ЕК предлага мерки в помощ на "зеления преход"

Европейската комисия (ЕК) оповести план за действие за по-ефективно функциониране и развитие на електроенергийните мрежи в ЕС. Целта на предложения план е да се стимулира изпълнението на Европейския зелен пакт на базата на вече въведената правна рамка, съобщиха от ЕК.

Освен това е приет и първият списък на Европейския съюз с проекти от общ и взаимен интерес в съответствие с Европейския зелен пакт. Той включва 166 трансгранични инфраструктурни проекти, за които ще се прилагат ускорени разрешителни и регулаторни процедури и ще могат да получават финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа (МСЕ). В списъка е включен и проектът за междусистемна връзка за водород между Гърция и България. Този списък е приет съгласно преразгледания Регламент за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E), с който се прекратява подкрепата за инфраструктурата за изкопаеми горива и се поставя акцент върху трансграничната енергийна инфраструктура на бъдещето.

Предложеният план за действие предвижда следните мерки за решаване на проблема с липсващите връзки за прехода към чиста енергия:

Ускоряване на изпълнението на съществуващи и нови проекти;

Електроенерийните мрежи да поемат повече електроенергия от възобновяеми източници в енергийната система чрез управление на работата на системните оператори и националните регулатори;

въвеждане на регулаторни стимули;

Повишена прозрачност и подобрени мрежови тарифи;

Достъп до финансиране за проекти за интелигентни мрежи и модернизиране на разпределителни мрежи;

По-бързо издаване на разрешения;

Подобряване и гарантиране на веригата на доставки.

Очаква се потреблението на електроенергия в ЕС да нарасне с около 60% до 2030 г. В тази връзка според ЕК мрежите трябва да бъдат приспособени към по-цифровизирана, децентрализирана и гъвкава система с милиони покривни слънчеви панели, термопомпи и местни енергийни общности, които споделят своите ресурси, повече енергия, произвеждана от възобновяеми източници в морето, повече електрически превозни средства за зареждане и нарастващи потребности от производство на водород. За целта са необходими инвестиции в размер на 584 милиарда евро, тъй като 40% от разпределителните мрежи са на повече от 40 години, а се очаква до 2030 г. трансграничната преносна способност да се удвои.