Цигънинът Меди се срамувал, че е от махалата
Детството на талантливия изпълнител е белязано от предразсъдъци и етикети
Меди, който в последните години е на гребена на вълната и завладява меломаните с чувствените си песни и емоционални концертни изяви, разказва за своите ранни години, за пътя към успеха и предразсъдъците, с които се сблъсква.
„Да задържиш любовта на хората, да задържиш вниманието на хората – това е истинска битка. Затова бих се нарекъл оцелял“, споделя той в разговора си с Мариян Станков – Мон Дьо в подкаста „Храмът на историите“.
Детството на талантливия изпълнител е белязано от предразсъдъци и етикети, за които казва: „Когато растеш с предубеждения в хората – „Този ще се върне там, откъдето е дошъл“, „този не става за нищо“ – в теб се заражда чувство, че трябва да им докажеш“, заявява звездата на попфолка.
Говори открито за дискриминацията, с която се е сблъсквал, като подчертава: „Хората, които определят някого по цвета на кожата му, по етноса или сексуалната ориентация, показват колко са глупави.“
Категоричен е, че не иска да бъде възприеман като говорител на малцинствата: „Не искам да съм адвокат на етническите българи, едва ли не защитник. Ако не си образован, не даваш добър пример на децата си и не си плащаш сметките – заслужаваш отношението, което получаваш.“
Меди признава, че дълго време е изпитвал срам от произхода си: „Срамувал съм се откъде идвам, заради тази група хора, които не държат да се образоват.“
С времето гледната му точка се променя. „Искам те да изберат друго – да бъдат образовани, добри хора, добри граждани“, казва той. Днес, когато името му стои редом до известни личности в престижни класации, Меди приема успеха с усмивка: „Е, край. Вече виждам заглавието – „От махалата до „Форбс“.
Убеждението му е, че не скандалът, а талантът гради истинска кариера и обяснява: „Скандалът печели за кратко. Гласът печели кариера.“ Той не крие, че често се пита защо певци без особен вокален потенциал пълнят клубове: „Истинската музика в съвършената ѝ форма е в оперите и оркестрите… но там няма уискита и танцьорки.“
Зад сценичния блясък стои и самотата: „Докато съм на сцената, пея пред хиляди… и после се прибирам сам. Понякога си задавам въпроса – и точно това се чува. Нищо не се чува.“
Фокусът му е върху личностното си развитие, а успехът е вътрешен процес, не състезание. „Не познавам успешен човек, който отделя време да критикува други. Успешният се фокусира върху себе си.“ За него музиката не е само професия, а начин да изрази себе си: „Сцената е толкова голяма, колкото е голямо сърцето на музиканта.“
