Честито! Приеха на първо четене т. нар. “Донос-бонус”

Парламентът прие на първо четене да се въведе финансов стимул за подаване на информация за данъчни нарушения - т. нар. донос-бонус, и да се намали прагът на сумите, допустими за извършване на разплащания в брой, от 10 000 на 5000 лева.

Мерките са част от промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които бяха гласувани днес от депутатите, уточни БТА.

Подадената информация трябва да съдържа конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях във връзка с укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества на обща стойност над 100 000 лева.

Предвидено е размерът на възнаграждението за лицата да е 10 на сто от събраните от НАП и/или Агенция „Митници“ допълнителни приходи за бюджета.

Лицето, изпращащо информацията, не трябва да е получило достъп до нея в качеството му на служител в приходната или митническата администрация или служител в държавната администрация с правомощия за извършване на контрол за спазване на нормативни правила и/или за извършване на проверки и/или за установяване на административни нарушения, или в качеството му на свързано лице с такъв служител.

С измененията в ДОПК се въвежда изискване работодателите от ресторантьорския сектор, които предлагат услуги в заведения, категоризирани с две, три, четири или пет звезди,

да изплащат възнагражденията на работниците и служителите си задължително по банков път и да разполагат задължително с ПОС терминал.

Дебатите по законопроекта започнаха вчера като спор предизвика какъв да бъде прагът за разплащания в брой и дали да се въведе т.нар. донос-бонус. От „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“ се противопоставиха на намаляването на кешовите плащания и видяха в тези текстове лобизъм за банките.

Мартин Димитров от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) предложи или да запазят сегашния праг, или ако има намаление, то да е минимално - от 10 000 на 8000 лева. Той посочи, че за последните десет години, в които не е намаляван прагът за кешови плащания, натрупаната инфлация е над 50%, т.е.

реалната покупателна способност на тези 10 хиляди лева е спаднала наполовина.

Тошко Йорданов (ИТН) каза, че тогава от партията му ще предложат увеличаване на прага от 10 000 на 15 000 лева заради инфлацията.

Днес лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че също ще предложат увеличаване на границата на кешовите плащания от 10 000 на поне 15 000 лева.

Венеция Нецова-Ангова (ПП-ДБ) посочи, че плащанията в брой оказват влияние на сивата икономика. Според нея картовите разплащания ще помогнат за изсветляване на приходите и попълване на хазната.