Дани Митов няма да оправи копейките, трябва сами да им пръснем дупетата

Датата е 20-и февруари 1939 г. в спортно-културната Мека на Ню Йорк – „Медисън скуеър гардън“, се провежда конгрес на т. нар. „Американише Бунд“ – Американска федерация – неонацистка организация, щедро спонсорирана от германски фондации, с хиляди членове в цялата страна. Редом до портретите на Вашингтон и Линкълн висят свастики. Екзалтирани нюйорчани вдигат дясната си ръка: „Хайл, Хитлер!“

Говорителите обявяват събитието за про-американско и патриотично, а речите смело бранят обикновения труженик от Мисипи и Айова, смачкан и ограбен от държавната бюрокрация на дисфункционалната демократична система. И зоват народа да си върне властта. Ако ви прилича на „Мейк Америка грейт ъген“ и сенилния оранжев фюрер с омекналата пишка, проблемът си е ваш.

През плитката реторика на платените лумпени веднага проглежда федералният съдия и бъдещ сенатор от Демократическата партия Нейтън Пърлман. Младият юрист съобразява, че тежкият държавен апарат трудно ще се справи с избуяващата нацистка заплаха с тромавите си методи на убеждение. Вдига телефона и звъни. Но не на кмета или на шефа на полицията. А на свирепия еврейски гангстер Бенджамин Сийгъл – „Бъгси“.

- Искаш ли да спукаш няколко фашистки черепа безплатно? – пита директно Пърлман.

УНИКАЛНО ФОТО: Нацистки конгрес в Ню Йорк, 20.02.1939 г.

Договорката отнема десетина минути. Съдията обещава, че ако няма убийства, законът ще гледа на другата страна. На 21 февруари, вторият ден от конгреса, около 11 часа, по време на поредното пламенно изказване, в залата нахлуват 60-70 главорези от долната част на Манхатън. С бухалки и крака от маси, тояги и боксове. 3000 нацистки боклука са помляни от бой като Кубрат Пулев от Владимир Кличко. Седем са изхвърлени от втория етаж, стотина са със счупени глави, още два-три пъти по толкова – с потрошени ръце и крака. В набега участва емблематични имена като Бъгси Сийгъл, Мики Коен, Дългия Цвилман. Това е краят на фашизма в Америка, отнема точно 40 минути. И държи влага до 2025 г.

След поредната гнусна, долнопробна и омерзителна свинщина в центъра на София от страна на човеконенавистната сган на неонацистките копейки си мисля – Даниел Митов е твърде възпитан, твърде учил и твърде къдрав, за да се справи с извращенията им. Тези отрепки вече не са работа на полицията, те са задача на гражданите.

Селските боклуци с маски и автобусчета от „Максуда“ нямат работа в ареста, те трябва да лежат в спешното на „Пирогов“. Ама в коридора, защото в шоковата зала може да има нужда да се третират истински човешки същества. Точно 3 пукнати плочкаджийски кратуни и целият патос на тези платени изверги ще приключи. Защото колкото са агресивни срещу групичка от дебели лесбийки пред киното, толкова са страхливи подобни чучела пред истинска съпротива.

Дори няма нужа от „специална“ помощ, Иво Карамански отдавна го няма, Маргините са в странство, а Румен Пашата не се е показвал от три петилетки. Достатъчни са неколцина по-мотивирани столичани, бащи, братя, синове – такива, които не искат да позволят неонацистката сган да дерибейства в европейската столица на България. И няколко пукнати глави.