Да предпочетеш книгата пред компанията на глупака
Делници и празници се редуват в календара от стената. Междувременно животът продължава безмилостно забързания си ход, напомняйки ни, че няма нищо по-важно от него. Докато сме живи, трябва да намираме смисъла във всичко.
На 11 май отбелязваме Деня на Светите братя Кирил и Методий, както и Деня на библиотекаря. Първият е от особена важност за мен, защото равноапостолите са ни дали писменост, а вторият – защото библиотекарите са онези пазители на знанието, без което нищо нямаше да бъде такова, каквото е.
Ние не спираме да се надяваме. Препускаме напред във времето, срещаме хора или се разделяме с тях. Пътуваме във време-пространството, търсейки своите поуки. Действията ни водят до последици, така че с опита се учим да правим правилните избори. Затова е приятно да се припознаваме в лирически герои. Прочетените думи пък често превръщаме в поводи за запознанства и срещи помежду ни.
Книгата е мощен инструмент за начина, чрез който изразяваме собствените си същности.
Хубавите книги не само дават надежда. В живота всеки Джордж Милтън има своя Лени Смол. Книгите, а и изкуството изобщо, придават онази магия на живота, без която нашият свят би бил твърде скучен. Какво е романът, ако не сигурен начин да отделим малко приятно време за самите себе си. Време, в което си припомняме, че има за какво да обичаме и че си струва да позволим да бъдем обичани от някого.
Чрез историите от книгите страхът и подозренията стават по-поносими. Фицджералд, Хемингуей, Саган, Моъм, Чехов, Есенин, Капоти... Да разлистваш страница след страница, да четеш абзац след абзац и да затваряш за малко очи, когато попаднеш на мисъл, сякаш написана от теб самия – това е възторг, който те кара да богохулстваш!
Книгата е начин да прекарваме добре навсякъде. Гласът на хубавите книги достига местата, където трябва да бъдат чути. Според Пиер Буаст, уединението с книгите е по-добро от общуването с глупаци. И аз не мога да не се съглася.
Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg
