Чувате ли бълбукането? Тръмп изтече като фъшкия в канала

Този свистящ, бълбукащ звук, който чувате тази сутрин, е изтичането на властта от Белия дом на президента Доналд Тръмп. Резултатите от изборите през 2026 г. са електорално унижение, каквото не е виждано през този век. Те биха били катастрофални за всеки един президент. Но за Тръмп са дори още по-лоши, пише "Политико".

Тръмп е изключителна фигура в американската история – квазиавторитарен лидер, чийто специфичен модел на президентска власт просто не може да съществува паралелно с вида разгром, пред който неговата партия се изправи снощи.
Фундаменталната му теория за властта е в руини. Оцеляването на неговото президентство сега зависи от това той да се адаптира към силно ограничени обстоятелства – нещо, което никога преди не е правил.

Основният проблем за Тръмп е, че неговият любим инструмент за управление е страхът. Вторият му мандат е 22-месечно упражнение по демонстриране на неуязвимост и безмилостност, с което поставя влиятелни хора и институции – дори чужди държави – пред избор. Или да живеят мирно с Тръмп при неговите условия, или да се подготвят да понесат последствията.

Това предложение, наложено на най-големите компании в света, на най-богатите американски университети и на най-старите съюзници, в повечето случаи работеше в полза на Тръмп. Изправени пред президент, завърнал се на власт от политическо изгнание, обещаващ отмъщение и размахващ подкрепата на повече американци, отколкото някога са гласували за него преди, толкова много мениджъри, дипломати, генерали и министър-председатели избраха да се подчинят.

Това беше определящата динамика на елитната политика в тази глава от „Ерата на Тръмп“. Ето как Тръмп изтръгна обещания за щедри инвестиции от чужди нации и технологични гиганти, възпря корпоративните критики срещу програмата си, събра пари за финансиране на нова бална зала в Белия дом, вдъхнови генералния секретар на НАТО да го нарече „татко“ и събра галерия от милиардери с изкуствени усмивки на встъпването си в длъжност.

И всичко това вече приключи.

Мащабът и дълбочината на пораженията на републиканците разкъсаха аурата на непобедимост, от която се нуждае всеки авторитарен лидер: усещането, че без значение какво правят противниците му и без значение какво казват съдилищата, в края на деня той пак ще бъде там, държейки държавния апарат в ръцете си, и ще помни имената на приятелите и враговете си.

С разпокъсана политическа коалиция и настъпление на демократите дори в щати като Тексас, Канзас и Южна Каролина, Тръмп вече не изглежда толкова вечен.
В сравнение с тази промяна, загубата на Камарата на представителите и Сената изглежда почти незначителна.

Тръмп все още притежава широки правомощия над външната политика, националната сигурност и федералните правоприлагащи органи. Сблъсъкът с американския президент, дори и с много непопулярен такъв, не е малко нещо. Неговите изпълнителни укази все още могат да преобърнат бизнеси и агенции, дори ако съдилищата в крайна сметка ги отменят. Новият Конгрес не може да направи много, за да попречи на Тръмп да започне война в Иран, Гренландия или където и да било другаде.

И все пак за лидерите във Вашингтон и далеч отвъд него, изчисляването на риска при работата с Тръмп вече е различно. Срокът на годност на всички стимули и заплахи на Тръмп изглежда по-близък от всякога, а негативите от играта по неговите правила излязоха рязко на преден план.

Пенсиониране - само при насиране

Всеки главен изпълнителен директор или университетски президент, притиснат от Белия дом, сега трябва отново да се запита кое е по-рисковано: да се противопостави на президента или да си навлече проверки от страна на Конгреса, контролиран от Демократическата партия – а може би и от Министерството на правосъдието на следващия президент през 2029 г.

Чуждестранен лидер, притискан от Тръмп да направи отстъпки в търговско споразумение, сега трябва да прецени дали е по-важно да остане в приятелски отношения с Тръмп, или да бъде на правилната страна на американците, които отхвърлиха неговите протекционистки политики.

Още преди междинните избори министър-председателят на Канада Марк Карни каза на колегите ми Ник Тейлър-Вайзи и Зоя Шефталович, че би предпочел да изчака нов президент, отколкото да сключи неизгодно търговско споразумение с Тръмп. Миналия петък той пренебрегна заплахите на Тръмп да накаже Канада и Европейския съюз за изграждането на по-тясно партньорство.

„Този път води към лудост“, каза тогава Карни пред POLITICO.
Днес неговите колеги по света могат само да намерят тази логика за още по-убедителна.

И кой изглежда по-мъдър днес – парадът от изпълнителни директори, които сияеха на клетвата на Тръмп и помогнаха за финансирането на балната му зала, или Джейми Даймън от JPMorgan, който преди цяла година каза пред CNN, че стои далеч от дарения, които биха могли да изглеждат като „купуване на услуги“?

Заплахите по социалните мрежи вече не плашат никого

Неговата компания, каза тогава Даймън, е трябвало да съобрази „как следващото Министерство на правосъдието ще се отнесе към това“.

Тръмп е преживявал поражения и преди. През 2018 г. той загуби контрола над Камарата на представителите, а две години по-години по-късно загуби президентството и Сената. Въпреки това в нито едни избори преди тези контролът на Тръмп над базата му от MAGА движението и селските райони на Америка не е бил подлаган на съмнение. Нито едни избори досега не са го принуждавали да промени основния си подход към политиката.

От Тръмп зависи да реши дали ще опита нещо друго, на 80-годишна възраст и в средата на последния си мандат.

Сега той е този, който е изправен пред труден избор: да се съобрази с политическата реалност от сряда сутринта или да загуби това, което е останало от неговото президентство.