Дончев е против административно определяните заплати

Бюджетът е точката на равновесие между всички коалиционни партньори. Дали е добър - не. Поне не е най-добрият възможен. Това каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в ефира на БТВ.

България трябваше много по-смело да следва курса на свиване на дефицита, смята той. "Най-много в този бюджет не харесвам, че прилича на бюджета за 2022, 23 и 2024 г.", посочи Дончев.

Според него, ако бюджетът беше по-реформистки, е било възможно да падне правителството. "При такива големи различия с някои от партньорите е напълно възможно", отбеляза вицепремиерът.

"Това е възможният бюджет. Алтернативата беше да имаме някакъв бюджет пролетта, което не е нормално", допълни той.

Според него големият недостатък на бюджета е, че следва матрицата на тези през последните четири години.

По думите му механизмът за определяне на минималната работна заплата, базирана на средната, е перпетуум мобиле. Той смята, че ако това не се промени, след 6-7 години България ще се превърне в държавата с най-високата минимална работна заплата в Европа, което не би било лошо, ако беше базирано на конкурентоспособност, на икономиката, на производителността на труда.

Аз съм против административно определяните заплати, каза Дончев. По думите му има други плащания, които са обвързани с минималната работна заплата и би било редно да се намери политически консенсус това да се премахне.

Румен Спецов напуска поста на директор на Националната агенция по приходите, след като правителството го избра за особен управител на „Лукойл“, каза вицепремиерът. Той обясни, че Спецов не може да съвместява двете длъжности и вече се търси нов шеф на приходната агенция.

В същото време, изборът му за особен управител на „Лукойл" продължава да предизвиква дебати. Докато управляващите са убедени, че той ще се справи, опозицията продължава да припомня, че Спецов няма опит в енергийния сектор.

До момента той все още не е говорил по темата.