Чужди къмпингари съсипват дюните по Черноморието с грозни биваци

Чужденци съсипват и това лято дюните и дивите плажове по Черноморието. Румънци, поляци, чехи влизат в защитените зони с каравани, кемпери и джипове и летуват безплатно директно на пясъка. Не ги спират поставените предупредителни табели на български и английски език, които указват, че влизането и паркирането е забранено и има глоби от 100 до 5000 лв., разказва Труд.

Причината е, че и да отнесат акт, той трябва да бъде преведен и връчен, а докато това се случи, те напускат. По-уязвими са българските фенове на дивото къмпингуване, затова те по-рядко излизат на първа линия и предпочитат да бивакуват в горички край плажа. Ако все пак ги заловят, почти винаги оспорват акта в съда.

Наблюдения с дрон спират незаконните къмпингари по Южното Черноморие, увериха от Областна администрация - Бургас. Идеята за използването на дрона е на областния управител Владимир Крумов, тъй като в реално време те показват нарушителите и никой не е в състояние да се скрие от направената от летателния апарат снимка.

Първата проверка за това лято беше извършена на плаж “Вромос”, където бяха установени 32 обекта - основно каравани, кемпери и пътни превозни средства, разположени частично или изцяло върху пясъчни дюни. Съгласно действащото законодателство, дюните са част от морския плаж и представляват защитена територия.

Именно “Вромос” е плажът, който привлича като магнит нарушителите от години независимо, че славата му е на “радиационен плаж”.

Заливът е скандално известен, защото има красива ивица, която е до пътя Созопол- Бургас, но замервания преди години показаха, че е радиоактивен.

Десетки нарушители бяха засечени тези дни на ивиците Дуранкулак, Езерец и Крапец при разпоредени от министъра на околната среда и водите Манол Генов проверки на експерти от Басейнова дирекция “Черноморски район”, РИОСВ-Варна, МВР, Областна администрация-Добрич и Община Шабла. Те продължават до края на седмицата. Най-много каравани и коли са струпани на Крапец. Мястото е любимо за сърфистите. Там има малък къмпинг, но повечето туристи прииждат със свои кемпери, които паркират на пясъка. Опъват шатри и палатки пред тях и се отдават на безплатна ваканция. Незаконното селище изниква в началото на всеки сезон и се разтурва чак в края на септември.

Румънците често въртят и бизнес с каравани, като ги отдават под наем на свои сънародници. “За да се предпазят от санкции, вече махат регистрационните им номера”, каза пред “Труд news” кметът на Шабла Мариян Жечев. Той изрази учудване, че в проверките не участват представители на Министерството на туризма, защото по закон само те имат право да пишат актове за палатки на пясъка, а МВР - за превозните средства.

“Колкото и табели на колкото и езика да сложим, ефект няма да има, защото страната ни вече е известна като място за безплатно диво къмпингуване. Над 10 г. се борим да бъде въведен ясен регламент. Той бе описан в Закона за устройство на черноморското крайбрежие през 2019 г., но наредбата към него, в която са конкретните мерки, бе атакувана от протестиращи на жълтите павета и отлежа дълго. Приета бе чак сега, преди дни. Повечето текстове са с 1-годишен гратисен период, така че за сезон 2027 се надявам да бъде въведен ред и да се решат доста проблеми”, допълни Жечев.

Проверките на институциите по дивите плажове на Север продължават до края на седмицата, а нарушителите са десетки.

Снимки: Труд.бг

Най-сериозният е с боклука, който къмпингарите генерират. Всяко лято в Шабла той е около 500 тона и струва на местната хазна близо 120 000 лв. Плащат ги жителите на общината, която не получава нито лев приходи от плажуващите гости. По правило те си идват с провизии, купуват от местните магазини много малко продукти, а в контейнерите е пълно с опаковки от румънски вериги. Преди няколко години къмпингуващи на Крапец северни съседи дори продаваха алкохол на черно. Поставяха чашки с водка, джин и мента на масичка и я наблюдаваха отдалеч. Клиентите оставяха банкноти под покривката, за да не пострада незаконната пивница при внезапна проверка.

На тези практики ще бъде сложен край с наредбата. Тя дава повече правомощия на общините. Местата за диво къмпингуване ще трябва да се регистрират, както и гостите им, а собствениците ще подписват договори за сметоизвозване, обясни кметът на Шабла.

По думите му следващата голяма задача ще е създаването на възможности за разкриване на къмпинги по Черноморието.

“Този вид почивки стават все по-модерни и търсени, но природа само не стига, а къмпингите са твърде малко - по един в Крапец, Дуранкулак и два в Шабла. В общината има под 2000 легла за настаняване, а в същото време плажовете са обширни и могат да поберат спокойно до 160 000 души. Потенциалът е огромен, но е нужно да се разреши изграждането на къмпинги в неурбанизирани територии, защото за всеки са нужни поне 4-5 дка, а урбанизираната земя до морето е твърде скъпа и начинанието става нерентабилно”, посочи Мариян Жечев.