелстват пожизнено. Това са състояния, при които увредата се преценява като трайна и необратима. Сега здравното министерство ще разшири списъка с още 31 заболявания.

Най-често обаче ТЕЛК се взима за 3 години Такова решение са получили 60 868 българи - 37,4% от тези с трайно намалена работоспособност.

През последните години хората с първично определена трайно намалена работоспособност и степен на увреждане намалява. През 2004 г. те са били 133 251 души, а през 2020 г. вече са едва 52 879. Всяко трето решение дава инвалидност между 50 и 70%.

“В същото време следва да се отчете, че броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица е значителен и през 2020 г. е 162 886 души”, пише в доклад на националния център.

Над 41% от тях са хората над 60 г., следвани от възрастовата група 50-59 години с 33,7%.

Най-често хората над 16 години взимат ТЕЛК заради болестите на органите на кръвообращението, като високо кръвно, инфаркт и пр. С такава експертиза са 32,3% от новите инвалиди, показват данните на Националния център по обществено здраве. Следват раковите заболявания с 24,5%, а болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан са 11,5 на сто.

На челните места се класират и нарушенията на ендокринната система, разстройствата на храненето и обмяната на веществата и др.

“Тази структура, с много малки колебания, се запазва през последните 10 години”, отчитат още здравните експерти.

При децата до 16 г. обаче най-честата причина са психичните и поведенческите разстройства - 24%. Следват тези за вродените аномалии - 17,5%, и болестите на дихателната система - 16,1%.

3079 деца са били освидетелствани през 2020 г., като техният брой намалява през годините, сочат данните. Най-голям е броят и делът на децата със степен на увреждане между 50 и 70% - 1238. Това е малко над 40%.

Всяко четвърто дете с ТЕЛК е със степен на увреждане 71-90%, а с най-тежката степен над 90% са 17,7%.

Най-големият брой прегледи на 10 000 здравноосигурени лица, извършени от ТЕЛК, са в Габрово. В тази област решенията на ТЕЛК са 5147, което е почти три пъти над средното за страната. Следват Перник с 4970 и Монтана - 2737 решения за инвалидност.

В момента хиляди хора чакат с месеци, за да се преосвидетелстват. При някои от тях има забавяне и с година, а това означава, че през това време хората седят без доходи. Заради многото отсрочки в медицинските експертизи покрай пандемията много хора трябва да се преосвидетелстват заради изтекли срокове на решения за инвалидност. Това води до допълнително натоварване на лекарските комисии и липса на дати.

Омбудсманът Диана Ковачева отдавна алармира за проблема, а нейните текстове бяха припознати от ГЕРБ и внесени в парламента, като вече минаха на първо четене в социалната комисия. Основната цел на законодателните промени е хората да не губят финансовата си подкрепа и пенсиите си до произнасянето.

Променят закона за хората с увреждания на ТЕЛК и НЕЛК. Освен това няма да се спират и други техни права като безплатни винетни стикери, лична помощ, асистентска подкрепа, данъчни облекчения.

Какво още предвиждат промените в Закона за хората с увреждания:

Ако човек подаде заявление за преосвидетелстване до 1 месец преди изтичане на срока на решението му и ТЕЛК не успее да излезе с решение, това да се счита за забавяне. Така финансовата помощ ще продължи да се изплаща до издаването на новото експертно решение. Освен това се удължава и валидността на последното издадено експертно решение.

При установяване на временна неработоспособност за забавено решение се счита това, което не излезе в 14-дневен срок от подаването на заявление, а при трайните увреждания - 30-дневен.

Ако новото решение определи вид и степен на увреждане, която води до намаляване или отпадане на отпуснатата финансова подкрепа или пенсия, хората няма да връщат получената сума в повече. Те няма да възстановяват и парите, които са взели в периода на обжалване на решението.

Ако решение на ТЕЛК се обжалва в НЕЛК, то последните имат 14-дневен срок да решат въпроса.

Промените няма да доведат до увеличаване на разходите в държавния бюджет, защото тези права хората ги имат, просто ги получават със задна дата. А в случая говорим за една по-добра организация - да ги получават навреме, тогава, когато имат реална нужда от тях, обясни омбудсманката.

Социалното министерство обаче има известни резерви.

“С предложенията се дава възможност от тази вид подкрепа да се възползват и лица, чийто здравословно състояние вече не предполага трайно увреждане и по този начин се дава възможност за злоупотреби и разходване на значителен ресурс за сметка на държавния бюджет. Като никъде в законопроекта и в мотивите не става ясно какъв ще е размерът на тези лица, които следва да бъдат подкрепени с определените видове подкрепа както по Закона за хората с увреждания, така и по другите нормативни актове след служебното удължаване на техните права”, пише в становището му.

Бизнесът иска реформа - само 105 хил. хора с увреждания работят

Хората с увреждания у нас са 654 547 души. От тях около 105 хил. работят, като в бюрата по труда са записани около 12-15 хил. души.

“През последните години бяха предприети редица мерки, вкл. данъчни облекчения, осигуряване на ресурс по различни програми и мерки с цел пресичане на злоупотребите с инвалидните пенсии, краткосрочните обезщетения за временна неработоспособност, придобиване права за социални помощи и услуги и удължаване на средния ефективен трудов живот в условията на изострящата демографска и мигрантска криза. Независимо от това, остава изключително нисък броят на хората с увреждания, които са включени в заетост”, е становището на Българската стопанска камара.

Припомнят, че първи са предложили радикална реформа на действащия модел на медицинската експертиза, който е въведен през 50-те години на миналия век по съветски образец.

Настояват да се въведе Международната класификация на човешката функционалност, здравето и уврежданията на СЗО (ICF). Искат и пълна електронизация на освидетелстването чрез единна информационна система на здравното министерство и интеграция на регистрите на МЗ и НОИ.