Дишайте, бе! Това е локдаун, не е нокаут

Странно животно е нашенецът – предпочита да изкара две седмици с тръба за механична вентилация в гърлото, отколкото един месец у дома с децата и половинката си. Явно или е женен за някаква зла чума от народните приказки, или омъжена за мазна шовинистична свиня, та да се страхува повече от собственото си семейство, отколкото от смъртоносния китайски вирус. Дишайте, братя българи, ще ги изтърпим още малко! И после хукваме за риба, на маникюр, при съседката, на мач, на семинар – кой където го влече. Това е просто локдаун, не е нокаут.

Или греша? Проблемът май не е в сърбежа от маските, в кухоглавите конспиратори и мангъроподобните тапири. А в тоталното унищожение на българската фамилия, загубата на фундаменталната й битийна стойност. По ирония на съдбата предложението за пълно затваряне идва два дни след празника на християнското семейство, само за да покаже, че то у нас вече не съществува.

Майките само чакат да стане 8 сутринта, за да изтърсят гуреливите си отрочета в училище или в детската градина и да забравят за тях в следващия половин ден, да си сипят кофа кафе и следобед – кана шльокаво вино, докато междувременно бълват във фейсбук снимки на същите несретни малчугани с надпис „Моят принц/принцеса/съкровище/диамант/цирконий/гений/супермодел“ и каквато друга идиотска поза можете да измислите.

Татковците биха предпочели да плющят белот в кварталния гараж с трима полупияни клошари или да обсъждат новите тактически схеми на Лудогорец с напълно непознат кибик на улицата, отколкото да се приберат веднага след работа и да прегърнат близките си. Иначе се хвалят наляво и надясно как се трудят денонощно, по вапцаровски се потят и под езика, само и само да осигурят хляба за семействата си.

Пандемията от коронавирус махна много маски – видяхме много бързо разликата между отговорния гражданин и тъпоумния мангъровист със запалена маска в едната ръка и снимка на Мая Манолова и Арман Бабикян в другата. Сега обаче лъсва най-гнусната мимикрия – тази за съществуването на българското семейство. За какво говорим, когато половината нация смята дома си за най-страшния затвор и проклина земя и небо, че се налага да прекара малко време там?

Без  да съм Иван Гешев, ще припомня началното  изречение  на   „Ана  Каренина”,   което   звучи  като  сентенция:  „Всички  щастливи семейства   си   приличат,  всяко   нещастно   семейство   е  нещастно   по   своему.“ Да, ама не и тук. Тук всички сме еднакво мизерни и уплашени от домашно-квартирната си реализация. Не знам дали сме първи по смъртност от COVID-19 в Европа, но със сигурност сме номер едно в липсата на родови ценности и човешки взаимоотношения. Щом приемаме един нищо и никакъв локдаун за тотален нокаут.