Божественият лентяй: Арсенал или Ман Юнайтед? Предпочитам кръчмите!

В съвременния футбол много малко футболисти се радват на такова обожание, на каквото вероятно са се радвали само богове в древногръцката митология. Всички те, днешните герои – Лионел Меси и Кристиано Роналдо, които сътвориха цяла епоха на съревнованието между себе си, както и други, разбира се, имат тълпи от фенове заради таланта и успехите си.

Рядко може да се намери играч, който да няма спечелен трофей в кариерата си и мачовете му за националния отбор да са по-малко от пръстите на двете му ръце, а той въпреки това да е обожествяван от феновете.

Точно такъв е футболист, който днес е рожденик и навършва 56. А за него каквота и да се каже, когато и да се каже, все ще е малко.

През цялата си професионална кариера беше верен на един клуб – Саутхемптън. А феновете на "светците" го наричаха просто Le God, или казано на прост език - Господ. Това може би казва всичко за него, но все пак...

Най-близкото до трофей, до което достига за 16 години като играч на Саутхемптън, е финал на несъществуващия в момента турнир "Зенит Дейта Системс Къп" през 1992 година. Тогава "светците" губят от Нотингам Форест с 2:3 след продължения, а Льо Тисие бележи един от головете за тима си.

След края на кариерите си мнозина футболисти съжаляват, че са останали верни на определен клуб и въпреки много възможности, са пренебрегнали шанса да отидат в отбор със способности да печели трофеи. Да, но Господ не е от тях.

За Саутхямптън играе от 1986-а до 2002 г. и изиграва 541 мача за клуба, в които реализира 209 гола. 48 от тях са от дузпи, като само една е пропусната - срещу Нотингам Форест през 1993 година, Марк Кросли спасява удара му от бялата точка.

В периода 1994-а и 2000 година осъществява рекорден рейд - 23 поредни реализирани 11-метрови наказателни удари.

Той е първият халф със 100 гола във Висшата лига, а за националния отбор на Англия изиграва едва осем срещи, в които не успяха да се разпише.

Конфликтните връзки с Глен Ходъл, който го отхвърли от селекцията за СП 1998, а впоследствие стана и мениджър на "светците", доказаха, че МЛТ е моралният победител от този неофициален сблъсък.

По ирония на съдбата Англия отпада с дузпи срещу Аржентина на надпреварата във Франция, сякаш за да се подсети Ходъл за пренебрегнатия майстор на ударите от бялата точка. Льо Тисие твърди, че за него разочарованието от пропуснатото Световно е било съкрушителен удар, от който така и не успял да се възстанови.

Получава предложения от Maнчестър Юнайтед, Челси, Тотнъм, шампионския тим на Блекбърн Роувърс, както и немалко клубове от чужбина... Всички те му предлагат изключително изгодни контракти. Той обаче остава верен на своя Саутхямптън!

През 1990 г. го иска мениджърът на Тотнъм Тери Венабълс. "Шпорите" тогава имат играчи като Гари Линекер и Пол Гаскойн, а освен другото, са и любимият отбор на Мат.

Договорът е вече сключен, но годеницата на Льо Тисие отказва да се мести в столицата и трансферът пропада.

Именно през 1990-а Мат е избран за "Млад играч на годината". През 1994 г. вкарва 30 гола във всички турнири, което е повече отколкото успяват да постигнат всичките му съотборници, взети заедно. Дотогава отпуснатият Льо Тисие, който би изглеждал по-на място в кварталната кръчма, отколкото на терена, вече се е превърнал в страшилище за защитници и вратари.

През 1996 г. талантът е искан и от Челси, но предпочита да остане на крайбрежието. Както се казва, по-добре пръв на село, отколкото втори в града.

Френската легенда Мишел Платини пък навремето пратил помощника си Жерар Улие да се опита да го навие да играе за Франция. Льо Тисие, който заради особения статут на родния си остров Гърнзи, можел сам да избере националния си отбор, обаче твърди, че единственото му желание винаги е било да играе за Англия.

Стилът на Льо Тисие е уникален, също като необичайният му път към славата. Отраснал е в Гърнзи, един от Нормандските острови, разположени край бреговете на Франция, които формално дори не са част от Великобритания.

Льо Тисие не се слави с особена работоспособност на терена, не е привърженик на пресата и дефанзивните действия, нито пък е стриктен в спазването на режима. Но пък притежава удивителна техника, шармантен дрибъл и умопомрачителен завършващ удар.

Немалка част от головете му са наслада дори за най-изтънчените естети. Именно зрелищните попадения го превръщат във всеобщ любимец не само сред привържениците на южняците от Саутхямптън.

Както вече споменахме - изумителна техника при доказан футболен мързел: това е тайната на Льо Тисие, която го прави любимец в национален и международен мащаб. Към нея се добавя и умилителната лоялност към малкия клуб, чиято звезда осъзнава, че другаде не би получила такава обич и признателност от феновете.

"Играх така, както исках. Ако бях отишъл в по-голям клуб, нямаше да мога да го правя. Знаех, че със Саутхемптън ще бъда ограничен откъм спечелването на купи, но най-голямото удоволствие, че с такъв малък клуб играх 16 години на най-високото ниво. За мен това е повече от каквато и да е трофей или медал", твърди Льо Тисие.

Но докато за света Мат Ле Тисие е онзи магьосник в "червено-бяло", който прави името Саутхямптън разпознаваемо на различни езици, за "светците" той има и друг принос.

90-те години на ХХ век са много тежък период на конкуренция в Премиършип.

Головете на Ле Тис са главната причина клубът да се задържи в елита, въпреки рационалните прогнози за изпадане. Нещо повече: точно заради оцеляването във Висшата лига Саутхямптън бяха в състояние да планират преместване от "Дъ Дел" на "Сейнт Мерис".

Самият Мат в автобиографията си разказва друг интересен случай. Веднъж той заложил 10 000 паунда, че в мача Саутхемптън - Уимбълдън ще има тъч още в първата минута. Естествено, самият той имал намерението да се погрижи лично това да се случи.

За негов лош късмет съотборникът му Нийл Шипърли, който не бил уведомен за плановете на Льо Тисие, не му подал навреме и тъчът станал факт чак в 70-ата секунда.

Той е Льо Тисие. Матьо Льо Тисие от остров Гърнзи. А днес навършва 56 години...