Еколог пред Lupa.bg У нас още вадят злато с опасни технологии

Преди броени дни стана ясно, че е разкрито незаконно добиване на злато в Кюстендилско. Осем незаконни мини за промишлен добив на злато край река Струма бяха установени при проверка на енергийното министерсто след множество сигнали.

На база на изкопите експерти обявиха, че става въпрос за промишлен добив. Няма законна концесия, това е отдавна проучвано находище за разсипно злато. Дали това е единичен случай? Според Константин Дичев от "Зелени Балкани", този случай не е изключение.

"На много места в България се извършва незаконен добив на злато. От големите реки се вадят количества. Когато този процес се прави чрез промиване с легени, не е опасно, но когато има техниха, нещата вече стават сериозни. В това направление със златото, България има два големи проблема- първо, че само 1% от добитото от концесионери злато остава у нас и вторият проблем е екологичният", обясни Дичев пред Lupa.bg. 

По думите му екологичният проблем не е никак малък. "Концесионерите работят по евтини технологии, които не са щадящи околната среда. В Кърджали например все още работят с цианидна технология, която е забранена навсякъде. Тя е силно токсична за хората и околната среда", каза екологът.

Дори при най-обиктовената преработка на рудата се изхвърля големи количества хвост.

"Това е всичко непотребно в рудата, което е било неокисляемо. Като се изкара на повърхността, започва да се окислява. От там нататък всички тежки метали правят огромно замърсяване. Някой път тежките метали остават в концентрата. Тогава те излизат при преработката. Както се преработва в Кърджали концентрат, къде отиват тежките метали? Ами в язовира..", обяви Дичев.

"Да не говорим, че редовно стават аварии в тези хвостохранилища. При тези аварии опасните вещества директно изтичат във водоемите и попиват в почвата. При по-големи аварии се стига до загиване на хора. Имахме такъв случай в Северозападна България преди години, загинаха над 70 човека", добави той.

Какво са установили проверки на контролните ограни?

Преди по-малко от година проверка на Върховната административна прокуратура установи наличието на стари и действащи рудници, хвостохранилища и шламохранилища замърсяват околната среда с изхвърляните свои отпадни води. В тях се съдържат наднормени количества олово, цинк, кадмий, манган, алуминий и други опасни цианиди, които замърсяват водите и почвите.

Сред нарушителите са както частни компании като "Горубсо Кърджали" и "Брикел", така и държавните "Мини Марица Изток". 

Въпреки тези установени нередности, застрашаващите околната среда дейности продължават.

До колко е опасно добиването на злато с цианидна технология?

Цианидите са химични съединения, които нормално присъстват в околната среда в изключително ниски, безопасни за здравето концентрации. Извличането на злато по технологии, използващи цианиди, както и свързаното с това транспортиране и съхраняване на цианидите обаче повишава концентрацията им в почвите, водите и въздуха и те се превръщат в отрова с почти мигновено действие върху живите организми, вкл. човека.

Смъртоносното действие на цианидите се дължи на блокиране на достъпа на кислород до клетките при вдишване, а при поглъщане дори на малки количества, са токсични. Кратковременното излагане на високи концентрации на цианиди чрез дишане, директен контакт, приемане през устата или през кожата увреждат мозъка, сърцето и могат да доведат до изпадане в кома и смърт. Дългосрочен ефект от използването на цианиди е натрупването им в почвите и подпочвените води, чрез които те се разнасят и замърсяват и околните региони.