Чао, Джанлука! Смело и достойно! (СНИМКИ И ВИДЕО)

Отиде си... Още един от героите на нашето детство и юношество. Джанлука Виали стана поредната жертва на рака, с който се бори години. Онова момченце, което бележеше гол след гол - и с буйнокосите къдрици, а впоследствие и като чаровния плешивец, поставял на колене редица знаменити вратари.

Имахме удоволствието да го гледаме със Сампдория на "Армията" през сезон 1991/92, когато в турнира за КЕШ се изправи срещу Синиша Михайлович и неговия Цървена звезда... Е, сега пак ще мерят сили един срещу друг...

Гледахме го и малко по-късно, през септември 1994-та, когато отново на "Армията", Лука се изправи срещу ЦСКА. Той изведе с капитанската лента "Старата госпожа", а Дел Пиеро направо своя европейски дебют.

Гледахме го на живо и с екипа на Скуадрата - в София, през септември 1991 година, когато спечелихме с 2:1 контролата на "Васил Левски. Тогава гениалният нападател получи в края на мача червен картон, заедно с покойния вече Трифон Иванов. Ех, велики моменти с велики играчи!

Светът на футбола е все още е в траур и все още не може да се отърси от лошите вести, идващи една след друга. След смъртта на Синиша Михайлович, на Пеле, сега друг шампион - Джанлука Виали, почина в Лондон, където беше настанен в болница.

Бившият нападател на Кремонезе, Сампдория, Ювентус и Челси, както и бомбардировач на националния отбор, беше на 58 години и от известно време беше болен. На 14 декември той обяви, че трябва да преустанови ангажиментите си в италианския национален отбор (беше ръководител на делегацията), за да се съсредоточи върху борбата си с рака на панкреаса. Виали обяви, че е болен на 25 ноември 2018 г.

Семейството на Джанлука Виали потвърди смъртта на бившия шампион със съобщение.

"С неизмерима тъга съобщаваме за кончината на Джанлука Виали.

Заобиколен от семейството си, той почина след петгодишно боледуване и непрестанна битка, с което се справи смело и достойно.

Благодарим на многото хора, които го подкрепяха през годините с обичта си. Споменът за него и примерът му ще останат завинаги в сърцата ни.

Кремона, Самп, Юве и синьото на Скуадрата - щастливият и акробатичен футбол на Джанлука

Тотален нападател, набелязан от Мондонико, разцъфнал в Генуа и осветен в Торино. В националния отбор заедно с приятеля си Манчини, с който всички ги наричаха Близнаците. С онази елегантност, която винаги е била негов екзистенциален почерк.

Лука Виали - написано, мислено и живяно така: всичко на един дъх, като състезание, което правиш, когато си дете, до последния порив на вятъра, до последната минута на петдесет и осемте си години, проклет да е, твърде скоро си отиде.

Лука Виали, нашият крехък приятел, който преди шест години - беше през 2017 г. - каза, че болестта е била до него, засенчвайки дните му, затъмнявайки всякаква хипотеза за бъдеще. Рак на панкреаса.

Беше го казал просто така, без преструвки, споделяйки тревогите и страховете си, с тъжна усмивка, която в горчивата гънка на устата му съдържаше изречение. Преди броени дни той се оттегли от поста си на ръководител на делегацията на италианския национален отбор с онази елегантност, която винаги е била негов екзистенциален почерк, без да издаде нито звук...

Сбогом, Джанлука Виали! Един от най-обичаните играчи на Италия за всички времена

През 19-годишната си кариера Виали изиграва 673 мача в Серия А, Висшата лига и европейските турнири, като отбелязва 259 гола. С екипа на "Адзурите" той има бронзов медал от Италия`90, сребърен и бронзов медал от Европейското първенство за младежи до 21 години през 1984 и 1986 г., общо 59 мача за мъжкия национален отбор и 16 гола. Той се пенсионира на 1 юли 1999 г.

Като треньор е на пейката на Челси през 1998-2000 г. (шест месеца е и треньор, и играч) и на пейката на Уотфорд през сезон 2001-2002 г. През 2015 г. е приет в Залата на славата на италианския футбол. От ноември 2019 г. той се присъедини към Италианската федерация като ръководител на делегацията на "адзурите", заедно със своя приятел и партньор в дните му в Самп Роберто Манчини.

Победите

Палитрата му е много богата: две Скудети (Самп и Юве), една Шампионска лига (Юве 1995-96), една Суперкупа на УЕФА (Челси 1998), една Купа на УЕФА (Юве 1992-93), две Купи на носителите на купи (Самп 1989-90 и Челси 1997-98), една Купа на Англия (Челси 1996-97), четири Купи на Италия (Юве и три със Самп), една Купа на Лигата и две Суперкупи на Италия. Като треньор на Челси печели Купата на Англия и "Чарити Шийлд". Джанлука Виали оставя съпругата си Катрин, с която се ожени през 2003 г., и две дъщери: Оливия и София.

Последните години от живота на Джанлука: "Надявам се историята ми да помогне на другите"

Последната притча за един шампион и един истински мъж. Понякога само няколко думи могат да обобщят същността на един човек.

"Надявам се, че моята история може да помогне на другите да посрещнат случващото се по правилния начин и да послужи за вдъхновение на хората, които се намират на решаващия кръстопът в живота. Иска ми се някой да ме погледне и да ми каже: "И заради теб не се отказах", казва той, обяснявайки началото на битката си с рака на панкреаса.

Няколко прости фрази, показващи отношението на най-смелите, на тези, които се надяват, че техният начин на справяне с болестта може да бъде утеха за тези, които преминават през подобно преживяване. Но Джанлука не обичаше да си представя лечението като борба.

Туморът се бе превърнал в негов "спътник", както го наричаше, за да не засилва и без това огромното му чувство на отчаяние. Той никога не е криел страха си от смъртта, а в крайна сметка истински смелите не са тези, които нямат страх, а тези, които имат силата да го приемат и преодолеят.

Винаги е оставал верен на тези принципи, така че през март казва: "Осъзнавам също, че концепцията за смъртта служи за разбиране и оценяване на живота. Безпокойството, че не мога да завърша всички неща, които искам да направя, фактът, че съм изключително развълнувана от всички проекти, които имам, е нещо, за което се чувствам много щастлив".

Преди пет години

Всичко започна през 2017 г. Но минават няколко месеца, преди Виали да оповести състоянието си. Известно време успяваше да го прикрие, като слагаше пуловер под ризата си, за да изглежда във форма. Осемте месеца химиотерапия и шестте седмици лъчетерапия са направили дълбока бразда и са го накарали да отслабне с над 15 килограма.

Период, който му послужи да приеме едно сложно състояние, съставено от много хитри механизми. Преди всичко болката на човек, който знае, че кара най-близките си да страдат, дотолкова, че се чувства виновен за болест, за която очевидно не е отговорен. Семейството, разбира се, се събра около него.

Съпругата му Катрин и дъщерите му Оливия и София се грижеха за него през цялото време, като не пропускаха да му показват обич. След като отслабващата фаза е зад гърба му, Виали, който се показва дори без риза, наистина вещае нещо добро.

Позитивността се увеличава с напредването на месеците. Дотолкова, че през март 2019 г. приема предложението на Федерацията, която го назначава за посланик на доброволците в Рим за Европейското първенство, първоначално планирано за следващата година и впоследствие отложено заради избухването на пандемията. Той щеше да бъде безполезен в предната си роля и Роберто Манчини, негов дългогодишен приятел и технически комисар на националния отбор, който настояваше той да стане ръководител на делегацията, знаеше това.

Той ще поеме задълженията си в тази нова длъжност през ноември, както и през 2019 г. След като през пролетта на 2021 г. победи и Ковида, по време на Европейското първенство той играе основна роля в баланса на състава. Той е ценна техническа и най-вече човешка подкрепа. Неговата смела, но смирена и разочарована душа се превръща в "жив пример" за това как да се справим с най-големите предизвикателства на съществуването.

Сълзите, които си позволява да пролее при спечелването на турнира, докато прегръща Манчини, са завъртял се кръг. Трофеят, който винаги е преследвал с националния отбор, е постигнат по начин, който никога не си е представял. И това му помогна да се освободи от една от тежестите на кариерата си, която носеше в себе си.

Предистория

Усмивките изчезнаха преди няколко дни, притеснението намали надеждата и си проправи път властно.

"В края на дълги и трудни "преговори" с моя чудесен екип от онколози реших да преустановя, надявам се временно, настоящите и бъдещите си професионални ангажименти. Целта ми е да използвам цялата си психофизическа енергия, за да помогна на тялото си да преодолее тази фаза на болестта, така че да мога да посрещна нови приключения възможно най-скоро и да ги споделя с всички вас. Прегръдка".

Опитите да се успокоят всички се провалиха, може би отчасти защото кончината на Синиша Михайлович породи дълбоко чувство на тъга, такова, при което примирението се разпространява безпрепятствено. И която сега, за съжаление, неумолимо се увеличава.

Чао и поклон, Лука!