Цеца от Драгана или Ceca na Arkana?

Едва ли някой може да отрече известни екстрасенски умения у премиера-рекордьор Бойко Методиев Борисов. Още преди 9 години той роди концепцията за „майка на нацията“ и дори посочи нейното име – Цецка от село Драгана. Явно обаче консултът му с банкянските врачки е бил недостатъчно пълноценен, защото малко се размина с точната президентска кандидатура и по този повод вече втори мандат миришем съветските партенки на един фатмак.

Този път обаче съдбата дава нему и на всички нас категоричен знак – да, за лидер на Свободна България трябва да изберем дама, пак Цеца, но не Цачева, а Ражнятович. По ирония на съдбата, наричана от комшиите Богинята и да, познахте – Майката на нацията. Тази балканска Жана Д‘Арк, която гордо развя българския трибагреник в лицето на македонските мекерета. Тази Мара Бунева с микрофон, вместо с пищов в ръка, която заби изстрел право в сърцето на скопянските двуличници.

Вдовицата на комунистическия масов убиец и пишлигарски крадец Аркан има всички качества да ни преведе не само през еврозоната и геополитическите катаклизми, тя има уникалното умение да бъде близко до народа, опряла едната си напомпана цица върху пулса на обикновения човек. На първо място, Цецка Две е най-долнопробна и потна чалгаджийка, което директно апелира на две трети от родния електорат. Тя умее да пее за вино и луканка, несподелена любов и силни, брадати мъжкари с три мозъчни клетки. Тя знае какво е да пълниш залите и да коленичиш за фелацио пред силните на деня – все комуникативни умения, които друг трудно ще симулира.

Госпожа Величкович-Ражнятович освен това е от смуглата боя като идолите на поколения българи Азис, Тони, Фики и Емрах Стораро, Софка, Меди и прочее самородни таланти, женени за първите си братовчеди, доведените си синове, чичовите си племенници и бабините си пендари. Не само жена, а и от малцинствата – хем политкоректна за пред шефовете от Европа, хем неразривно свързана с нереформираните болшевики от всемогъщата УДБА (Управа държавне безбедности), на която верен агент беше покойният й съпруг.

А и Цеца още хваща окото, макар и доста попрехвърлила петдесетака, дайте да не си кривим душите. Кога са последен път сме имали кандидат-президент, който да има повече сексапил от щайга картофи? Сегашният мърморещ, плешив чичак ли? Едноетажният Росен? Селският ерген Гоце? Ужасът на стоматолозите Петьо Стоянов? Желю?

И по-назад да се върнем сред държавните глави, все естетиката ни бяга. Пешо Мастиката Младенов с разплутите му бузи и торбите от водка под очите, каскетния недорасляк Тодор, кривоносите Кобурги – всичките повече приличат на клиенти на Жоро Игнатов за гей драма в съдебен спор, отколкото на обединители на нацията.

А Цеца събира в едно всичко, което досега ни е липсвало – женска енергия и просташка вулгарност, съмнителен талант и сценична виртуозност, любовта на тълпите и мистерията на соцносталгиците. Да й даваме бързо гражданство, за да не изгори за уседналост и да я пращаме на „Дондуков“. Там и акустиката е хубава, и гримьорните са топ класа.