Доц. Ива Пушкарова: Помилването не заличава осъждането

Институтът на помилването в България е изключителен и хуманитарен акт на държавна милост, с който президентът може да опрости изцяло или отчасти вече наложено с влязла в сила присъда наказание. Съгласно Конституцията правото на помилване е изключително правомощие на държавния глава като президентът може да възложи това право и на вицепрезидента.

Помилването засяга само конкретно осъдено лице и наложено наказание, без да заличава факта на осъждането тоест няма реабилитационен ефект и лицето продължава да се води осъждано.

Наскоро около работата на комисията по помилванията се разгоря политическа буря по казуса на петричкия Ескобар. Процесът по разглеждане на молбите от комисията бе остро критикуван заради липсата на прозрачност. Мистика се оказаха и членове на комисията.

Но как работи тя и какво представлява самият механизъм на помилване ни поясни доц. Ива Пушкарова, която е бивш председател на комисията по помилванията.

Специализирала е английско и европейско право в Университета в Кембридж. Тя е автор на Концепцията за държавна наказателна политика за 2009-2010 г., на Концепцията за нов Наказателен кодекс (2009 г.) и на Концепцията за държавната политика в областта на правосъдието за детето (2011 г.), както и член на Работната група по изработване на проект за нов Наказателен кодекс към Министъра на правосъдието (2009-2012 г). През 2018-2019 г.

Разработва първата цялостна оценка на ефективността на наказателното законодателство след 1950 година.

Комисията по помилванията към президента в периода 2012 до ноември 2017, когато неин ръководител е доц. Ива Пушкарова започва дейността си с оповестяване на стандарта, по който ще работи и разглеждайки помилването като изключителен институт с тясно приложно поле.

Под нейното ръководство комисията изготвя аналитични доклади и прави дейността си публична за обществото. Целта е да се видят тенденциите, кои са молителите, за какви престъпления са били осъдени, какво казват затворите за тях, каква е опасността за рецидив. Дава се публичност и на отказите.

Хората се интересуват от това как институцията работи с определени факти, а не кои са лицата, по отношение на които тя е решила нещо, обясни в интервю за News.bg доц. Ива Пушкарова.

"Случаите на помилване са много трудни за сравнение, защото те са изключителни. Именно изключителността ги прави уникални", по мнението й. Важно, според нея, е обществото да разбере какво е изключителното в даден случай и начина, по който комисията е установила изключителност на случая.

Под ръководството на доц. Пушкарова комисията по помилванията започва да прави анализи на практиката и политиките по помилване.

"Комисиите, които са работили преди нас, бяха оставили изключително професионално наследство , което позволи ние да се запознаем с историята на техните решение, да отговорим на въпроси, свързани с това какви процеси да текли в цялата правна система, които са се отразили на приложното поле на помилването, а от там да си извадим и редица заключения, които ни бяха полезни на нас самите", разказа още тя.

"Помилването позволява общ поглед върху факторите на престъпността, върху факторите на интеграцията, върху проблемите на осъдените, на техните семейства, на пострадалите от техните престъпления, цялостната вреда, която престъпността нанася върху обществото", допълни юристът.

Тази откритост и докладите са били от полза и на другите институции и власти.

"Помилването даде една благодатна почва да се обсъждат въпроси на законодателство, на изпълнение на наказанията", посочи доц. Пушкарова.

"Имаше преписки, по които сме отказвали помилване", призна тя. По нейно време членовете на комисията са посещавали затворите поне 2 пъти годишно. В резултат се получава добро сътрудничество между затворите и комисията. Това помага и на комисията по-лесно да разбира становищата на затворите за отделните осъдени.

"При нас беше създадена електронна система за управление на преписките", обясни още доц. Пушкарова. Всеки гражданин е имал достъп до профилите на молителите, имал е достъп до информацията за мотивите на комисията и данни с колко становища на комисията по помилванията държавният глава не се е съобразил и др.

От коментара й стана ясно, че няма фактори, които да дават по-голяма тежест при конкретен случай. "Ние търсим изключителност. Това е принцип", категорична бе доц. Пушкарова.

В даден случай изключителността може да идва от здравословното състояние на молителя, в друг това да е семейния му статус.

"Винаги може да намерите аргументи за помилване, защото всеки човек има какво добро да изтъкне за себе си или какво страдание да посочи, което действително да заслужава съпричастност и милост ", коментира юристът.

Но помилването не се раздава на базата на емоционални състояния и преценки, посочи още доц. Пушкарова. "Това е правен институт, който действа при определени юридически условия и предпоставки", изтъкна тя.

Помилването се дава по-скоро, когато няма аргументи "Против", а не когато се намери аргумент "За", стана ясно от думите й.

"Първото, което се прави, е да се огледат червените линии, при които помилване не се допуска никога", категорична бе доц. Пушкарова. Помилването не се прилага с цел ревизия на присъдата. Не се дава и при висок риск от рецидив и др.

Тя е категорична, че към всеки случай трябва да се подхожда професионално, но с едно важно уточнение:"Професионализмът не трябва да те прави зъл, безчовечен и студен, но трябва да те прави чувствителен към това кое принадлежи към емоционалната ти реакция и кое е въпрос на юридическа преценка".

"Това, което предпазва държавния глава от това да го подвеждат и манипулират, е професионализмът на комисията", изтъкна юристът.

Президентът няма задължение да оповестява мотивите си. Но обществото трябва да знае, че правото на помилване се упражнява справедливо и компетентно.

"Обществото става тревожно, когато информация няма, както и когато информацията сочи към неразбираем стандарт. Става критично, когато не е съгласно. Но тревожно е по-сериозно, защото тогава обществото не знае дали е съгласно или не", коментира още доц. Ива Пушкарова.

"Според мен ние се намираме в ситуация, в която обществото е тревожно. Ако още малко продължи да е тревожно поради липса на информация, вероятно вече ще стане и критично", не изключва тя.

Нямало причина да се даде тази пресконференция
Всъщност помилванията са различни видове и не всички наказания могат да бъдат помилвани. А относно практиката у нас- Европейският съд по правата на човека е обявил българския механизъм на помилване за най-добър.

"Това, с което нашият модел може да се гордее е по-скоро начина, по който помилването взаимодейства с други инструменти в правната среда", поясни доц. Пушкарова.

"Не сме се опитвали да правим реформи или революции. Опитвали сме се да работим така, както смятахме, че трябва да се работи", изтъкна тя.

По мнението й публичността и отчетността са важни за самозащитата на самата институция, за самоусъвършенстването й, както и за поддържането на стандарта. "Чрез публичността и отчетността институцията показва, че се старае", убедена е тя.

Освен това, хората дават доверието си не заради гръмките обещания, а когато виждат старание. И не е страшно да се греши, защото разговорът върху грешката повишава доверието, според юриста.

"Тук стои един друг въпрос- какво става при загуба на отчетност? Тогава отговорността да се доказва, че тази непроницаемост на институцията не прикрива злоупотреби, вече тежи върху самата институция, а да докаже, че не злоупотребява вече е доста трудно. Публичността и отчетността предпазват институцията от упреци, че упражнява власт непроницаемо", убедена е доц. Пушкарова.