Дешан - човекът, който промени облика на Франция (СНИМКИ И ВИДЕО)

На 1 юли 2001 година той прекрати състезателната си кариера като футболист на Валенсия, за да се посвети на треньорството. И закрачи умело на новото поприще. Впоследствие заряза клубните отбори и се посвети на родната Франция...

През лятото на 2012 година Дидие Дешан пое кормилото на френския национален тим, а датата беше 8 юли. Преди известно време поднови контракта си с "петлите", които ще води до края на юли 2026 година, малко след Световното първенство в САЩ, Канада и Мексико.

Ако, разбира се, не се издъни, но французите знаят, че той е добър треньор.

Малко повече от декада легендарният 55-годишен французин продължава да предвожда "петлите", а съвместното им приключение дотук бе живописно и завладяващо.

Отново на голям форум

Дидие Дешан класира по безапелационен начин Франция за предстоящото Европейско първенство, което ще се състои това лято в Германия. "Петлите" спечелиха група В, финиширайки без загуба и само с едно равенство - в последния мач при визитата на Гърция (2:2). Преди това те бяха записали седем поредни победи, а головата им разлика беше повече от впечатляваща - 29:3.

Французите оставиха зад себе си Нидерландия, Гърция, Ирландия и Гибралтар. В тази кампания те записаха и най-голямата си победа в историята на националния отбор - 14:0 срещу Гибралтар на "Парк де Пренс".

Килиан Мбапе беше водещ реализатор с осем гола, оставяйки далеч зад себе си Жиру и Кингсли Коман, които имаха по три на сметката си.

С екипа на Франция

Първата му повиквателна като национал на Франция е за сблъсъка с Югославия - квалификация за Световното първенство през 1990 година, завършила 0:0 на "Парк де Пренс" (29 април 1989 г.), но не му трябва много време, за да отбележи и първия си гол със синия екип. Той прави това на 11 октомври същата година, откривайки резултата в 26-ата минута срещу Шотландия (3:0). Стадионът е същият, а двубоят отново е от групата на "петлите" за Мондиала в Италия.

Най-паметните футболните събития в живота на Дешан като национален състезател са спечелената световна титла през 1998 година (последният мондиал на България), надигравайки на финала Бразилия с 3:0, и две години по-късно триумфът на първенството на Стария континент - 2:1 след продължения срещу Италия.

С екипа на Франция той записва 103 срещи, в които отбелязва четири попадения.

Като селекционер на "петлите" той не пропуска да добави нови триумфи на сметката си - световната титла през 2018 година (4:2 срещу Хърватия) и Лигата на нациите (2:1 срещу Испания през 2021 година).

Дидие Дешан има и два загубени финала със "сините" - на Европейското първенство през 2016 година (0:1 след продължения срещу Португалия на Кристиано Роналдо) и последното световно първенство в Катар, където "петлите" отстъпиха на Аржентина на Меси с 2:4 след изпълнение на дузпи. Всъщност, тогава французите щяха да триумфират, ако не беше пропускът на Рандал Коло Муани буквално в последната секунда и блестящата намеса на вратаря на "гаучосите" Дибу Мартинес.

На клубно ниво

В клубната си кариера той печели като футболист редица отличия. Два пъти вдига Шампионската лига - с Олимпик Марсилия през 1993 година (1:0 срещу Милан) и с Ювентус три години по-късно (4:2 след изпълнение на дузпи срещу Аякс - 1:1 в редовното време и продълженията).

Той е двукратен шампион на Франция с Олимпик Марсилия (1990-а и 1992 г.), трикратен първенец на Серия А с Ювентус (1995 г., 1997 г. и 1998 г.), носител на Купата на Италия (1995 г.), както и Суперкупата на Апенините (1996 г., 1997 г.). Дешан вдига и Купата на ФА в Англия през 2000 г., когато на финала с Челси надиграва Астън Вила с 1:0. Има във визитката си и една Междуконтинентална купа с Юве (1996 г.).

Като клубен треньор Дидие Дешан има една титла на Франция, две купи на страната - всичките с Олимпик Марсилия, и четири купи на лигата (три с марсилци и една с Монако). С "монегаските" губи и финала за Шампионската лига през 2004 година - 0:3 срещу силния отбор на Порто на Жозе Моуриньо.

Българската връзка

Гледали сме го по терените на България и много футболни привърженици са се наслаждавали на уменията му на терена.

Два пъти Дешан излиза срещу ЦСКА. На 7 март 1990 година на стадион "Васил Левски", когато с екипа на Олимпик Марсилия печели първия четвъртфинал от турнира за КЕШ с 1:0, а по-късно французите отпадат на 1/2-финал от финалиста Бенфика. Години след това, през 1993-а, марсилци триумфират са най-ценното европейско клубно отличие - изключителен състав.

Другият сблъсък на Дешан с българската действителност е на "Армията", когато на 13 септември 1994 г. "армейците" спечелиха с 3:2 домакинството си на Ювентус в турнира за Купа на УЕФА (впоследствие резултатът беше анулиран и присъдена служебна победа на "старата госпожа" заради уж нередовна картотека на Петър Михтарски, дръзнал да вкара два гола на италианците).

България със сигурност никак не е любима на Дешан, който като национал на "петлите" се изправя още два пъти срещу нашия национален отбор.

В квалификациите за Мондиал`94 в София французите падат с 0:2 в София (9 септември 1992 г.), за да дойде и последният двубой от групата на фаталния за "петлите" и щастлив за българите 17 ноември 1993 г.

"Парк де Пренс" е потопен в сълзи от двата гола на Емил Костадинов, като последният е реализиран с финалната секунда! Двубой, който Дешан иска да изтрие от съзнанието си, а той е един от първите, които тръгват почти на бегом към съблекалнята и със сълзи на очи.

Красноречива статистика

С 65% победи Дешан се позиционира на второ място в ранглистата на френските селекционери (след Жак Сантини със 78,2%). Сантини обаче води "петлите" едва в 28 срещи (между 2002-а и 2004 г.), докато ерата Дешан обхваща 149 мача към настоящия момент (равенствата са 19%, а пораженията 15%, головата разлика 313:125).

В двубоите на истината - тези на големите форуми, балансът на настоящия наставник е блестящ. Ставайки въпрос за големи форуми, именно 55-годишният специалист е единственият в историята, успял да изведе "синята" селекция до два поредни финала в надпревари от най-висок калибър - на Евро 2016 и на Мондиал 2018. Те носят на "петлите" респективно сребро на континенталната сцена и световно злато две лета по-късно. Впоследствие към постиженията е добавена и Лигата на нациите, завоювана през 2021-а.

2,10 средно на мач са отбелязаните голове от французите под ръководството на Дешан, а допуснатите - 0,83. В над 60 от срещите "петлите" са запазвали вратата си суха.

Най-честите избраници и рекордьорите

100 – на толкова възлиза броят на футболистите, играли за Франция под ръководството на Дешан, като 65 от тях са получили първата си повиквателна тъкмо от него.

Откроява се трио от футболисти с по над 100 срещи при настоящия селекционер - Антоан Гризман (127), Оливие Жиру (120) и Юго Лорис (108).

С 55-те си отбелязани гола за "петлите", Жиру е най-резултатният реализатор в рамките на последното десетилетие.

Гризу държи друг повече от внушителен рекорд - 81 поредни изиграни мача. "Малкия принц" се отчита с 44 попадения и 39 асистенции - данни, затвърждаващи стутуса му на "основен камък" във визията на Дешан.

Внедряването на шампионския манталитет

За да си дадем максимално ясна сметка за работата, свършена от Дешан през годините, е достатъчно да се пренесем ретроспективно към моментното състояние на френския национален тим в периода 2010-2012, който предшества идването на Дидие Дешан.

Мондиал 2010 представлява крупно фиаско, белязано от серия скандали, а за двете си години начело на "петлите" Лоран Блан съумява да издигне отбора, но до ниво четвъртфинали на Евро 2012, но по това време "трикольорите" не впечатляват нито с резултати, нито с игрови облик, нито с настроение или характер. Апатичността, завзела и играчи, и привърженици в тези времена, е всеобхватна.

Стъпка по стъпка обаче културата на победата започва да пуска корени при "сините", а неин главен носител е роденият в Байон треньор, спечелил всички значими международни отличия като играч и вече имащ чудесна колекция трофеи и подвизи като наставник още при идването си начело на Франция. Именно този ореол е една от ключовите характеристики в профила му.

Със своята визитка, биография и издържана във времето харизма Дешан вдъхновява футболистите си и лесно печели респекта им. Неслучайно той се явява пълководец и към двете световни титли на Франция - първият път като капитан, вторият - като селекционер.

Като фигура-обединител, наставникът съумява да изгради едно истинско семейство и здрав колектив, чрез което и да канализира потенциала на плеядата от ярки таланти и доказани звезди, налични за французите.

Бележити мачове

Тук със сигурност всеки може да състави своя лична класация. Двубои кандидати не липсват. Франция - Аржентина (4:3) от Мондиал 2018 остава неподражаем по своя сюжет и зрелищност, Франция - Уругвай (2:0) от следващата фаза на същия турнир пък може да бъде считан за тактическа лекция.

От своя страна, обратът срещу Белгия в Лигата на нациите през есента на 2021-а от 0:2 до 3:2 с победно попадение в добавеното време представлява мощен емоционален момент в това култово регионално съперничество, както и вихрен спектакъл, оставил трайна следа.

Баражите с Украйна за Мондиал 2014

Бойното кръщене на Дешан като селекционер минава през тази двойна конфронтация с източноевропейската гарнитура. Завършила на втора позиция в квалификационната си група за Мондиал 2014 (след хегемона Испания, финиширал първи), Франция трябва да премине през ситото на баражите, ако иска да отпътува за шампионата на планетата в Бразилия.

За целта е необходимо първо да премине успешно през украинската столица - място, от което селекция в "синьо" не пази особено добри спомени. Тази тенденция няма да се промени и в онази ноемврийска вечер на 2013-а, когато "петлите" изглеждат прекомерно пасивни, безидейни и често апатични. Неутрализирайки левия фланг и обезличавайки Франк Рибери, домакините се справят отлично със стереотипните атаки на именития си съперник.

А в минутите след 60-ата нанасят и своя двоен удар - първо Зозуля извежда тима си напред, а малко по-късно отново той е в епицентъра на събитията, ставайки обект на нарушение в пеналтерията, довело до точно изпълнена дузпа от страна на Ярмоленко.

Загуба с 0:2 в първия мач като гост е пасив, който до онзи момент не е преодоляван от нито един европейски национален отбор в историята на баражите. Точно 20 години след кошмара си от "Парк де Пренс" срещу България, французите рискуват да пропуснат още един мондиал, при това отново за сметка на източноевропейски отбор.

На "Стад дьо Франс" "сините" осъществяват на пръв поглед немислимото - излизайки тотално преобразени, те бързо възвръщат спокойствието и увереността си след ранен гол на Мамаду Сако. Натискът им се материализира и в изравнителен гол, дело на Карим Бензема, който прави така, че пасивът да е заличен още през първото полувреме.

В хода на вторите 45 минути пада и трети гол, отново дело на Сако, изненадващият топ реализатор на тази гала вечер. Битката приключва с класическо изражение, което осигурява по максимално драматичен начин виза на Франция за Световните финали. Кой знае, ако киевското крушение не бе преодоляно, Дешан може би нямаше да получи шанса да продължи да води селекцията си и да й донесе и втората звезда.

Финалът на Евро 2016

32 години след последния път Франция отново е домакин на Европейско първенство и отново се изправя срещу Португалия, но този път в директна битка за трофея. Също както през 1984-а, "петлите" влизат в ролята на фаворити не само заради това, че играят на своя почва, но и заради убедителността на извървения път - пет победи, едно равенство и отстраняване на действащия световен шампион Германия на полуфинална фаза.

Френската селекция диктува темпото на двубоя и създава сериозен брой опасни голови положения, които обаче или излизат в аут, или са отразени с вещина от Руи Патрисио, който става автор на забележителен мач.

Най-близо до попадение са Антоан Гризман на няколко пъти, както и Муса Сисоко и Оливие Жиру. Най-чистата ситуация идва в добавеното време на срещата, в минутите след 90-ата - тогава Андре-Пиер Жиняк от границата на малкото наказателно поле уцелва страничната греда. Така резултатът остава 0:0 и срещата влиза в продължения.

Съставът на "мореплавателите" започва да придобива много по-заплашителен офанзивен облик и посредством статични положения стига до няколко опасни ситуации, като Юго Лорис и напречният стълб възпрепятстват получаването на гол. Такъв обаче все пак пада и той е дело на влезлия като резерва нападател Едер.

"Сините" не успяват да се отърсят от шока и да възстановят паритета. Така се стига до първи техен загубен домакински мач на голямо първенство и до първи голям трофей в историята на португалския национален отбор. Болката от загубения финал на "Стад дьо Франс" на Евро 2016 от Португалия обаче сплотява още повече отбора и го прави по-зрял и по-подготвен за бъдещите битки.

Коронацията в Русия

Арена на дуела за златния трофей е Москва и добре познатият "Лужники", а съперник - сензацията от Балканите - Хърватия. Хърватската формация влиза амбициозно и офанзивно в срещата, но французите са тези, които откриват резултата, макар това да се случва след автогол на Марио Манджукич при центриране от фаул на Антоан Гризман - гол, който доста наподобява на първия в срещата между двата тима от Евро 2004.

Перишич сравнително скоро възстановява равенството с мощен удар по диагонал, който опъва мрежата зад Юго Лорис. Подемът в играта на "ватрените" получава сериозно охлаждане в края на полувремето, когато отново Перишич е в ролята на главно действащо лице, но този път играейки с ръка в собствената пеналтерия, което води до дузпа, реализирана от Гризман.

През първата част възпитаниците на Дешан се проявяват като убийствено ефективни, съумявайки да отбележат две попадения без да имат удар в очертанията на вратата (с изключение на този при дузпата, разбира се).

В началото на второто полувреме капитанът Юго Лорис прави някои фамозни спасявания, съхранявайки аванса на тима си преди Пол Погба и Килиан Мбапе да нанесат в рамките на само шест минути съкрушителен удар по съперника си, покачвайки резултата до внушителното 4:1. Моментната разконцентрираност на Лорис, позволила на Манджукич и да намали резултата няколко минути по-късно, не е достатъчна на балканците да се върнат в мача и той приключва при този резултат.

Този дуел е най-ясната илюстрация на съчетанието от прагматизъм и резултатност, което френската селекция въплъщава. "Петлите" се превръщат в отбора с най-ниско процентно владение на топката на финал от Световно първенство, откакто подобна статистика се води от 1996 година насам, а в същото време са първият тим от 1956-а, който бележи четири гола в редовното време на заключителния дуел за трофея. Зрялостта в играта на възпитаниците на Дешан ги прави втората най-млада селекция, стъпила на световния връх, бродирайки по този начин втората звезда върху екипите им.

А Изтокът завинаги придобива специален статут за тях.

Драмата с Швейцария на Евро 2020

Спиращ дъха със своя драматизъм и носещ сензационна развръзка, този мач със сигурност влиза в топ събитията на еврофиналите. Започнал в схема 3-4-1-2, френският национален отбор изиграва кошмарно първо полувреме, след изтичането на което губи с 0:1. Схемата е прекроена от Дешан на 4-4-2, но в началото на втората част и този план е напът да рухне, след като Бенжамен Павар извършва нарушение, водещо до дузпа за "кръстоносците".

Юго Лорис обаче спасява и оставя тима си в играта, а рецитал на Карим Бензема носи обрат в рамките на само няколко минути. Далечният удар на Погба, спрял се в мрежата на Зомер, идва четвърт час преди края и изглежда сякаш е сложил точка на спора. Подобно становище обаче не споделят Арис Сеферович (оформил дубъла си) и Марио Гавранович, реализирал изравнителния гол малко след като друго попадение за швейцарците е отменено заради засада.

За да е пълна лудостта, в заключителните абзаци на редовното време Кингсли Коман уцелва напречната греда и мачът влиза в продължения, където до промяна в статуквото не се стига. Така дузпите трябва да решат съдбата на двете селекции и в крайна сметка една от тях прави разликата - петата, когато Ян Зомер спасява удара на Килиан Мбапе и оставя Франция за първи път от 2010 извън първите 8 на голямо първенство.

Триумфът в Лигата на нациите

Няколко месеца след еврофиналите, "сините" получават възможност да придадат положителен знак на 2021 година посредством Лигата на нациите и нейния финал. Насреща в спора за трофея е младата и вдъхновена Испания на Луис Енрике.

Първият един час от двубоя преминава с подчертано иберийско владение на топката, но без то да носи опасности. Такива не създават и французите. Следват обаче шеметен период - първо Тео Ернандес удря греда, а непосредствено след това Оярсабал се възползва от неточности на Кунде и Упамекано, за да даде аванс на "Ла Фурия Роха". Две минути по-късно Карим Бензема бележи завършен шедьовър, за да разпали порив за обрат у "петлите".

Зародилият се устрем се конкретизира чрез открили се положения пред Килиан Мбапе. И ако в първия случай младокът не се възползва, то при втория, когато е изведен с чудесно подаване на Тео Ернандес, не греши и матира Унай Симон десетина минути преди края. В оставащото време пред действащите световни шампиони се отварят възможности и за трети гол, но главният герой в минутите до последния съдийски сигнал е Юго Лорис, който става автор на две брилянтни спасявания, прекършващи последните испански надежди за нещо повече.

Дебютният френски трофей от Лигата на нациите не само връща вкуса от победата, но и представлява първи успешен турнир с новата предпочитана схема на игра на Дешан – 3-4-1-2.

Освен това той прави Франция първата футболна нация, имаща във витрината си пълна колекция от международни отличия - две световни и две европейски първенства, по един от Олимпийски игри и Купа "Артемио Франки" плюс две Купи на конфедерациите, а вече и Лига на нациите.

Мондиалът в Катар

След онази октомврийска вечер на практика започна и обратното броене до Мондиала в Катар, където Дидие Дешан поведе Франция към третата звезда.

Финалният мач от Световното първенство беше истинска лудост и решен след дузпи. В редовното време срещата завърши 2:2. Последваха продължения, в които Лионел Меси и Килиан Мбапе отбелязаха по още един гол.

Спечелилият си божествен статут Лионел Меси изпълни най-голямата мечта в живота си. Той реализира два гола в този епичен финал, но изумителният Килиан Мбапе беше напът да донесе втора поредна титла на "петлите", след като наниза хеттрик.

При дузпите се оправдаха очакванията, че аржентинците имат предимство заради по-класния си в това отношение вратар. Емилиано Мартинес спаси удара на Коман, а Чуамени стреля в аут. Рандал Коло Муани и Мбапе бяха точни за французите, но южноамериканците вкараха всичките си четири удара чрез Меси, Дибала, Паредес и Монтиел...