Циклонът „хабиби“ върлува в Щатите
Иронична реплика на новоизбрания сенатор Абдул Ел-Сайед към вицепрезидента Джей Ди Ванс превърна арабския израз за привързаност във вирусен хит
„Джей Ди, хабиби“. Абдул Ел-Сайед направи пауза, докато тълпата на празненството за победата му в Детройт се смееше и аплодираше. Демократът от Мичиган току-що беше спечелил място в Сената на САЩ и имаше послание към вицепрезидента Джей Ди Ванс - един от най-яростните му критици по време на кампанията.
„Има една великолепна ирония във факта, че по конституция си длъжен да приемеш клетвата ми през януари“, продължи той усмихнат.
Abdul El-Sayed to JD Vance:
JD, habibi, there is this delicious irony in the fact that you're constitutionally obligated to swear me in in January. https://t.co/4XwZejXsm8
— Clash Report (@clashreport) November 4, 2026
Шегата работеше дори за американци, които никога не бяха чували арабската дума „хабиби“, означаваща „любими“ или „мили мой“. „Хабиби“ се използва като обръщение само към мъже; женският еквивалент е „хабибти“ - факт, който е останал дълбоко незабелязан от българските сайтове, решили да се упражняват по темата.
В ежедневния арабски думата може да изразява привързаност, близост или лека ирония. Ел-Сайед си играеше с последното значение, обръщайки се към политически противник с интимността на стар приятел. Шегата се основаваше и на перспективата Ванс да председателства неговото полагане на клетва, въпреки че, технически погледнато, вицепрезидентът няма задължение да изпълнява тази церемония.
В рамките на дни думата започна да циркулира из социалните мрежи, придобивайки особен престиж на нещо, което всеки изведнъж поиска да каже.
Шегата пропътува далеч отвъд Мичиган и придоби собствен живот онлайн. Клипове на Ел-Сайед, който се обръща към Ванс, се разпространяваха заедно с арабска музика и мемове, превръщайки „хабиби“ в политическа реплика с ефектен край. Игривата гъвкавост на думата вече беше позната на публиката на арабско-американския комик Руди Аюб, чиито скечове черпят хумор от арабски изрази. Това, което направи забележката на Ел-Сайед необичайна, беше нейната аудитория: арабски израз на привързаност, поднесен с неоспорим сарказъм, се беше превърнал в шега в американската изборна политика.


Думата вече се беше появила върху тениски от кампанията, провъзгласяващи „Хабиби за Абдул“. Нейната политическа валута се простираше отвъд изборната нощ. В крайна сметка Ел-Сайед дори прие името Habibi PAC за комитет за набиране на средства.
Мона Фараг Атуа, която координира програмата по арабски език в Университета на Колорадо в Боулдър, каза, че успехът на забележката на Ел-Сайед зависи от изпълнението около нея. „Мисля, че думата „хабиби“ се хареса на американската публика не непременно заради самата дума, а заради това кой я каза, кога беше казана и как беше поднесена“, каза тя пред Newsweek.

Изразът и таймингът на Ел-Сайед предложиха на слушателите, които не са запознати с арабския език, начин да се включат в шегата, преди да са разбрали нейния речник. Резултатът беше необичаен вид културен превод: американците можеха да участват в арабска шега, без първо да се нуждаят от урок по арабски. Дали това участие ще доведе до по-трайно познаване на езика или до промяна на чувствата към хората, които обикновено говорят този език, е съвсем друг въпрос.

Ентусиазмът на Америка към „хабиби“ съжителства неудобно с констатациите на Pew Research Center относно нагласите спрямо мюсюлманите. В проучване от май 2026 г. 42% от пълнолетните американци заявяват, че мюсюлманите оказват отрицателно въздействие върху страната, докато 43% смятат мюсюлманите за по-малко патриотични от другите американци.
Арабите и мюсюлманите са различни групи. Арабският се говори от хора с различни религии и повечето мюсюлмани по света не са араби. И все пак двете идентичности често се сливат в американския политически дискурс.
Подозрението има дълбоки корени. През 2002 г. 25% от американците заявяват пред Pew, че вярват, че Ислямът е по-склонен от другите религии да насърчава насилието. До януари 2026 г. тази цифра достига 51%.

На 42 години, с медицинско образование, академична кариера и опит в управлението на общественото здраве, Абдул Ел-Сайед направи нещо, което доскоро изглеждаше почти немислимо в американската политика. Той спечели изборите за Сената на САЩ от щата Мичиган и се превърна в първия мюсюлманин, избран в горната камара на американския Конгрес.
Победата му над републиканеца Майк Роджърс не е просто поредната промяна в политическото представителство на един от американските щати.
Тя има историческо значение за мюсюлманската общност в САЩ,
за прогресивното крило на Демократическата партия и за дебата за идентичността, религията и мястото на имигрантските общности в американския обществен живот.
Но историята на Ел-Сайед е интересна не само заради религията му. Той е лекар, учен, бивш ръководител на здравните служби в един от най-големите американски окръзи, автор и политик, който изгради кампанията си около достъпното здравеопазване, икономическото неравенство и ограничаването на влиянието на големите корпорации върху политиката.
Именно тази комбинация, лична история, професионална биография, политически възгледи и исторически момент,
превърна кандидатурата му в едно от най-обсъжданите събития на междинните избори в САЩ през 2026 г.
Ел-Сайед печели вота в Мичиган на 3 ноември, като резултатът е обявен от големите американски медии на 4 ноември. Така той ще наследи оттеглящия се сенатор демократ Гари Питърс и ще стане първият американски мюсюлманин, който ще служи в Сената. Новоизбраните сенатори встъпват в длъжност през януари 2027 г.