Емил Чакъров – първата българска звезда , умряла от СПИН

Култура
10:12 - 24 Март 2019
35474
Емил Чакъров – първата българска звезда, умряла от СПИН

„Гений” е думата, която най-точно го определя. Той покори света на музиката на 25. Петнайсет години бе на върха на славата си, дирижирайки най-престижните оркестри на планетата - Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Ленинградската филхармония, Оркестъра на Лос Анджелис… Той беше Емил Чакъров.

Геният бе различен, живя така, както му харесва. Живя бурно и наситено, премина през много лични и професионални драми. Живя едва 43 години. Заради смелостта да бъде различен бе застигнат от чумата на ХХ век – СПИН. Болестта, която отне живота и на други гениални артисти като руския балетист Рудолф Нуреев и британския рок певец и вокалист на легендарната група „Куин” - Фреди Меркюри. Твърде краткият му живот е наситен с нескончаеми триумфи...

Световноизвестният български диригент Емил Чакъров се ражда на 29 юни 1948 г. в Бургас като Емил Янев. Семейството му е обикновено, бедно. Майка му е начална учителка, а баща му - рибар. Като малък Емил се увлича и по рисуването, и по музиката. Когато слушал някаква песен по радиото, веднага започвал да маха пред него сякаш дирижира. Любимата преподавателка на диригента – Радка Памукова, която е негова начална учителка в Бургас, разказва, че първата си диригентска палка момчето получило от баща си.

„Емил пускаше радиото силно и започваше да маха пред него. Баща му се принуди да качи апарата на гардероба, „за да не си губи времето малкия в махане, а да си учи уроците”. Макар и малък, той избутва тежката холна маса до гардероба, слага стола, качва се на него, оттам на масата и отново си пуска радиото, за да дирижира. „Майка му го заварва качен на масата, увлечен в музиката. Вечерта разказва случката на съпруга си. След няколко дена бащата издялква една малка пръчка и му я подарява. Това е първата диригентска палка на Емил Чакъров”, пише Памукова в биографичната книга за своя любим ученик „Енергията Емил Чакъров”.


Връзката учител-ученик остава за цял живот и двамата поддържат топли отношения до смъртта на диригента. Дори като знаменитост бургазлията не забравя своята преподавателка и често й изпраща писма и картички от цял свят. Радка Памукова споделя още, че на нейна задача в часа по рисуване всяко дете да нарисува героите от стихотворението на Христо Смирненски „Братчетата на Гаврош”, Емил я изумява със своя Гаврош.

„Емил бе нарисувал едно дете с каскетчето, с кръпките по дрехите – прекрасно. Още тогава си помислих, че един талант не идва сам”, спомня си Памукова. „Музикалният талант на Емил идва от дядо му, който бил кавалджия. За да се избегне тоталното покриване на трите имена Емил Митев Янев в музикалното училище с името на негов преподавател, бъдещият диригент взема и фамилията на дядо си – Чакъров. С нея той става известен в цял свят”, пише още Радка Памукова.

Музикантът губи баща си още в юношеските си години. Според официалната версия татко му загинал в морето, докато ловял риба. Градската легенда обаче твърди, че бащата на Емил избягал с лодката си в Турция. По това време момчето учи цигулка в Музикалното училище в София. Когато е на 15, младежът започва да изучава и дирижиране в Софийската консерватория. Учителят на Емил – диригентът Емил Янев, описва момчето като амбициозно и своенравно, което обаче винаги идвало много подготвено за часовете по дирижиране. Емил Янев, вече Чакъров, споделил на учителя си Емил Янев, че мечтае да стане оркестров диригент.

Един ден бъдещият ученик на Херберт фон Караян се похвалил, че си купил грамофон и голямо огледало и всеки ден репетирал по няколко часа пред огледалото концертите, които пускал. „А къде слагаш партитурите”, попитал преподавателят, на което ученикът гордо отвърнал: „Дирижирам без партитура, по памет”. Големият Емил Янев посъветвал обаче малкия да не бъде толкова самоуверен, тъй като не е добре за него.

Съдбата се усмихва на Чакъров чрез срещата с Възкреса Капнилова, учителка по музика в софийското читалище „Владимир Заимов”. Тя създава към читалището струнен оркестър и кани за диригент току-що изкласилия Консерваторията Емил. Възкреса Капнилова и мъжът й, който бил известен лекар, купуват на Емил два костюма, с които той се явява в Западен Берлин на прочутия конкурс за млади диригенти на Херберт фон Караян.

Малко преди това обаче Чакъров дискретно споделя пред близките си, че недочува с едното ухо. Благодарение на свои влиятелни познати обаче бързо постъпва на лечение във Военна болница, където медиците успяват отчасти да възстановят слуха му. До края на живота си диригентът ревностно крие този недостатък, който по принцип е фатален за неговата професия.

Херберт фон Караян (вляво) награждава Емил Димитров


На 23 години Емил предизвиква фурор по време на конкурса и журито, оглавявано лично от Караян, присъжда първа награда на бургазлията. Чакъров става най-младият лауреат на конкурса. В началото на 70-те австрийският диригент кани Емил при себе си и го прави свой асистент в оперните продукции в Залцбург и Берлин. Срещата с великия маестро Караян е съдбоносна за Чакъров както в професионален, така и в личен план. След наградата и поканата от Херберт фон Караян кариерата на Емил тръгва стремително нагоре и през следващите 20 години той покорява с таланта си целия свят. В личен план момчето, останало полусирак, среща своя духовен баща.

Емил живее в дома на маестрото. Самият Караян питае респект към България и нейните таланти, още повече, че в далечната 1926 г. маестрото се дипломира в Консерватория в Залцбург, носеща името на Моцарт, със специалност пиано, изпълнявайки Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров.


Няколко години след първата си Караянова премия Емил получава още една. В края на 70-те Чакъров вече е сред най-скъпоплатените диригенти в Европа. Българинът дирижира Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, Оркестъра на Цюрих, Кралския филхармоничен оркестър на Фландрия в Антверпен, Чешкия филхармоничен оркестър. Дирижира редовно в продължение на 14 години Ленинградската филхармония в самия Ленинград, с която прави многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия.

Музикалната критика също сипе хвалби по адрес на Чакъров. Неговите гостувания с „Евгений Онегин” в „Ковънт Гардън” в Лондон, със „Севилският бръснар” в „Метрополитън Опера” в Ню Йорк, с „Бохеми” в миланската „Ла Скала” се помнят и до днес от заклетите меломани.

Последната година и половина от живота на гениалния маестро обаче е низ от драми. Той е първата българска звезда и един от първите хора в света, които се разболяват от СПИН. Болестта по това време покосява наред гейовете в САЩ и Европа, които си устройват чутовни оргии. Очевидно, пребивавайки в странство, диригента е имал някоя забежка, която му е струвала твърде скъпо... Знае се, че е имал кратка връзка с атлетичен чернокож балетист. Надареният негър най-вероятно е човека, предал му заразата.

Смята се, че се е заразил пред 1989 г. Имунната му система, атакувана от вируса на ХИВ, бавно се разрушава. Година преди да издъхне Емил започва да кашля мъчително. Не му помагат нито скъпоструващите лекарства, нито мекият климат в Монако, където си е купил къща. Стига се до тежък белодробен пневмоторакс, получен в края на изтощителен концерт в Ню Йорк. Следва бронхопневмония, която също не се поддава на лечение и става хронична, както при повечето серопозитивни. Въпреки това маестрото не пада духом и крои планове за нови и нови концерти.

За нещастие в Монте Карло преживява тежка автомобилна катастрофа, последвана от мозъчен енцефалит. Влошеното здравословно състояние на Чакъров слага отпечатък върху професионализма му. Той става разсеян, сприхав, избухлив. Стига се и до жесток конфликт със симфоничния оркестър на Антверпен, чиито музиканти до голяма степен му дължат славата си. Отношенията завършват с разрив и той напуска. Последните месеци от живота си Емил Чакъров не идва в България, защото не желае публиката, приятелите и почитателите му да го виждат болен и отслабнал. Затова и никой, дори сред най-близките му приятели в България, не знае в какво го е превърнала болестта.

Той издъхва в Париж на 4 август 1991 г. Тялото е пренесено със самолет на авиокомпания „Балкан” в София няколко дни по-късно, а поклонението пред затворения ковчег е на 12 август. Желанието му е да бъде погребан в родината си. Десетки разплакани хора изпращат Емил Чакъров в последния му път на Централните софийски гробища - без траурна музика и реквиеми. В чест на маестрото община Бургас учреди Бургаските музикални празници „Емил Чакъров”, които вече 10 години се провеждат в Летния театър.


Дълги години Емил Чакъров дирижира прочутия оркестър на Евгений Мравински на Ленинградската филхармония, която през 1991 г. бе преименувана на Санкт-Петербургска. За пръв път българинът се среща с руските музиканти в средата на 70-те и оттогава всяка година до смъртта си гостува в Ленинград и изнася близо 50 концерта, с които се превръща в любимец на публиката от града на Нева.

Ето какво споделя за Емил Чакъров тогавашният директор на Ленинградската филхармония - музиковедът Виталий Фомин: „Пред очите ни се извърши превръщането на младия диригент в голям майстор, в необикновена музикантска личност. А то не можеше да не стане. Защото Емил Чакъров беше щедро надарен с всичко, което можеше да даде природата - ярък талант, блестяща артистичност, красота, която се съчетаваше с рядко обаяние, безукорен вкус, към всичко това още и онази удивителна простота, която е присъща само на избраните... А доколкото Ленинград и неговият оркестър станаха в живота на Чакъров не само забележимо явление, а своего рода Мека, която в продължение на 14 години го привличаше все по-силно и където той остави частица от своята душа, то би ми се искало да нарека този период на диригента „ленинградска епопея”.

По думите на Фомин българският виртуоз е започнал своя диригентски възход в Ленинград, като изпълнил елегичната 40-а симфония на Моцарт и Героичната на Бетовен, а 13 години по-късно завършва своята „ленинградска епопея” с две трагични произведения от края на XIX в. – „Просветлена нощ” от Шьонберг и Седма симфония от Брукнер. Той буквално се прощаваше с ленинградските слушатели, отбелязва директорът на филхармонията.

В Ленинград Чакъров избира да отбележи скромно в тесен кръг своя 40-годишен юбилей през 1988 г. Емил обичал да се потопи в ленинградската атмосфера, в нейната студена романтика. Обожавал да се разхожда по Невския проспект, крайбрежната улица на Нева, Василевския остров. При всяко идване посещавал Ермитажа. „Обожаваше и хотел „Европейски”, където отсядаше постоянно, при това обожаваше го именно заради „старомодността” му - старинната мебел, скулптурата, просторните стаи... Когато се готвеше за запис на операта на Глинка „Живот за царя” (готвеше запис именно на първоначалния вариант на знаменитата опера), с часове прекарваше във филхармоничната библиотека, а след това и в градската, преглеждайки стари ноти, фотографии, редки ръкописи. Знаеше много, но не се кичеше със своите знания и никога не ги показваше публично, ако случаят не го изискваше”, разкрива още Виталий Фомин.

Емил Димитров заедно с Николай Гяуров, Мирела Френи и Алексис Вайсенберг в НДК


„Новогодишният музикален фестивал е най-същественото ми постижение до момента в цялата ми творческа кариера. Той обединява неща, които съм правил в различни страни на света частично. Не мога да се задоволя само с дирижирането на концерт. По принцип диригентът трябва да бъде и дипломат, и организатор, и педагог, да е свързващо звено в различните области. Може би в този смисъл Новогодишният фестивал дава облика на истинския диригент”, споделя Емил Чакъров в интервю за в. „Работническо дело” от януари 1988 г.

Министърът на културата по времето на Живков - Георги Йорданов, е човекът, който връща маестрото в България и насърчава диригента да създаде Новогодишния музикален фестивал в София. През 1986 г. той основава фестивалния симфоничен оркестър към НДК. Там свирят най-добрите български инструменталисти от операта и филхармонията. Вдъхновител на инициативата е Херберт фон Караян, който е любовник на Чакъров.

Диригентът в компанията на пианиста Алексис Вайсенберг (отляво на Чакъров) и на оперния гений Николай Гяуров (крайният вдясно)


„Той ни насърчи да осъществим проекта за Софийския новогодишен музикален фестивал, родственик на виенските новогодишни концерти: „Имате великолепен диригент в лицето на Емил Чакъров, световни звезди като Алексис Вайсенберг, Гяуров, Мирела Френи, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Гюзелев. Ваши лични приятели са световни оперни звезди и виртуози. Създайте специален фестивален оркестър и правете записи. Виждам, че българската държава полага големи грижи за културата…”, казал Караян, спомня си бившият министър на културата Георги Йорданов.

Новогодишните концерти в НДК се превърнаха в събитие с национално значение и международен отглас. Георги Йорданов свидетелства, че маестро Караян е предоставил на България своя звукозаписен екип начело с Мишел Глоц от Париж, за да може Емил Чакъров да прави записи с Фестивалния оркестър и с именити български и чуждестранни изпълнители. Последните концерти на Емил Чакъров в България са в НДК за Новата 1990. Уви, през това време болестта бавно започва да го стопява.

Георги Йорданов (вдясно) изиграва съществена роля за изявите на маестрото в София


Половината от живота си Емил Чакъров прекарва в чужбина. Изминава стотици хиляди километри със самолет, за да отиде да дирижира престижен оркестър в Европа, Америка или Азия. Получава огромни хонорари за времето си, с които си купува триетажна луксозна къща в меката на богаташите – Княжество Монако, както и просторен апартамент от 180 квадрата в центъра на Париж. Красивият магьосник на палката обаче не парадира с богатството си, а предпочита да се усамотява в домовете си или сам, или в компанията на много близки музиканти, сродни души.

Днес тези имоти струват десетки милиони евро. Тъй като не оставя наследник, така и не е ясно къде са отишли къщата в Монте Карло и апартамента в сърцето на Париж.