Експерти : Нужна е регулация за употребата на заглушители

След акцията в столичния квартал „Драгалевци“, при която беше открита и деактивирана мощна система за заглушаване на сигнали, експерти предупреждават, че подобно оборудване може да има в много частни имоти в България.

Темата отново излезе на преден план, след като ДАНС и Комисията за регулиране на съобщенията установиха заглушаващо устройство в района на „Драгалевци“. Според специалисти такива системи могат да нарушат работата на GPS, комуникациите и други радиосигнали.

По думите на бившия председател на КРС Веселин Божков подобно оборудване се използва от заможни хора, които искат да защитят имотите и личното си пространство. Проблемът според него е липсата на достатъчен контрол и постоянен мониторинг.

Заглушителите често се използват срещу дронове, за да не могат те да летят над определен имот или да заснемат намиращите се в него хора и обекти. Преподавателят от Техническия университет Ивайло Начев посочва, че подобни устройства могат сравнително лесно да бъдат открити и поръчани онлайн.

Цените им са изключително различни – от десетки евро до десетки хиляди евро в зависимост от мощността и предназначението на системата.

Въпреки че използването на такива устройства е забранено, достъпът до тях остава сравнително лесен. Според експертите част от проблемите възникват и заради неправилното им използване. Някои собственици могат да не осъзнават колко голям периметър ще засегне даден заглушител или какви странични ефекти може да предизвика.

При случая в „Драгалевци“ специалистите са установили не само заглушаване, но и усилване на сигнал, което допълнително усложнява ситуацията. При неправилна конфигурация подобна техника може да засегне и сигнали извън конкретния имот.

Проблемът не е нов. По думите на Веселин Божков през последните години са регистрирани редица случаи на смущения в радиочестотния спектър. Той твърди, че особено по Черноморието се наблюдават чести нарушения, свързани с войната в Украйна.

Сигнали за проблеми идват и от радиолюбители, които следят честотния спектър и подават информация при необичайни смущения.

Според Божков България има и история в производството на подобна техника. В миналото български заглушители са били продавани и на пазари извън страната, докато европейската регулация забранява използването и тестването им за граждански цели.

Опасността от мощните системи не се изчерпва с прекъсването на телефонен или GPS сигнал. При определени обстоятелства радиосмущенията могат да засегнат комуникации и навигационни системи, включително в близост до летища. Подобни сериозни случаи са регистрирани през годините и в района на Пловдив и Радомир.

Експертите смятат, че е необходим по-строг контрол върху продажбата и използването на заглушители, но същевременно призовават за осъвременяване на регулацията. Според тях трябва да се обсъди и възможността определени видове заглушаващи системи да могат да се използват законно при строго определени условия и от оторизирани институции.

Случаят в „Драгалевци“ отново поставя въпроса как устройства, които могат да нарушат работата на цели комуникационни системи, продължават да бъдат толкова лесно достъпни на пазара.