Един гений на 80!

Димитър Якимов - Митата. Любимецът на препълнените стадиони. Обичаше го цяла червена България, а огромна част от останалите фенове истински му се радваха.

Милиони се възхищаваха на изумителната му игра.През 60-те и началото на 70-те години всички се прекланяха пред съвършеното майсторство на гениалната десетка в армейския тим. Якимов днес празнува своя 80-годишен юбилей.

Якимов и неговата звезда изгряха още когато не бе навършил 18 години. През пролетта на 1959 г. У нас се проведе турнир за купата на УЕФА (юноши старша възраст). Редом с Петър Величков, Никола Цанев, Никола Котков, Иван Ранков, Георги Соколов, Панталей Димитров и другите млади "лъвове", Димитър Якимов спечели завинаги сърцата на българските футболни зрители.

С неуморния си дух, с усета за тънкия пас, с впечатляващия поглед върху играта за такава ранна възраст. И най-вече с онзи незабравим гол срещу ФРГ на стадиона в Перник, когато премина през цялата слисана отбрана на противника и заби топката във вратата. На 18 години стана европейски шампион. Вдигна голямата кристална купа. Това беше началото на една забележителна футболна кариера.

Великият треньор на България Крум Милев удостоява голямото дарование от Кьоновица с честта да играе в състава на най-успешния роден клуб - ЦСКА. След десет сезона като титуляр на армейския символ Гацо Панайотов се търси равностоен партньор и достоен наследник в нападението начервения клуб. Така от есента на 1960 г. започват най-славните страници от футболната кариера на Димитър Якимов.

Червеният маестро притежаваше изключителен характер. Имаше високо самочувствие, но с респектиращо уважение към спортния противник. Беше привърженик на феърплея, ненавиждаше грубяните в играта, белязали го с безброй контузии, чиито белези от стари рани и днес напомнят на беловласия ветеран за болките и страданията, преживени през годините.

След 12-годишна забележителна футболна кариера с червения екип, отдал своята младост за каузата на армейския отбор, виртуозът Димитър Якимов беше преждевременно освободен. Мълвата тогава упорито твърдеше, че генералите от МОН са настоявали.

Защо остана в тайна за широката футболна общественост. А Митата можеше в зряла възраст да даде още много за просперитета на своя любим клуб. Тепърва предстояха битките срещу Панатинайкос, Аякс, Байерн, Ювентус и Сент Етиен. За съжаление ЦСКА не почете, както подобава една такава заслужила личност като Димитър Якимов.

Обещаният бенефис като прощален мач между ЦСКА и сборен тим от Балканския регион беше неколкократно отлаган, а накрая дори, незнайно защо, отменен. Обидата, нанесена на Митата, остава за цял живот. Непростимо, недопустимо за клуб със славна история!

Футболният свят се поклони пред корифея на пленителната игра. Най-съвършеният български футболист получи признанието на всички зад граница. Не го получи у нас. Едни други, наричащи себе си "футболни ерудити", сини журналисти, посели семето на клубната вражда и ненавист, се правеха, че не го забелязват. Майната им! Не го посочиха никога за Футболист №1 на България! А Митата беше най-достойният. И през 1967, и през 1968, и през 1969, и през 1971 година!

50 години Митата спазваше своя обет да не дава никакви интервюта по какъвто и да е повод. Не се изкушаваше по никакъв начин да търси късна слава в наши дни. Сам избра забвението и забравата. Остана с верните си приятели от онези години.