Два вида бактерии „построили” Побитите камъни – по сантиметър на 350 години

Популярните Побити камъни край Варна са известни в цял свят. Малцина обаче знаят, че групата на пътя между крайморския град и Девня е всъщност една малка част от целия природен феномен.

Останалите колони са разпръснати по западната част на Варнeнското плато между град Белослав и селата Страшимирово, Слънчево, Баново и Повеляново на площ от близо 50 квадратни километра и остават непознати за туристите. Там, където са струпани, районите са без растителност и създават усещане за дъно на море, като все още могат да се намерят и фосили.

За произхода на Побитите камъни има цяла плеяда теории и хипотези - че са остатъци от замъци, че са дело на човека, че са вкаменени гори, даже, че са дело на извънземни. За търсенето на истината, изследванията и силата на природата БТА разговаря с проф. Любомир Димитров, научен секретар на Института по океанология към БАН.

Най-атрактивната част от Побитите камъни всъщност е край Белослав, в района по-известен като Кариерата, разказа Димитров. До красивата и впечатляваща местност може обаче да се стигне само след подробно обяснение от местните. Указателни табели няма. Отбивката на пътя е полускрита от надвисналите дървета и храсти.

Освен това мераклиите да разгледат феномена, ако не са готови да вървят няколко километра пеш, трябва да са с по-здрави и по-високи автомобили. Асфалтовата покривка на пътя е разбита и осеяна с впечатляващи трапове. Офроудовото пътуване обаче си струва, тъй като накрая пристигналите се озовават в друго време и друг свят.

Разкрива се уникална гледка към колоните и образуванията около тях. Пейзажът е полупустинен - камъни, пясък и ниска растителност. Срещат се редки за нашата страна видове на флората - кактуси и планинска роза, които са включени в Червената книга на България. Районът е обиталище и на много животни - лисици, зайци, гущери, жаби, змии, скорпиони.

Местността е известна като Кариерата, тъй като тук се е добивал кварцов пясък за нуждите на стъкларския завод в Белослав, разказа Димитров. По думите му хората са свличали пясъка с водни струи. В един момент се разкрил вертикалният разрез на колоните и добивът бил прекратен, за да не бъде разрушен природният феномен.

Уникалното е, че тук се разкриват и петте нива на Побитите камъни, обясни Димитров. По думите му най-популярната централна група всъщност се намира на четвърто ниво. Край другите села могат да бъдат разгледани другите нива, но само край Белослав са видими всичките - ред колони, малък пласт от монолитен варовик, после пак колони. Тук се намира и най-високата запазена колона, която се извисява на повече от 7 метра.

Всички колони са се образували в седименти принадлежащи към т.нар. Декилиташка свита, допълни Димитров. Разясни, че "декилиташ" в буквален превод от турски език означава "побит камък". По думите на Димитров групата колони е част от долния миоцен. Иначе казано се е формирала след изчезването на динозаврите.

Монолитната плоча, над която започват колоните, е на около 53,5 милиона години, добави Димитров. По думите му горният край на свитата е на 50 милиона години - т.е. образуването на колоните е продължило около 3,5 милиона години. В този доста неясен за човешкото въображение период от развитието на Земята районът всъщност е бил плитко море, остатък от големия океан Паратетис. Водната шир е била с интензивна карбонатна сегментация. С годините морето е ставало все по-плитко и всичко се е затрупало с пясък.

Колоните са образувани около природни газови извори от консорциум от два вида бактерии

За произхода на колоните позицията на учения е, че най-точната хипотеза е, че са образувани около природни газови извори от консорциум от два вида бактерии - метанотрофични (археа) и сулфат-редуциращи бактерии. Проф. Любомир Димитров лично е работил по доказването й в партньорство с двама белгийски специалисти - проф. Руди Свенен и д-р Ева Де'Бувър, чиято докторска дисертация е точно върху произхода на българските Побити камъни.

Всъщност оформянето на хипотезата му започнало още през 1996 г. Тогава посетил датския полуостров Ютланд до протока Категат, където видял същите колони, но под водата. И те са изправени, с дупки по средата, но са по-млади - образували са се през последния милион години, разказа Димитров. По думите му строежът на датските "побити камъни" продължава и в момента, а местните са ги кръстили Бълбукащите рифове. Ученият допълни още, че произходът на феномена в Скандинавската страна е установен категорично.

И двете бактерии се срещат само в анаеробна (безкислородна) среда и една без друга не могат, работят само в тандем, разясни Димитров. По думите му археа е по-древната от двата вида и се черпи енергия и въглерод от газ метан. Затова се среща около гейзерчетата газ, които излизат от дъното на морето. Археа е по средата, другият вид я обгражда.

От този тандем като отпадък излиза вид цимент - калциев карбонат. Така се циментират песъчинките и "строежът" расте и то не по хоризонтал, а вертикално около струята на гейзерчетата метан, разясни Димитров. И уточни, че средата за тези бактерии задължително трябва да е анаеробна - т.е. без кислород. Ако няма кислород и има източник на храна - метан, този консорциум от бактерии се образува и започва да работи, посочи ученият. Естествено, "строителите" са абсолютно невидими с просто око, виждат се само под микроскоп.

В началото на този век е открито такова "строителство" и на дъното на Черно море, но на дълбочина от 450 метра, където водата е наситена със сероводород и липсва кислород, допълни Димитров. По думите му изследователите са успели да видят образуващите се колони, газовите извори и са установили същото, което е открито преди това в Дания.

След като Димитров започва да работи с белгийските учени по доказването на хипотезата за произхода на българските Побити камъни, първата задача е да вземат проби от централната група колони, както и от останалите групи. "Ползвахме една ръчна сонда, за да стигнем до вътрешната, неокислинна част, а после запечатвахме колоните, така че да не нарушим целостта им", разказа ученият.

Той допълни, че за един доста дълъг период от време от България за Белгия са пътували пратки с камъни, едната от които надхвърлила 200 килограма. Усилията обаче си стрували напълно труда. "Успяхме да докажем, с помощта на колеги от Германия, че и тук са действали такива бактерии, само че преди милиони години. Това е единственото място в света с такава древност. Всички други находки са много по-млади", каза Димитров.

Изчисления показват, че двата вида бактерии изграждат един сантиметър от колоните за около 350 години

Простите изчисления показват, че двата вида бактерии изграждат един сантиметър от колоните за около 350 години, допълни ученият. На въпроса защо не са се чупели, обясни, че причината е, че градежът всъщност се е осъществявал в седимента, в пясъка, който е служил за строителен материал. Когато има извор с метан под дъното, колоните започват да растат, но същевременно се натрупва и седимент, посочи Димитров. Колоните се издигат нагоре, нагоре, нагоре, и когато стигнат място, където има кислород, дейността по изграждането им спира, образува се плоча върху тях и ги "запечатва". След това метанът отново избива и бактериите продължават да "строят" следващото ниво.

На въпроса дали Побитите камъни не трябва да се покрият с някакъв тип покрив, за да не се рушат от атмосферните условия, Димитров отговаря отрицателно. Според него няма смисъл да се правят покриви, но пък е задължително да се осигури нормален достъп до групите колони, особено край Белослав.

"Централната група е изключително впечатляваща, но може да бъде обиколена за 10 минути, докато тук информацията е много повече и ако се направят екопътеки, хората ще могат да разглеждат и да се удивляват на строителните умения на микроскопичните бактерии", аргументира се ученият.

С огорчение допълни, че по света няма геолог, който да не наостри уши, като чуе за Побити камъни, но за туристите, които посещават страната ни, все още е "тайна", че на планетата ни няма друг такъв феномен на сушата. Точно поради тази причина е направено и предложение до ЮНЕСКО Побитите камъни, но с всички си групи, да бъдат включени в списъка на световните геоложки феномени.

Извън средите на геолозите, природният феномен във Варненско, представлява сериозен интерес и за археолозите, тъй като тук са намерени единствените за България доказателства за живот на човека през мезолита.

Намерените артефакти представляват каменни или кремъчни ножове, стъргалки, стрели, брадви и чукове. Предполага се, че древните хора са използвали за убежища и жилища нишите под кухините от варовици, които приличат на малки пещери, получени след разрушаването на пясъците между тях, допълни картината археологът Теодор Роков от Варненския исторически музей.

По думите му Побитите камъни стават достояние на света благодарение на един руснак и на един англичанин. За първи път това название е вкарано в обръщение от руския учен Виктор Тепляков, обясни Роков. През 1828 година по време на руско-турската война, докато прави обход с малка военна част в околностите на Варна и Шумен, попада случайно на това място.

Известни са неговите "Писма от България", които той пише до своя брат, изразявайки натрупаните впечатления. В две от тях той описва Побитите камъни и за първи път изказва предположението, че може би това са останки от човешка дейност. По време на Кримската война пък английски военни части, използвайки описанието на Тепляков, идват на Побитите камъни и един от офицерите - Фредерик Хамилтън, реже парче от колона и го изпраща в Англия до брат си Уилям, който е бил геолог. Тогава за първи път се изказва другата хипотеза - че феноменът не е дело на човека, а на природата.