Чудо до поискване
Не вярвам в случайността, нито в съвпаденията. Животът ни е съпътстван от нарочности, които ни карат да изумяваме пред красотата му.
Тъгата също е неизменна част от нея – точно толкова, колкото и любовта.
Последните няколко дни напомниха, че есента е на прага ни. Времето е непредсказуемо, но сезоните следват естествения си ход. Бури опустошиха лозови насаждения, оставиха хора без дом, прекъснаха комуникации и електричество. Заедно с това ябълковите дървета са натежали от плод, дюлите ухаят, а крушите са най-сладостни по това време на годината.
Устроени сме така, че да се справяме с лошото в името на доброто, да оцеляваме, напук на всички предизвикателства и природни катаклизми.
Топлите дни ще стават все по-малко и все по-кратки, но с това възторзите няма да свършат. Никога не можем да се сбогуваме с морето, нито да забравим часовете, които сме прекарали край него. След по-малко от година ние пак ще се върнем при него, но сега ще извадим от гардеробите връхните дрехи, за да покрием с тях приятната меланхолия, която ни връхлита при мисълта за синьото.
Всичко се преживява. От всичко вадим поука. В това се състои смисълът на нашето съществуване в свят, където нищо не е повторимо. Предстоящата есен идва с целия си чар, за да ни напомни колко невероятна е всяка секунда – защото младостта не си отива, защото любовта винаги остава.
Защото чудото е в самите нас и единствено от нас зависи колко живи искаме да бъдем. Тук и сега. До следващото лято и след него.
Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg
