Дипломатът Джош Хък, работил в София, смени Кимбърли в Атина

Американският дипломат Джошуа „Джош" Хък, който е работил в София и е участвал в разговори за привличането на американски инвестиции в газовата инфраструктура на България, поема временно ръководството на посолството на САЩ в Атина след напускането на посланичката Кимбърли Гилфойл, която е бивша снаха на американския президент Доналд Тръмп.

57-годишната дипломатка е бивша годеница на първородния син на президента на САЩ Доналд Тръмп-младши.

Досегашният заместник-ръководител на американската дипломатическа мисия в Гърция има 25-годишен опит в Държавния департамент и е заемал висши постове, свързани с американската политика към Южна Европа и Кавказ, съобщава гръцкият новинарски сайт greekreporter. 

Назначаването му за временно управляващ посолството идва на фона на стратегическото значение на отношенията между Вашингтон и Атина за сигурността в Източното Средиземноморие, както и на усилията на САЩ да задълбочат сътрудничеството с държавите от Югоизточна Европа в областта на енергийната сигурност.

През септември 2025 г. Хък обсъди с изпълнителния директор на „Булгартрансгаз" Владимир Малинов възможностите за привличане на американски технологии и инвестиции в развитието на Вертикалния газов коридор и доставките на втечнен природен газ (LNG) от САЩ за региона.

Срещата е част от контактите между американската дипломация и регионалните газопреносни оператори за разширяване на енергийните връзки и диверсифициране на доставките.

Напускането на Кимбърли Гилфойл от поста посланик на САЩ в Гърция предизвика промени в ръководството на американската дипломатическа мисия в Атина. Според публикации тя е била уведомена внезапно за освобождаването си, а обстоятелствата около оттеглянето й поставили въпроси за управлението на посолството.

След напускането й временното ръководство поема Хък, който досега е бил заместник-ръководител на мисията. Очаква се той да изпълнява функциите на временно управляващ посолството (chargé d'affaires), като осигурява ежедневната работа на дипломатическата мисия и продължаването на сътрудничеството с гръцкото правителство.

Ролята му е преходна, докато американската администрация излъчи кандидат за постоянен посланик. Процедурата включва официално номиниране от президента и изслушвания и утвърждаване от Сената на САЩ. С оглед на законодателната натовареност и политическите процеси във Вашингтон, включително междинните избори, процедурата може да продължи до първите месеци на 2027 г.

Дотогава Хък ще отговаря за непрекъснатата работа на посолството и поддържането на двустранните отношения между САЩ и Гърция.

Хък постъпва в дипломатическата служба на САЩ през 2001 г. и през следващите години натрупва опит в различни региони и направления на външната политика. Сред най-важните му позиции е директор на Службата за южноевропейските въпроси към Бюрото по европейски и евразийски въпроси на Държавния департамент.

В това си качество той отговаря за американската политика спрямо четири държави – Гърция, Кипър, Малта и Турция. По-късно заема и поста заместник-помощник държавен секретар, отговарящ за Южна Европа и Кавказ.

Този професионален опит е свързан с въпроси като отношенията между Гърция и Турция, регионалните баланси в Източното Средиземноморие и дипломатическите предизвикателства в Югоизточна Европа и Кавказ.

Международната му кариера включва назначения в шест американски дипломатически представителства – в Шанхай, Токио, София, Рангун, Тайпе и Хонконг. Посочените градове са част от професионалния му опит зад граница, но наличната информация не уточнява периода и конкретната длъжност, на която е работил в София.

Във Вашингтон Хък е работил по въпросите на Китай и Корея. Бил е и началник на кабинета на Кърт Кембъл по времето, когато той е помощник-държавен секретар по въпросите на Източна Азия и Тихоокеанския регион.

Хък е завършил университета „Джонс Хопкинс". Има магистърска степен от Международния университет на Япония, както и сертификат от Училището за напреднали международни изследвания „Пол Х. Нице" към университета „Джонс Хопкинс", свързано с обучението в Болоня, Италия.

Освен английски език той владее български, китайски мандарин, японски и бирмански. Познанията му по български и опитът му в София са част от международната му подготовка, наред с работата му в азиатски държави и по въпросите на американската политика в Европа.

Един от примерите за работата на Хък по въпроси, засягащи България и региона, е срещата му с изпълнителния директор на „Булгартрансгаз" Владимир Малинов през септември 2025 г. Двамата разговарят по време на 36-ия Гръцки икономически форум в Атина.

В центъра на разговорите са Вертикалният газов коридор, регионалната енергийна сигурност и възможностите за по-активно участие на американски компании в проекти за газова инфраструктура.

Според информация на „Булгартрансгаз" участниците са обсъдили потенциалното използване на американски технологии и финансиране в проект на американски инвеститор, който предвижда използване на втечнен природен газ от САЩ, доставян през Вертикалния газов коридор.

Българският газопреносен оператор е посочил, че подобна инициатива би представлявала интерес за американското правителство и администрацията на президента Доналд Тръмп. По време на срещата Хък е представил енергийните приоритети на администрацията и е подчертал необходимостта от продължаващо сътрудничество с регионалните оператори на газопреносни системи.

Малинов от своя страна е изтъкнал значението на последователното изпълнение на проекта и необходимостта да се отговори на нарастващите потребности на регионалния пазар.

Обсъждането показва потенциала на Вертикалния газов коридор да привлече американски инвестиции и технологични решения наред с допълнителни доставки на природен газ. Към момента обаче евентуалното участие на американски инвеститор остава възможност, която се обсъжда, а не потвърдена инвестиционна сделка.

Вертикалният газов коридор обединява газопреносна инфраструктура в Югоизточна, Централна и Източна Европа. Целта му е да улесни движението на природен газ от юг на север – от Гърция през България, Румъния и Молдова към Украйна и други регионални пазари.

Маршрутът позволява по-широко използване на втечнен природен газ, пристигащ на гръцките терминали, включително доставки от САЩ. Така инфраструктурата създава възможност за свързване на пазарите и за използване на алтернативни източници на гориво.

За Вашингтон проектът подкрепя усилията за разширяване на американския износ на природен газ и за осигуряване на алтернативи на руските доставки. За европейските държави той предлага диверсификация на енергийните източници, по-добра свързаност между националните пазари и по-устойчиви доставки.

Развитието на коридора е свързано и с целите на плана на Европейския съюз REPowerEU за намаляване на зависимостта от руски изкопаеми горива.