Бутафория на предателството
В Конституцията на Северна Македония, която признава етническото разнообразие, се изброява наличието на македонци, албанци, сърби, турци, роми, власи, бошняци и други. Зоран Заев „щедро“ ни уверява, че щом толкова искаме, няма проблем да се добавят още хървати, черногорци и евентуално българи. Но в момента, уточнява Заев, те, северномакедонците, в никакъв случай няма да променят Конституцията си заради този дребен въпрос. През лятото Заев беше обявил пред служебния премиер Стефан Янев, че ще отворят Конституцията си едва преди влизането си в ЕС. Дотогава явно от нас се изисква всичко в полза на Скопие, от тях само усмивки.
Изключително арогантното отношение на Зоран Заев е свързано с разбирането, че днес Западните Балкани са стратегическа цел за ЕС. Всъщност срещата в Словения между страните - членки на ЕС, и шестте страни от Западните Балкани, които чакат на входа, не показва точно това. Срещата дава да се разбере, че Брюксел не е готов за поредното разширяване, обещанията са факт – ние ви искаме, направете си реформите – на дела обаче никакъв времеви отрязък не беше фиксиран, а за посочване на 2030 година имаше цялостно въздържане. От началото на следващата година Франция ще председателства ЕС, но със сигурност последната й грижа ще бъде интеграцията на Западните Балкани. Като бивша имперска държава и бивш център на света Франция е от държавите, които ясно осветяват все по-задълбочаващия се разлом в политиките на САЩ и ЕС.
Големият натиск за присъединяването на Западните Балкани идва от стратегията на САЩ за изтласкването на Русия. И това е концепция, която доминира преструктурирането на Европа повече от половин век. Пратеникът на Държавния департамент за Западните Балкани Габриел Ескобар, който е зам.-помощник секретар по европейските и евразийски въпроси към Държавния департамент, е бил преди това заместник-шеф на мисията в Белград и добре познава региона. Той е изключително дейна фигура, с много богат опит, и определено знае как трябва да се случат нещата, за да не се случват, както той се изразява „със скоростта на охлюв“. Ескобар е дипломат от кариерата, интелигентен и образован, владее 7 езика, сред които впечатляващи за американски служител са руски, сърбо-хърватски и чешки, но също така испански, италиански и португалски.
Зоран Заев именно на това разчита. На американския натиск отвън към България и отвън към ЕС. Заев убедено казва: „Възможно е да се намери решение за Северна Македония до края на декември“. Тоест някъде някой от нашите политически фактори е обещал това да се случи пред посланиците на държави с глобална и регионална проекция като САЩ, Германия и др. Не е трудно да се досетим кой е този български политик на най-висока позиция. „По спокойно ще се говори, когато минат изборите в България“, продължава многозначително Зоран Заев, прощавайки ни нашето българско „объркване“. Тоест премиерът на Северна Македония вече знае, че упоритата позиция на България спрямо страната му ще бъде плавно променена след изборите.
България има рамкова позиция на парламента по отношение на Северна Македония и не е толкова лесно да се персонализира решението през премиер, президент или министри. Необходимо е да има мнозинство от няколко партии, които да осъзнават какво ще извършат, отстъпвайки от позициите на България. Оказват ни натиск да преосмислим позицията си за Северна Македония, а интересното е, че Северна Македония няма никакво намерение да преосмисля позицията си по отношение на историческите факти...
Засега у нас се планира евентуално правителство-бушон след изборите под водачеството на Асен и Кирил, което да изиска от парламента подкрепа за братята ни северномакедонци. Безспорно е по-добре Западните Балкани да са в ЕС. Но нека Северна Македония да спре да се самоизмисля в контекста на великосръбския национален интерес. Много региони в света непрекъснато се конструират отново, късат се и се зашиват в нови национални форми, съобразно ситуационните решения на великите сили. Балканите са един такъв регион.
Югославия беше удобна сглобена конструкция, после неудобна. Сърбия винаги е флиртувала едновременно и с източния, и със западния вектор. САЩ нямат интерес да натискат Македония да се приближава към България. Великите сили имат интерес да ползват регионалните конфликти, за да управляват политическите отговори и действията на малките държави. Конфликтите са лост, подход, начин за натиск, отправна точка за разговор.
Българският политик, който ще предаде интересите на България по темата, свързана с условията за влизането на Северна Македония в ЕС, ще се самоубие политически. Но ако предателството е по-завоалирано, по-прикрито зад хаотично конструирано мнозинство в парламента под надслов например „Продължаваме промяната“, или „Ние идваме, но всичко си остава и дори става по-зле“, истинският съглашател може и да се измъкне незабелязано. Със сигурност обаче, както е по правило, ще бъде възнаграден за съдействието си в бъдещите си планове. Естествено, че дебатите в парламента по тази тема ще минат отново в контекста на борбата с предишната власт и нейните грешки. Опаковката трябва да е модерна и с глобалистка естетика, но, когато извършваш национално предателство, не е достатъчно да го легитимираш през форма на омраза и война с политическите противници. Не е достатъчно да го легитимираш през либералните ценности и като противоположност на някакво провинциално ментално изоставане. Този банален трик обикновено носи бърз успех, но истината има способността да се самовгражда дълбоко в бъдещето, а хората по-ясно осмислят фактите, когато са достатъчно отдалечени от тях.
Калина Андролова
