Духът на Дракула се разхожда в Хоя Бачу

Момиче гони пеперуда 5 г. - смята ги за няколко минути

Мистика
22:09 - 24 Януари 2023
2274
Духът на Дракула се разхожда в Хоя Бачу

Гората Хоя Бачу в Северозападна Румъния – в областта Трансилвания, е известна по света като румънския Бермудски триъгълник. Названието няма географските очертания на триъгълник, но си прилича с района на Бермудите заради изчезващите хора и необикновени явления. Гората се намира в непосредствена близост до владенията на митичния граф Дракула и сянката му често е виждана от местните. В Хоя Бачу се разхождат духове, случват се паранормални явления, растат странни по форма и размери дървета.

От време на време се появяват извънземни. Между листата изникват странни образи, светят необясними светлини и се чуват женски писъци. Малцината, успели да излязат живи от гората, разказват, че през цялото време усещали, че някой ги наблюдава. Затова днес Хоя Бачу е в челните места за едни от най-странните дестинации в света. А само преди век Хоя е просто гора. През нея минавала утъпкана пътека, по която пътниците не се бояли да минават дори и нощем. В наше време пътят е обрасъл, а да минават нощем по него рискуват само любителите на силни усещания или на НЛО.

В началото на миналия век гората Хоя започнала да се променя по странен за хората начин. Правите стволове на дърветата се извили в чудовищни извивки. Почвата обрасла с гъст мъх. Постепенно започнали да изчезват горските животни, а след тях и почти всички птици. Местните жители твърдели, че виждат Влад Цепеш, който навремето обожавал да ловува по тези места.

След края на Първата Световна война пастир с прякор Бачу, което на местния говор означавало вожд, лидер, подкарал стадо от 200 овце към панаира в град Клуж-Напока. Пътят му минавал през гората. Бачу влязъл в нея рано сутринта и безследно изчезнал. Жителите на града и околностите претърсили гората и площада – около 35 хектара, но нямало следа нито от овцете, нито от овчаря. Разбойници по тези места отдавна не се били появявали, но дори и да убиели Бачу и скриели неговото тяло, то нямало как да скрият мъртви или живи 200 овце, така че никой да не забележи. Уважаваният човек и овцете му се загубили без следа, а гората от този момент започнала да се нарича Хоя Бачу.

В следващите няколко години в Хоя Бачу се загубили още няколко човека. Техните тела също не били намерени. И ако тези трагични случаи могат да бъдат приписани на нещастен случай, нападение на диви животни или зли хора, то за други няма разумно обяснение. Млада учителка, невярваща в Бога и дявола, отишла в гората за гъби. Дълго време не се прибрала и хората започнали да я търсят. Открили я седяща на ръба на страшна пропаст. Учителката напълно била загубила паметта си, дори не помнела името си. Минало време, но тя не се възстановила.

5-годишно дете подгонило пеперуда и навлязло в гората. Детето изчезнало безследно и всички усилия да бъде открито, се провалили. Едва след 5 години изчезналото без следа дете излязло от гората в същите дрехи, непроменено на външен вид и с пеперудата в ръка. Детето не могло да каже къде се е загубило и къде е било. За него били минали само няколко минути.

Въпреки тези с нищо необясними изчезвания има хора, които продължават да посещават страшната гора и да се опитват да се забавляват в нея, да берат плодове и гъби. Някои скоро се разболявали - оплаквали се от кожни възпаления, мигрена, виене на свят и повръщане.

През 1960 г. от феномена Хоя Бачу се заинтересувал румънският биолог Александър Сифт. Той станал първият учен, който сериозно се заел с изследване на паранормалната зона. Няколко години той смело работел, като не обръщал внимание на опасната слава на Хоя Бачу.

Сифт нощувал в гъсталака и правел снимки. Хоя Бачу не му причинила никаква вреда. Той забелязал, че във вътрешността на гората имало кръгла поляна, на която липсва растителност. При сравнителен анализ нямало разлика между почвата на поляната и обикновената горска почва. Нямало биологическа причина за изчезване на растителността в пределите на кръглата поляна. Александър Сифт отбелязъл, че

НЛО - най-често в кръгла форма, можело да се забележи във всяка точка на гората. Но в района на голата поляна тяхната активност била най-голяма. При проявяване на фотографската лента след нощна фотосесия изследователят обърнал внимание на още една особенност - на много снимки се виждали кръгли светещи обекти, невидими по време на заснемането.

През 1968 г. работата на Сифт продължил румънският военен инженер Емил Барн. Скоро след началото на наблюденията му се удало да фотографира НЛО над върховете на дърветата. Експертите установили, че това действително е летящ обект, чиято природа не може да бъде обяснена. Счита се, че това е най-достоверната снимка на НЛО в Румъния.