Брацигово отдаде почит на героите от Априлската епопея

Президентът Румен Радев участва в тържественото отбелязване в Брацигово на 148-ата годишнина от Априлската епопея.

Малко след 21 часа на пл. „Централен“ се състои тържествената проверка-заря. Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили прие почетния строй и традиционно произнесе слово.

Честванията започнаха още сутринта на площад „Централен“, където бяха издигнати националното знаме и знамето на Брацигово. Веднага след бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Тодор Каблешков.

СНИМКИ: Lupa.bg

На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което на картата на Европа се появява третото българско царство — започва възкресението на България.

Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разделени на 5 революционни окръга.

Подготовката е само няколко месеца, с което се обяснява и неговия неуспех на бойното поле.

Въстанието най-масово избухва в четвърти Пловдивски революционен окръг с апостол Панайот Волов и помощник Георги Бенковски.

То избухва преждевременно на 20 април. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „Кърваво писмо“, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той обявява началото на въстанието, апостолите разнасят светлата вест из всички села и паланки на Четвърти революционен окръг. Васил Петлешков подписва възванието към българския народ и

на 21 април на мегдана пред Синджирли бунар обявява началото на въстанието в брациговски въстанически пункт...

Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.

На страната на българската кауза застава обществеността в считаните за непримирими противници — двете най-могъщи империи по онова време — Русия и Великобритания. Няма голям английски град, в който по онова време да няма митинг или събрание в подкрепа на българите. Сходна е и ситуацията в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в защита на поробените.

Така Априлското въстание от един военен провал се превръща в триумф и причина за Освобождаването на България.

Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея днес има българска държава, изпитваме удоволствието от усещането да говорим родния си език. Все пак основната цел на това въстание е появата на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде възможно, ако не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското национално освободително движение.

Въстанието на българския народ от април 1876 година е най-значимата въоръжена изява на национално-освободителното движение. Като всяка революционна акция то съчетава едновременно политически и военни действия. Макар и потушено, националното въстание постига в голяма степен своите политически цели, като поставя българският национален въпрос по начин, който не позволява на Великите сили да отлагат повече неговото разрешаване.