Дара Екимова съжалява за годежа си
Не трябваше да споделям публично за пръстена, на 20 години съм и музиката ми е основен приоритет, заяви щерката на Дими от "Сленг"
Младата изпълнителка Дара Екимова е част от звездния отбор на “Като две капки вода”. В миналия епизод тя впечатли журито и завладя публиката с изпълнението си на арията O, Mio Babbino Caro и превъплъщението си в Монсерат Кабайе.
„За мен шоуто е сбъдната мечта. Този мой първи сблъсък с операта е нещо, което дълго съм отлагала несъзнателно. Харесвам класическата музика и когато се запознах с арията се влюбих в O, Mio Babbino Caro, изпълнена от Монсерат Кабайе. Беше трудно за изпълнение и ми изтръпнаха пръстите докато отивах към микрофона. Сериозна тръпка е „Като две капки вода“ – сподели блондинката.
„Сцената е различна от това да излезеш и да представиш авторска музика. Трябва да преодолееш притеснението и то да не попречи на изпълнението и способностите ти. Без значение колко си репетирал, си е сериозно предизвикателство. Благодаря на публиката за подкрепата! Абсолютно безценна е. Риалити формата е сбъдната мечта за мен. Репетирам всеки ден, за да успея да се справя с всеки следващ образ“, признава изпълнителката.
За мъжките образи, в които се превъплъщава обобщава:
„Трудно е да докарам мъжкия тембър. Обичам да пипам брадата, която имах като Криско. Всеки образ е сериозна задача. Въпросът е и доколко ти подхожда даден образ. Става дума за усещане.“
Признава и защо е избрала Кристина Агилера в първия лайф: „Истината е, че тя не ми е от най-любимите певици, но трябваше да избера нещо различно от себе си. Исках да избягам от комфортната си зона и да съм различна от това, което правя аз като изпълнител. Никога не съм доволна и това ми помага да се движа напред“.
Дара Екимона споделя, че родителите й са успешни хора в сферата, в която са били и за нея не е лесно. Научила се е от тях на дисциплина, труд и полагане на усилия.
Дара Екимова признава, че има човек до себе си, а за любовта разказва:
„Чувствам се спокойна и щастлива. Но ако няма какво да разтресе от време на време твореца, той не пише толкова много и добре. Болката вдъхновява и ме стимулира да пиша песни. Не търся повод да чакам вдъхновение, а писането се превръща в рутина. Колкото повече го правиш, толкова по-добър ставаш. Грешка беше да споделя публично за годежа си. Той е символ на някаква следваща стъпка и любов, а не става въпрос за сватба. На 20 години съм и музиката ми е основен приоритет“.
