Браво, Румба, ти спаси Саркози! Отплатихме се на Сесилия

Уж французите се пишат големи любовници, ама нещо много бързо свършват, при това традиционно. На 14 юли 1789 г., малко след като са обядвали и са ударили по половин бутилка леко винце, че било жега, 1000 парижани обсаждат Бастилията. Комендантът Бернар дьо Лоне дава няколко мързеливи изстрела с оръдията и към 16 часа се предава, за да го обесят. Буржоазна революция за 180 минути? Че те концертите на Слави бяха по-дълги, когато все още можеше да стои прав.

Явно така са го подкарали още от едно време франсетата и ето, че осъденият на 5 години пандиз президент Никола Саркози полежа 20-ина дни и се прибра да се гушка с поредната си съпруга, не знам коя, че им изгубих бройката. В цялата тази работа обаче подобаващо има и българска следа, този път – изцяло положителна, а не като онази в Рим.

Миналата седмица нашият държавен глава Румен се изцепи от гербовата зала, че настоява колегата му да бъде незабавно освободен. „Днес той е в затвора и се нуждае от нашата подкрепа и съпричастност, с които да изразим истинската си благодарност“, вика Радев. Чакай, бе, Бай Хуй, признателността е хубава работа, ама бива ли по тази причина да се лобира за осъден престъпник?

Лъжливото джудже Никола може наистина да ни удари рамо едно време заедно с тогавашната си жена Сесилия да си приберем медицинските сестри от Либия, но това съвсем не означава, че имаме право да обсъждаме съдебната система на Франция и нейните решения. И то чрез държавния ни глава, който не може да различи арбитражен съд от глинения съд, в който Деса му забърква любимия селски боб.

На франсетата може да им се смеем колкото си искаме, но Гражданско-процесуалният им кодекс датира от 1804 г., когато пра-пра-пра дядото на Румен още е пасъл овцете на местния паша край Хаскьой. И съдът е категоричен – ако може да цитираме безсмъртните думи на Роман Василев, Саркози е истински престъпник.

Президентът има действаща присъда за корупция и злоупотреба с поста, за незаконно финансиране на кампаниите си от 2012 г. и 2007 г., за търговия с влияние по аферата „Азиен“. Този дребосък е препрал повече петродолари на Кадафи, отколко пъти се е женил. Ние обаче си знаем едно – Кристиана, Нася, Валентина, Валя и Снежана. 20 години ги интервюираме, книги пишем за тях, сигурно и паметник ще им вдигнем скоро, че мястото на МОЧА е свободно.

А за Румбата едва ли са неободими повече щрихи, за да дооформят евтината фуражка на най-примитивния и нискочел популист, който сме виждали от години. Пак му е подшушнал някой провинциален цървул а‘ла Копринката, че хората се възбуждат от темата с либийските сестри и този бърза да брани Саркози с косматите си гърди. Утре така ще скочи да защитава доктор Хасърджиев и Роската Белов, ако е електорално оправдано. Зер и на тях трябва да сме им благодарни – на единия за грижата за пациентите, на другия – за приноса към изкуството. А какво правят в свободното си време с белезници и кожени колани – това си е тяхна работа.