Доц. Стойчо Стойчев пред Lupa.bg: Ако Радев застане зад Ваня Григорова на вота, ще видим ново явление

За политическата криза, пред която е изправена страната, хаосът и екстремните ситуации, които нажежиха до червено управлението, както и за дилемите, пред които са поставени изпълнителната и законодателната власт, разговаряме с доц. Стойчо Стойчев - политолог и преподавател в Софийския университет.

- Доц. Стойчев, в ситуацията на прецедент след прецедент в държавата, клатушкащо се служебно правителство, компромати, смяна на министри и пълна нестабилност, какви са вашите прогнози поне за няколко месеца напред? 

- Надявах се панаирите да престанат с назначаването на служебния кабинет, защото няколко седмици и дори  месец бяха тегав низ от постоянни излагации. Но уви – реалността ме опроверга. В рамките на 6 дни от работата на служебния кабинет да се иска смяна на двама служебни министри е малко странно. Очевидно нещо се е случило. Далеч съм от мисълта, че г-н Главчев няма основание за тези смени, но отвън изглежда несериозно, странно като подбор. Каква е гаранцията, че като двама се сменят, останалите в кабинета няма да се налага да бъдат сменяни в следващите седмици също?

Това е едно на ръка. Второ - тази несигурност, която се излъчва от служебния кабинет се използва веднага за всякакви упражнения – и от президента, и от партиите в НС, които сега ще внасят вот на недоверие на кабинет, който не са излъчили.

Няма логика в това. Били положили клетва в парламента, какво от това? Президентът е този, който назначи правителството с указ и той ги засили да се закълнат в Народното събрание, а не при него. Тази работа президентът я инициира. Независимо къде е положена клетвата като място, органът, който назначава е президентът. В момента не се чака санкция на НС, както би било при нормален кабинет, а се чака санкция на президента.

- Длъжен ли е Румен Радев да подпише указ за смяната на министри, защото и такава версия се чу?

- Не, откъде-накъде ще е длъжен? Цялата тая работа с панаира опира до там, че и самите конституционалисти не знаят какво трябва да се случи. Като резултат от деинституционализацията на партийната система в последните години, стигнахме към момента до деинституционализация и на основните по Конституция институции в страната, каквито са кабинетът, парламентът и президентът. Не е ясно кой за какво носи отговорност, какви решения приема и т.н.

Затова подходът на Димитър Главчев отначало беше изключително работещ –имаше всякакви действия да консултира предварително с президента, за да не се стига до ситуация като сегашната – на разнобой и конфликт. Ясно е, че в такава конфигурация като сегашната, трябва да се действа предварително, без да оповестяват някакви решения и предварително да се съгласува какво ще правят.

Доколкото разбирам, смяната на външния министър е  трябвало да стане точно по този начин, но Борисов изпреварващо, с това изказване в ”Подуяне”, отприщи целия низ от неща впоследствие. Ако същия ден, преди Борисов да се изкаже, Главчев беше изпратил в президентството такова решение с цел да получи предварително съгласие, без да се оповестява тия неща, всичко щеше да е съвсем различно. 

Така че конфигурацията е сложна, в такъв дух на сътрудничество, какъвто президентът демонстрираше от самото начало, по отношение на г-н Главчев, можеше да се свършат доста неща. Но това не отменя факта, че е изключително странно седмица от работата на кабинета да се искат тeзи смени.

И понеже няма някаква ясна аргументация, макар че може, например, външният министър да е ядосал американците, израелците и т.н., но нека да се кажат ясно тези неща.

Защото в момента, тази работа, така, както я направиха, излиза, че на Бойко Борисов му скимнало, скарал се на Главчев, той скочил, и на всичкото отгоре му било казано, че трябва да предложи зам.-председателя на партията за външен министър. Така излиза и това на хората им изглежда много вероятно. Ходи после, обяснявай, че не е така.

- Тази версия затвърди и президентът, след като директно коментира, че Главчев изпълнява щенията на партийния си началник.

- В момента, в който се покажеш слаб по някаква линия, всички ще те атакуват. Тая линия в момента с българската политика е като в Game of throns – всеки е срещу всеки и няма трайни партньорства, няма вечни съюзници, няма вечни приятели. Тук всеки се събира тематично с едни срещу другия, за да не дадат на някого надмощие. Това правят политиците в България от 2021-ва година.

- Докъде ще доведе всичко това? В тази суматоха и нелоялна надпревара, удари под кръста и липса на легитимни правила, какво ще се случи на изборите?

- Зависи от две неща – дали президентът ще реши да прави пореден проект. Виждам, че Ваня Григорова се е засилила да влиза в тази кампания. Друг е въпросът вече колко сериозно изглежда това – хвърлиха се на амбразурата за местните избори. Сега вече общината не ги интересува – като не станахме кмет, отиваме към парламента.

Доколко Ваня Григорова и това, което тя прави ще бъде припознато от президента и хилядите тесни социалисти. Ако стане тая работа, възможно е да гледаме някакво ново явление.

Ако Румен Радев застане зад нея, защото не виждам зад кого друг, то ще бъде недиректно, а както го направиха с  ПП – в такава схема. Ако Радев по никакъв начин не индикира някакво участие, като преференция, пристрастие, евентуално избирателната активност да бъде толкова ниска, че при една голяма мобилизация на „Възраждане” на тези избори, те може да изпреварят ПП.  

При малко общи гласове, техните ще бъдат по-голям процент. И по този начин да излязат като втора политическа сила и оттам нататък да се твърдят някакви варианти за включването им в управлението, по подобие на последното правителство на Борисов с   с Обединените патриоти.

- В каква схема може да се случи това - в конфигурация ГЕРБ-"Възраждане"-ДПС?

- По-скоро като гледам, би било някакво правителство на малцинството или експертно правителство, подкрепяно от тия партии. Защото те в официална коалиция няма да влязат.

Нито едните искат с другите, нито за външните партньори ще бъде ок, затова по-скоро излъчване на някакво правителство на малцинството, пък подкрепяно от НС от еди какви си формации.

Второто правителство на Борисов беше подкрепяно от Патриотичния фронт, без те да  участват с министри в кабинета. Чак след това станаха официални партньори в управлението, след 2017-а година с оставката. Но отсега е рано да се говори, защото не знаем кой ще се регистрира на изборите, в каква конфигурация ще влязат.

Не знаем и какви неща предстои да видим - историите със снимките на Живко Коцев и т.н. са само прелюдия. Щом тръгнаха 2 месеца преди изборите, след 1-2 седмици ще има още материал. В момента социолозите са тръгнали да мерят терена какво ще случва. Като се  види накъде върви, тия, дето ги пускат тия неща на порцийки, ще преценят как оттам нататък да действат – дали има резултат или да засилват ефекта.

- А накъде вървят ПП, какво ще се случи с тях на изборите? Възможно ли е да останат извън борда, въобще да  изпаднат трайно от управлението?

- Зависи доколко ще им тежи съвместното управление с ГЕРБ и ДПС, и второ – доколко ще им тежи този скандал с митниците и с Живко Коцев. Това са изключително трудни за определяне фактори – в една нормална среда на рационална политика, това е тотален крах за тази партия – няма какво да я обсъждаме повече. Но в България мислим за политиката повече емоционално, отколкото рационално и сме на принципа „Нашият си е наш, независимо колко греши”, независимо какви простотии прави.

Избирателите подкрепят техните си партии, защото са агитка, а не рационално мислещи избиратели и това не важи само за симпатизантите на ПП, всички мислят по този начин.

- Дали това правителство, което показва нестабилност още от самото начало, ще издържи няколкомесечния си мандат или наесен може да се окажем пред нови избори?

- Според мен няма да има смяна на служебния кабинет в движение, защото това ще застраши организацията на самите избори. Тя е тръгнала вече, няма как да бъде променена. Президентът си е издал указите. Ако Главчев е твърде настоятелен за смяната на тия министри и заплаши, че в противен случай ще си подаде оставката и той ще трябва отново да върти консултации и да избира министър-председател и т.н. предполагам, че президентът ще отстъпи.

- Опцията служебният премиер Главчев да подаде оставка засега се допуска само  в сферата на шегата...

- Ако президентът откаже да подпише указ за смяната, или да каже, че ще смени министрите, но с други, тогаво или Главчев се съобразява и предлага друг, вместо Даниел Митов, или президентът не се съгласява и тогава е възможна оставката на Главчев. Да видим на кого докъде ще му издържат нервите.

Ако Главчев хипотетично подаде оставка, президентът трябва да започне отново – консултации, да избира нов премиер, което поставя на карта организацията на изборите. Ясно е,че кабинетът Главчев ще действа, докато не се назначи друг, но така или иначе, организацията на изборите е почнала и тече. И тогава цялата работа ще опре пак до президента. Затова мисля, че ще решат този въпрос в рамките на утрешния ден, когато са си насрочили среща. В тази ситуация, няма как да не се прояви разбиране и да не се намери решение.

- Но на следващи избори най-вероятно пак ще се изправим пред същата ситуация като при предишните тупик варианти...

- О, да, като гледам общата нагласа сред политиците и администрацията, хората, които се занимават с тия неща са за нови парламентарни избори през есента. Така че тая работа със служебното правителство не е за тия двата месеца, а за по-дълъг период от време. Нагласят все пак конфигурация, която да бъде устойчива.

Освен това, сега ще има и парламент, който може да приема бюджети и т.н. Т.е. няма да има някаква супер голяма важност това дали НС ще излъчи кабинет или не. Кабинет си има, парламент си има, мнозинства се образуват, т.е. тази  конституционна промяна по отношение на служебните кабинети не касае само служебните кабинети, а функционирането на държавата.

Въобще оттук насетне в условията на липсващо мнозинство в парламента. Така че можем със служебни кабинети от този порядък да караме години наред - с парламенти, които си гласуват и периодично се правят избори – това е вече съвсем канализирано, но все още не се казва директно. Кабинетът винаги ще бъде в диалог с президента, това е като френския модел – имаш министър-председател, имаш и президент, които пък влизат в конфликт, защото трябва заедно да договарят важни неща за изпълнителната власт. Ние горе долу влязохме в такава хипотеза – споделена власт между премиера и президента.

- Чуват се призиви за премахване на вече приетите промени в Конституцията, които усложниха всички процедури и изправиха управлението пред нови, непознати казуси и ситуации. Според Вас, възможно ли е да се стигне до нещо подобно?

 - Първо, трябва да се види какво ще направи Конституционният съд. Трябва да се произнесе, тогава ще стане ясно. Но в момента няма мнозинство за нищо, така че мнозинство за промени в Конституцията трудно ще се събере.