Експерти: Отглеждат се деца психопати, всички сме съучастници

Имаше група деца, която нападаше хора по моловете. Именно там се изграждат едни психопати. Психопатът не се ражда такъв, той се отглежда. Най-критичен е периодът на възрастта между 12 и 16 г. Тогава психологически настъпват основни промени във функционирането на психиката им.

Това заяви в ексклузивно интервю за "Телеграфно подкастът" психиатърът д-р Веселин Герев.

На въпроса как си обяснява агресията у тийнейджърите от Пловдив, обвинени в убийството на 37-годишния Георги Кузев, той отговори, че най-вероятно те са били свидетели на домашно насилие-вербално или физическо.

Жестокост

В тази възраст за тях настъпва криза на авторитетите и те се влияят лесно от маргинали, а не от добрите примери. "Лесно се подмамват. Вероятно тарторът е казал "Да убием този" и останалите са казали "Да". Трябва да знаете, че всичко започва от вкъщи. Ако бащата е един физически или вербален насилник, то детето е готово да стане насилник, защото татко му дава примера, че така се решават проблемите", допълни психиатърът.

Той описа и друга особеност при тези деца-задължително заснемат всяко свое действие и го качват в мрежите, за да търсят одобрение и нови последователи.

"Те имат агресивно, асоциално поведение, всичките си прояви ги документират.

Всеки иска да е против правилата, нещо като мини хипарско движение, бунт на личността и всеки иска да принадлежи на тая група-на готините, агресивните, които раздават правосъдие и прекрачват закона", допълни д-р Герев.

Изводът на Герев е мрачен. Психопатът, казва той, не се самоконтролира - единственото, което го спира, е прилагането на закона в пълния му обем. Наказанието работи, защото психиката се командва чрез страх, а човек губи страха си, когато има "гръб" или финансова възможност да се откупи. В този контекст психиатърът цитира разговор със съдия, според когото истински честен процес има само когато и двете страни са бедни.

Темата за крайната агресия сред подрастващите коментира пред бТВ клиничният психолог и психотерапевт д-р Велислава Донкина.

По думите ѝ няма как да се знае какво точно е довело до действията на децата, след като стана ясно, че МВР няма данни за педофилия от страна на 37-годишния мъж, за когото първоначално се твърдеше, че е бил набеден за такъв.

„Няма как да знаем дали този човек е приличал на някого, дали някое от тези деца има някакъв травматичен, неприятен опит, дали по някакъв начин се идентифицира с някой, който има такъв“, каза д-р Донкина.

Според нея човешкото поведение зависи от множество фактори, включително от най-ранните отношения и преживявания.

„Нашият ум и нашият мозък, нашата ефективна регулация – кога какви структури се активират, ние как се справяме с някакви много силни преживявания, как ставаме тези, които сме –

зависи от много фактори, но зависи още от много ранните ни отношения“,

обясни тя.

По думите ѝ още от самото начало на живота се изграждат модели, които могат да окажат влияние върху поведението в по-късна възраст.

„Едно бебе, когато се роди, е като един супер силен компютър, в чийто мозък могат да бъдат направени всякакви връзки. Всичко, което се случва, кодира онова, което по-нататък, особено през юношеството, с огромна сила ние ще наблюдаваме“, каза д-р Донкина.

Тя коментира и ролята на груповата динамика и влиянието на чувството за власт и безнаказаност върху човешкото поведение.

„Хората, включително умни, перспективни, отличници, могат, когато им се внуши идеята за позиция, свързана с власт, свързана с безнаказаност, свързана с някаква идеологическа идея или морален казус, който те трябва да спазват, човек може да стане изключително жесток. Крайно жесток“, посочи тя.

По повод информацията, че полицията работи и по версия за подражание на т.нар. „ловци на педофили“, д-р Донкина заяви, че не бива цялата отговорност да бъде прехвърляна върху социалните мрежи.

„Абсолютно се размива отговорността.

Когато сме в група, размиването на отговорността, която е индивидуална, е още по-силно“, каза тя.

Според нея човек сам по себе си може да бъде по-малко склонен към крайна агресия, отколкото когато е част от група.

„Групата вече си има свой живот, динамиката психичната вътре в нея. Индивидуалността на човек сякаш изчезва“, обясни психологът.

По думите ѝ социалните мрежи не са единствената причина за подобни прояви.

„Не бих ги обвинила тях. Не мисля, че което и да е явление от реалността само по себе си може да бъде причина. Те могат да допринасят или да акумулират някакъв ефект, но това изглежда по-скоро като липса на стойност за нас самите – символична, на авторитети, на регулатори в едно общество“, каза д-р Донкина.

Тя допълни, че липсата на авторитети води до това младите хора да не разпознават граници и последици от действията си.

„Те не съществуват в нашия ум като репери, като авторитети, като стопери, като някой, на когото да разчиташ или някой, към когото да имаш респект. Не страх, а респект“, посочи тя.

Според д-р Донкина агресивното поведение при децата често е свързано с преживяно насилие, но то невинаги е видимо.

Почти в 100% от случаите децата, които проявяват агресивно поведение, самите те са били жертва на агресивно поведение, според клиничния психолог.

По думите ѝ насилието не се изразява само във физическа агресия.

„Обикновено хората си представят, като се каже насилие, че трябва задължително да има побои, изнасилване, някакви много крайни случки, но

насилието може да бъде невидимо.

То може да е неглижиране, то може да е неадекватен отговор на емоционалната нужда“, обясни клиничният психолог.

Тя подчерта, че обществото трябва да обръща повече внимание на ранното детско развитие и подкрепата за родителите.

„Ние трябва да се опитаме да организираме програми за помощ в ранното детство. За скрининг, за подкрепа на родителите, на младите майки, още по време на бременността, на връзката майка-бебе“, каза д-р Донкина.

Според нея емоционалните потребности на детето са също толкова важни, колкото и физическата грижа.

„За бебетата неадекватният отговор на емоционалните им нужди е много по-страшен, много по-тежки следи остава нататък в развитието на човека, включително в умственото му, интелектуалното му развитие“, посочи тя.

Д-р Донкина коментира и ролята на децата, които са заснемали случващото се, без да се намесят, а след това са разпространили видеото.

„Аз мисля, че това е същата степен по неемоционално, лично, психично, на съучастие включително.

Съучастници сме всички ние в нашето общество.

Колко пъти говорим за агресията на децата по моловете, по улиците? Колко пъти обръщаме внимание на това как се държим един с друг?“, каза тя.

В края на разговора д-р Велислава Донкина посочи, че след подобни случаи жертви остават не само пострадалите, но и самите извършители и обществото.

„Освен този човек, който загуби живота си, жертви са и те и сме жертви и ние също“, каза тя.