Една легенда на 56 - крал Ерик!

Нещо за четене
10:15 - 24 Май 2022
1829
Една легенда на 56 - крал Ерик!

Не са много старите футболисти, които ще бъдат посрещнати като герои, колкото днешните, световноизвестни звезди. Ерик Кантона не е просто герой, той е наричан крал от феновете на Манчестър Юнайтед. Според мнозина 1966 година е историческа за английския футбол – Крал Ерик е роден. Днес бившият френски национал празнува своя 56-и рожден ден.

Със сигурност Кантона е един от най-обичаните и същевременно най мразени футболисти на Острова. Той беше катализатора на доминацията на „червените дяволи" в английската Висша лига. Изигра ключова роля и за изграждането на невероятния успех на ерата Алекс Фъргюсън. Привържениците на Юнайтед все още скандират името му по-високо от на всеки друг.

Сър Алекс го определя като един от четирите играчи от световна класа, които са играли под ръководството му. Легендарният мениджър с усмивка говори за пристигането на Кантона на „Олд Трафорд" през 1992 година. Тогава французинът застава и казва: „Аз съм Кантона. Колко голям си ти? Достатъчно голям ли си, колкото мен?".

Впоследствие той показва какво всъщност има предвид с тези си думи, като в периода до 1997 година е основната движеща сила на клуба. В 143 мача за Юнайтед Крал Ерик отбелязва 64 гола, някои от които ще останат завинаги в историята.

Бившите му съотборници продължават да се изказват ласкаво за него и да си припомнят времето, когато за били заедно на терена. Гари Невил все още твърди, че са малко футболистите, които имат толкова голямо присъствие на терена. За Дейвид Бекъм най-голямото признание е било в моментите, когато Кантона му е казвал: „Браво, чудесен гол!".

След като окачи бутонките, бившият нападател се изявява като актьор, като има повече от 20 филма зад гърба си.

Определено Ерик Кантона е един от онези футболисти, за които можеш да кажеш: „Щастлив съм, че съм живял по негово време!".

Бившия президент на Манчестър Юнайтед Мартин Едуардс дори не се поколеба, когато започна да говори за влиянието, което Ерик Кантона имаше на „Олд Трафорд“: „Той промени историята на клуба.“

Рекордни 13 титли на Висшата лига, три домашни дубъла, требъл, два трофея от Шампионската лига и кабинет с трофеи, приличащ на пещерата на Аладин – всичко това дойде след отмъкването на Кантона от големия враг Лийдс.

Френският нападател беше различен и, като че ли, разполагаше с всичко – бе експлозивен, вкарваше голове, носеше блясък и искри на терена, риташе съперници и фенове и имаше ореол на нещо повече от звезда.

В петте си години на „Олд Трафорд“ с фланелката на „червените дяволи“ Кантона изигра 170 мача и отбеляза 77 гола, като спечели титлата във Висшата лига цели четири пъти и още два пъти трофея от ФА Къп.

Точно затова и Крал Ерик се ползваше от по-специално отношение от най-великия мениджър в историята на Юнайтед – сър Алекс Фъргюсън.

Шотландският специалист, който се пенсионира през 2013-а и пое ръководна роля в клуба, никога не се е страхувал да се скара на свой футболист, за каквото и да било.

Гигант като Яп Стам не можеше да му се опълчи, а любимецът на публиката на „Олд Трафорд“ Дейвид Бекъм не само така и не сложи капитанската лента на ръката си, но накрая получи бутонка в лицето. Така, де, „случайно“, но все още няма отговор на въпроса защо обувка не е летяла към нечие друго лице, а точно към това на Бекъм...

Но с Кантона беше различно.

„Ако има футболист, някъде по света, който да е създаден за Манчестър Юнайтед, това е Кантона. Той имаше собствен стил на поведение, изпъчваше гърди, вдигаше високо главата си, все едно питаше всички: „Аз съм Кантона. Кои сте вие? Има ли по-голям от мен?“ – сър Алекс Фъргюсън купи Кантона от Лийдс през 1992 г. и още от началото знаеше, че привлича звезда.

Не само отношението на Фърги към Крал Ерик бе специално. Това на останалите също и си личеше по думите им.

„Кантона водеше най-много с присъствието си, с харизмата си. Той беше капитан, който нямаше нужда да крещи. Дори рядко говореше“ – Рой Кийн, който бе капитан на Юнайтед в общо 480 мача мача за лидерските качества на Кантона.

„Той попада в моя идеален отбор на Манчестър Юнайтед за всички времена не само заради изключителните си качества, но и заради начина, по който умееше да вдъхновява останалите играчи в отбора“ – сър Боби Чарлтън вярва, че Кантона заслужава да бъде запомнен като един от най-великите, носили екипа на Манчестър Юнайтед.

„За мен, той е една от причините Висшата лига да започне да се развива толкова бързо, колкото се развиваше. Той пръскаше харизма и гениалност и бе далеч над всички останали във Висшата лига по онова време“ – Петер Шмайхел за качествата на Кантона.

„Той е единственият футболист, на когото не съм виждал шефът да крещи. Една вечер всички бяхме поканени на филмова премиера и трябваше да бъде облечени в черни костюми и с вратовръзки. Ерик се появи кремаволимонен костюм с маратонки Nike. Шефът просто му каза, че изглежда фантастично“ – спомен на бившия нападател на Юнайтед Анди Коул от книгата „Glory, Glory!”.

„Ерик беше основната мишена за феновете из цялата страна. Не само играчите се опитваха да го разконцентрират, но феновете изпитваха нуждата и те да правят същото. Някои от обидите по негов адрес бяха ужасни. Накрая мисля, че просто не издържа. Беше толкова мразен, защото беше изключително добър“ – Гари Палистър обяснява незабравимия скок с ритник на Кантона срещу фен на Кристъл Палас през януари 1995-а.

„Бих се отказал от всичкото шампанско, което съм изпил през живота си, за възможността да играя рамо до рамо с Кандона в европейски мач на „Олд Трафорд“ – един от най-големите почитатели на Крал Ерик бе великият Джордж Бест.

„Какво не е казано още за Ерик Кантона? Величествен футболист. Човек, който отвори вратите за толкова много французи към Висшата лига. Играч с характер – Краля“ – бившият полузащитник Еманюел Пти, който игра в Англия за Арсенал и Челси и бе част от състава на Франция, който спечели домашното Световно първенство през 1998 г.

„Не съм сигурен какво можеше да се случи без него, но знам, че всичко започна да върви от момента, в който го взехме“, добавя Едуардс.

Но Кантона имаше история със скандалите. В Юнайтед се чудеха кога нравът му отново ще се прояви и на 25 януари 1995-а дойде всеизвестният му кунг-фу ритник срещу фен на Кристъл Палас на „Селхърст Парк“.

„Това беше лоша вечер. Беше ужасен момент. Да избухнеш по такъв начин. Смятах, че това е краят на Кантона“, признава Едуардс.

Шефовете на Юнайтед и Фъргюсън се събраха на среща в хотел в Чешир. Съгласиха се да изпреварят наказанието на ФА и клубът да извади Кантона до края на сезона. Юнайтед вярваше, че ако действа със силна ръка, във ФА ще са доволни. Но ФА реши, че това не е достатъчно и наказа Кантона за осем месеца.

Последва пресконференцията, на която Кантона каза известната си реплика, че чайките следват рибарите, и която напусна, отправяйки се към Франция и заканвайки се, че няма да се върне.

Фърги трябваше да пътува до Париж, за да го разубеждава. След успешната им среща Кантона се завърна в Манчестър, изтърпя наказанието си и покори сезон 1995/96.

Фразата „Няма да спечелиш нищо с деца“ на Алан Хансен в предаването „Match of the Day” бе последвана от нов домашен дубъл. Французинът помогна на „червените дяволи“ да спечелят ФА Къп и още една титла. След това спечели и наградата за играч на годината за 1996-а. Кантона отговори на критиците си по възможно най-добрия начин.

Кантона мълчеше през цялата кампания и не говореше с пресата. Без значение какво правеха журналистите, французинът не говореше пред никого. Но след като Юнайтед смаза противника си от предишната година Нюкасъл с 4:0 за Чарити шийлд в началото на сезон 1996/97, Кантона се съгласи на интервю на тревата на „Уембли“.

Запитан, след като помогна на Юнайтед да спечели три титли на Висшата лига, дали не е време за триумф и в Шампионската лига, Кантона отговори: „Защо да се целим само в Шампионската лига?“

Кантона посочи, че Реал Мадрид, Барселона и Байерн Мюнхен не се целят само в европейската корона, но се борят и за титлите в своите първенства. „Можем да спечелим всичко!“, сигурен бе французинът.

Три години по-късно го направиха. За съжаление, Кантона вече бе обявил шокиращото си оттегляне от футбола през 1997-а само няколко седмици преди 31-вия си рожден ден.

„Беше огромен шок за мен, когато поиска среща само няколко дни, след като спечелихме титлата през 1997-а – казва още Едуардс. – Не бях подготвен за това.

Хората казват, че са знаели, че нещо не е наред, че Ерик е бил тих по време на празненствата, когато ни връчиха титлата на „Олд Трафорд“. Казват, че е изглеждал готов да се откаже. Но аз нямах никаква идея и не бях забелязал подобно нещо. За мен беше огромна изненада.

Нямаше как да променим решението му. Беше дошъл с подготвено съобщение, което да бъде пуснато, щом напусне страната. Отиваше на почивка и аз трябваше да си мълча, докато той напусне Англия. Това беше. Тръгна си. Звъннах на Алекс, за да му кажа. Можете да си представите колко изненадан бе той също. И той нямаше никаква представа.“

Ерата на Кантона беше свършила.

„В четири от петте сезона, в които игра за нас, спечелихме титлата на Висшата лига и два домашни дубъла – добавя Едуардс.

Абсолютно съм убеден, че ако не беше кунг-фу ритникът, щяха да са пет титли и три дубъла. Щяхме да спечелим титлата през 1995-а и финала за ФА Къп срещу Евертън, ако Кантона играеше, а не беше наказан. Толкова важен беше за нас. Той даде началото на поредицата от успехи, които последваха в следващите години.

Разбира се, Ерик беше доста темпераментен, но доброто у него винаги надделяваше над злото. Очаквах с нетърпение всеки мач заради него. Беше вълнуващ, Беше магически. Той промени всичко.“

Не знаете ли името Ерик Кантона, не знаете какво е футбол и нямате ни най-малка представа колко велика е тази игра. Въпреки че е французин, той пише най-знаковите страници от историята на английския футбол.

Една мъдра мисъл гласи: “1966 година е най-щастливата за Англия, но не защото стават световни шампиони, а защото тогава е роден Ерик Кантона.“

Той е сред най-емблематичните, ексцентричните и ярки играчи и сякаш никога не се е разделял с топката, а пред името му съвсем на място стои титлата “Крал на футбола”. Изключителният професионалист има не по-малко изключителен характер, което прави историята му още по-интересна. Ето я и нея.

1. Корените

Дядо му по майчина линия, Педро Раурих, е роден в Барселона и се е борил срещу диктатора Франсис Франко до самия край на гражданската война от 1939 година. След това е бил издирван, заради което бяга от страната. С него тръгва и с 10 години по-малката му избраница – Пакита Фарнос. Не след дълго се ражда дъщеря им – Елеонора и тримата заживяват в Марсилия.

Съдбата на роднините му по бащина линия е не по-малко тежка. Корените на Йозеф и Люсиен Терес тръгват от Сардиния, но се простират до Франция. Дядо му се е борил за французите във Втората Световна война, а когато приключила, станал строител. Живеели в нещо като пещера край Марсилия почти две години, като през това време строели дома си. Именно там израства и самият футболист.

2. Раждането

Ерик Даниел Пиер Кантона е роден на 24 май 1966 година в предградието Ле Кайол, Марсилия, Франция. Баща му, Алберт, помага в строенето на къщата, рисува, ръководи футболен отбор, а през нощта е част от медицинския персонал в психиатрична клиника. Прави го, защото един от пациентите там е брат на баща му и кръстник на Алберт. Майка му, Елеонора Раурих, е шивачка. Кантона има един по-малък и един по-голям брат – Джийн-Мари и Жоел.

3. Заболяването

Футболистът твърди, че има странно заболяване от малък. “Понякога ми става зле, започвам да виждам един цвят особено ярко пред очите си. Това е заболяване, което имам от дете. Докторите нямат точна диагноза и обяснение.” Може би, това е проява на ексцентризма му, на силната му страст към изкуството или на честите притоци на мощен адреналин, които имат различни проявления при всеки.

4. Изкуството

Отделно от футбола, Ерик се увлича по рисуването още докато е на 8 години. След училището и тренировките, малкият стои до среднощ с четката и боите пред статива. Има за свой кумир Пиер Амброджиани. Стреми се да възприеме стила му, а за 15-ия си рожден ден иска като подарък репродукция на една от най-известните му картини.

5. Футболът

На 14 години Кантона играе за местния отбор на Ле Кайол, воден от баща му. Често е вратар, защото това бил поста на Алберт. Но повече обича да е нападател, да ври в играта, да вкарва голове. Играе по 6-7 часа на ден, всеки ден. На 16 години подписва първия си договор с Оксер – най-добрата футболна академия във Франция.

Играе под наем в Мартиг, връща се в Оксер и получава повиквателна за националния отбор. Искат го от Олимпик Марсилия и Милан, но патриотизма си казва думата. Скандал е причина Олимпик да го отдадат под наем в Бордо, а след това и в Монпелие. Прибират го обратно, но неразбирателствата не са изгладени и той преминава в Ним.

Отново хулигански прояви са причина да реши да се откаже от футбола, едва на 25. Но Жерар Улие го убеждава да пробва късмета си в Англия. От Лийдс се озовава в Манчестър Юнайтед и започва да пише история, а английският футбол вече никога няма да е същият.

6. Седмицата

В миналото, футболистите не са имали възможността да изпъкнат с ексцентрични номера на фланелките си. Задължително било да фигурират числата от 1 до 11, колкото са и играчите на терена. Седмицата била сред най-важните номера и най-често носена от играч, действащ на крилото или зад нападателя. Седмиците били едни от най-значимите на терена и сред любимците на феновете. Кантона е сред емблематичните играчи с №7 на “Манчестър Юнайтед”, но и тук намира своя начин да изпъкне сред останалите. Вдигнатата яка на фланелката му напълно съответства на бунтарския му нрав и гордата осанка.

7. Нравът

Редом до таланта на футболиста, стои и неговото непокорство. То бележи цялата му кариера и живота му изобщо. Веднъж, преди мач бръсне главата си и шокира всички околни. Бие съотборник, защото се е взел насериозно, на друг сцепва устата, след като го замеря с обувка, напада феновете, почти осакатява съперниците, обижда треньорите, на благотворителен мач хвърля фланелката си на земята пред всички, замеря съдия с топка.

Най-скандалната му проява е на 25 януари 1995 година, когато в среща между Юнайтед и Кристъл Палас той отново е пратен преждевременно под душовете. Това провокира фена Матю Симънс да отправи грозни псувни към футболиста. Кантона не губи време и моментално се затичва към него, скача малко преди рекламните пана, поваля го с невиждан ритник от кунг-фу и го довършва с юмруци. Налагат му глоба, обществено полезен труд и го санкционират за осем месеца. Затворът е избегнат на косъм.

След футболът, скандалите около него не спират. Той не спира да сее критики по отношение на всичко, с което не е съгласен. През 2012 година заявява намерението си да се кандидатира за президент на Франция, като използва новината, за да привлече вниманието към проблема с жилищата в страната.

8. Киното

Още кaтo футбoлиcт Кралят прoявявa гoлям интeрec към aктьoрcкaта кaриeрa. Cлeд кaтo приключвa c футбoла, игрae рoлятa нa фрeнcки пocлaник в иcтoричecкaтa caгa “Eлизaбeт“ с Кейт Бланшет. Снимa се във фрeнcкия eкшън “Муки“, влиза в ролята на 160-килограмов мъж в “Дебелакът”, играе самия себе си във “В търсене на Ерик”. Играе в над 51 филма, участва и в няколко театрални постановки. В повечето случаи изпълнява второстепенни роли, но това не го безпокои.

9. Семейството

Жени се два пъти. Първият път е за първата му любов – Изабел, която е сестра на съотборника му в Мартиг – Бернар Ферер. Женят се през 1987 година и се сдобиват с две деца – Рафаел и Жозефин. Разделят се през 2003 година. По време на снимките на “Дебелакът”, Кантона се запознава с актрисата Рашида Баракни. Сключват брак през 2007 година и им се раждат две деца – Емир и Селма. За да отбележат годишнина от връзката си, Ерик и Рашида позират за корицата на списание “Elle”. И тук не липсва провокация – Кантона позира чисто гол до облечената си съпруга.

10. Плажният футбол

Caмo мeceц, cлeд кaтo ce oттeгля oт прoфecиoнaлния футбoл, братът на Кантона гo пoдтиквa дa пoигрae прoфecиoнaлнo мaлкo плaжeн футбoл. В пocлeдcтвиe тoй cтaвa трeньoр и прeз 2005 година извeждa нaциoнaлния oтбoр пo плaжeн футбoл нa Фрaнция дo cвeтoвнaтa титлa.

Тoвa e eдвa вторият cлучaй, в кoйтo титлата ce пeчeли oт oтбoр, рaзличeн oт Брaзилия. Ерик смята, че плaжният футбoл e нaчин пoдцeнявaни прoфecиoнaлни футбoлиcти дa пoкaжaт рeaлния cи пoтeнциaл. Той лобира за въвеждането на професионална структура на този спорт във Франция.